NASA подбра следващите астронавти, които ще летят до Луната

Планирано е първата жена и следващия мъж да стъпят на земния спътник през 2024 г.

Американската космическа агенция NASA излъчи селекция от 18 души - девет мъже и девет жени, които започват тренировки за следващите полети до на Луната в рамките на програмата Artemis. Измежду тях ще бъде избрана и все още неизвестната астронавтка, която трябва да стане първата жена, стъпила на повърхността на естествения спътник на нашата планета. По план кацането би трябвало да се осъществи до края на 2024 г. Смяната на караула в Белия дом обаче най-вероятно ще доведе до разместване на приоритетите в САЩ и на NASA в частност, което най-вероятно ще доведе до допълнителни забавяния на програмата Artemis.

Обявяването на бъдещите лунни астронавти беше направено в сряда от американския вицепрезидент Майк Пенс след заседание на Националния космически съвет. В групата от 18 души половината са ветерани, вече летели в околоземна орбита, а останалите - новобранци. Двама от тях - Кейт Рубинс и Виктор Глоувър, в момента са на борда на Международната космическа станция. Астронавтката Никол Ман пък е определена за член на първия екипаж, който догодина трябва да излети с първия тестов полет на частната космическа капсула CST-100 Starliner на Boeing. В списъка присъстват и ветераните Джесика Мейер и Кристина Кох, които през 2019 и 2020 г. извършиха първите излизания в открития космос, осъществени от изцяло женски екип, както и Ан Маклейн, която също е вземала участие в подобни операции.

Въпреки че от най-ранната евентуална дата на лунното кацане ни делят поне четири години, NASA е в доста напреднал етап по подготовката му. В момента агенцията извършва окончателните изпитания на вече готовото централно ядро на гигантската ракета-носител SLS в своя изследователски център в Мисисипи, а преди седмици започна финалното асемблиране на двете странични ракети-бустъри във Флорида. Планирано е следващата година да бъде извършен премиерен безпилотен полет с капсула Orion, която впоследствие ще превозва астронавтите. Тя ще бъде изпратена до орбитата на Луната, след което ще се върне до Земята, ще извърши контролирано навлизане в атмосферата и ще кацне в океана. Вторият полет на Orion около Луната и обратно е планиран за 2023 г. и вече ще е с четирима души на борда. Въпросната мисия обаче също не предвижда кацане.

По принцип NASA в момента работи по график, наложен от администрацията на Доналд Тръмп, според който първото "прилуняване" от повече от половин век насам трябва да бъде извършено до края на 2024 г., като за целта се използва частен спускаем апарат, който все още не е създаден. Настоящият администратор на космическата агенция Джим Брайдънстайн, който се готви да подаде оставка, обяви преди няколко месеца, че за целта програмата Artemis ще се нуждае от поне 3.2 млрд. долара допълнително. NASA вече проведе търг и одобри първоначалното финансиране за три аерокосмически фирми, които се заеха със задачата да конструират прототип на апарата за лунно кацане: Blue Origin на най-богатия човек в света Джеф Безос, SpaceX на технологичния милиардер Илън Мъск и Dynetics.

Съдбата на тази част от програмата обаче е в ръцете на американския Конгрес, който одобрява бюджетирането и за момента не е склонен да даде толкова голяма сума. "В момента сме в средата на преговорите за финансирането на спускаемия апарат. Това е решение, което по своята същност е от поколенчески характер, което значи, че ще е нужна надпартийна подкрепа. Но в крайна сметка, ако не получим поисканите 3.2 млрд. долара, положението ще става все по-трудно", обяви Брайдънстайн след края на заседанието на Националния космически съвет в сряда.

Но независимо от това кога финансирането за спускаемия апарат бъде осигурено, в САЩ има широк политически консенсус, че NASA трябва се готви за връщане на Луната, така че подготовката за пилотираните полети и обучението на астронавтите не спира. Паралелно върви и проект за конструиране на малка космическа станция в орбита около спътника, наречена Lunar Gateway. Тя трябва да бъде междинна точка при кацанията. По план обаче първата мисия до повърхността през 2024 г. трябва да бъде осъществено без нейно участие, тъй като станцията още няма да е готова. Вместо това, частният спускаем апарат ще бъде изпратен в орбита около Луната предварително и там екипажът на капсулата Orion ще трябва да се скачи с него. Дългосрочната цел пък е изграждане на перманентна база на повърхността до края на 2029 г., където астронавтите да могат да живеят автономно до два месеца, да извършват изследователски експедиции и да се учат да утилизират лунните ресурси (първоначално основно за производство на кислород за дишане и на ракетно гориво).