Свежите стимули биха могли да възвестят "трансформираща" година за климатичната икономика и нови възможности за инвестиции в така необходимите работни места, особено в сектора на цифровите умения. Но затягането на политиките по отношение на небанковите финансови посредници ще бъде от първостепенно значение, както и бързи действия за преструктуриране на дълга и свеждане до минимум на фалитите.

Лекотата на вземането на заеми както от компаниите, така и от правителствата означава, че ще ни трябват "стимули за добро поведение" при възстановяването, казва Кристалина Георгиева. От друга страна, МВФ разполага с 1 трлн. долара допълнителна огнева мощ след финансовата криза през 2008 г., от които по време на пандемията е използвал 102 млрд.

Необходимостта от глобално сътрудничество

Ако използваме ваксини навсякъде възможно най-бързо, можем да увеличим глобалното производство с 9 трлн. долара между тази година и 2025 г., твърди управляващият директор на фонда. Кристалина Георгиева вижда две области на глобално сътрудничество през 2021 г. Едната е при ваксините - в много развиващи се държави здравните системи са изключително слаби, така че светът трябва решително да подкрепя страните с ниски доходи.

Трябва да изградим здравна система в световен мащаб, която да прави хората по-устойчиви на бъдещи шокове, защото този няма да е единственият, смята българският икономист. Кристалина Георгиева предупреждава, че тази криза няма да премахне магически всички белези, които е причинила. Нивата на дълга са високи - на корпоративния и правителствения, и след като подкрепата на правителствата се оттегли, не всеки ще преодолее кризата. Ще бъде абсолютно необходимо да имаме глобално сътрудничество, за да сме сигурни, че сме устойчиви, смята тя.

Управляващият директор на МВФ отбелязва, че въпреки възстановяването през тази година глобалната икономика няма да достигне нивото си преди 2019 г. И припомня, че "не бяхме в отлична форма през 2019 г. Имахме ниска производителност и нисък растеж." Нарастващото неравенство и надвисналата климатични криза не са изчезнали. "Предвиждаме общо 28 трлн. долара загуба на продукция до 2025 г. С други думи, ние ще бъдем малко по-бедни, отколкото бихме били без тази криза", казва шефът на фонда.

И точно затова е от първостепенно значение да се действа решително и заедно. Политиците могат да инжектират стимули в икономиката, за да променят траекторията й по отношение на производителността и създаването на работни места. Тя обръща внимание, че цифровото бъдеще е настъпило, но не за всички. Политиците могат да направят много, за да разширят достъпа до икономиката на знанието за повече хора и фирми и във всички страни.

Тази година може да бъде трансформираща към новата климатична икономика. А инвестициите в нея може да осигурят много работни места, от които има сериозна нужда. Само в туризма се очаква пандемията да унищожи 120 млн. работни места. "Ако политиците са решени да инвестират в екологично възстановяване, това ще означава инвестиции в сградни инсталации, инвестиции в електрическа мобилност, инвестиции в повторно залесяване и възстановяване на мангрови гори".

Какво е положението при банките

В разговора се засяга и важната тема за устойчивостта на банките в тази криза. Когато настъпи пандемията, се считаше, че банките са в много добра форма. Но ако се натрупат много лоши дългове сред техните кредитополучатели, това ще се отрази на балансите им. МВФ изчислява, че недостигът спрямо задължителните капиталови изисквания на банките ще бъде от порядъка на 220 млрд. долара. Кристалина Георгиева смята, че според мащаба на глобалната финансова система този процес е управляем.

Тя поставя три предизвикателства, с които политиците трябва да се справят. Първото са ниските лихви за дълго време. Поради това може да се взема толкова много дълг, без сериозни проблеми. Въпреки това, ниските лихви за по-дълго време създават проблеми, защото изострят апетита за поемането на риск. Фирмите и правителствата вземат по-лесно заеми и това е риск, който МВФ вече отбеляза в свои публикации.

Очевидно се нуждаем от силни макропруденциални политики (целящи да запазят финансовата стабилност), но се нуждаем и от стимули за добро поведение, отбелязва Кристалина Георгиева.

Второто предизвикателство е, че поради ниските лихвени проценти банките печелят по-малко, а в такъв случай имат по-малък апетит за отпускане на заеми. Ето защо трябва да дадем тласък на растежа, защото в противен случай ще видим проблем в услугите, които те трябва да предоставят, смята управляващият директор на МВФ.

Третото предизвикателство са небанкови финансови посредници, които не са достатъчно регулирани и прилаганите към тях политики не са достатъчно силни. През март видяхме с просто око доказателство, че те не са в най-добра форма, припомня тя, като добавя, че Съветът за финансова стабилност прави цялостен преглед на пазарните сътресения през март. Кристалина Георгиева обръща внимание на това, че вече има страни, в които проблемът с корпоративния дълг е сериозен. А в някои държави с ниски доходи и на развиващите се пазари със слаби основи нивото на държавния дълг е много високо. В някои случаи - неустойчиво.

Съветът й е да се действа решително при преструктурирането на дълга: "Действайте решително в очакване на фалити. Минимизирайте тези фалити. И когато се случат, използвайте механизъм за решаване на проблеми." Тъй като подкрепата започва да отслабва, ще видим, че тези проблеми се появяват, казва българският икономист.