Да очакваме ли бум на инфраструктурни проекти

По принцип правителствата и инвеститорите трудно се споразумяват. Може ли този път да бъде различно?

През 20-те години на миналия век едно поле в Сейнт Луис, Мисури, се превръща в хъб на иновации. Летящото поле Ламбърт, както го наричат тогава, става първото летище със система за контрол на полетите. Чарлз Линдберг разнася пощата от там, преди да направи първия самостоятелен полет през Атлантическия океан. Днес летището е забравено. През 2017 г. то се присъедини към експериментален проект за приватизация, ключова част от усилията на президента Доналд Тръмп да подобри инфраструктурата в САЩ. До 2019 г., според поверителен документ, разгледан от The Economist, проектът за модернизация е привлякъл 18 оферти от инвеститорите в инфрастуктурни проекти.

В края на същата година обаче кметът на Сейнт Луис внезапно отмени проекта. Четири дни по-късно приватизацията на електрическата мрежа Джаксънвил във Флорида също беше отложена, блокирайки поредното голямо публично-частно партньорство (ППЧ). И в двата случая инвеститорите са похарчили десетки милиони долари за подготовка на оферти. От една страна, двойният удар символизира всичко, което не е наред с американските инфраструктурни поръчки. "Това е като Луси и футбола", смята кметът на Сейнт Луис, имайки предвид момиченцето от комикса "Фъстъци", което се закача с Чарли Браун, като му държи топката, само за да я дръпне, когато Чарли се опита да я ритне, така че винаги пада по гръб.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове