Джо Байдън, или завръщане в миналото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Джо Байдън, или завръщане в миналото

Reuters

Джо Байдън, или завръщане в миналото

Новият президент на САЩ едва ли ще започне процеса по лекуване на нацията - за него са нужни компромиси, на които никой не е склонен

Йоан Запрянов
4670 прочитания

Reuters

© Reuters


Джо Байдън официално е 46-ият президент на САЩ. Въпреки това не би било преувеличено да се каже, че встъпването в длъжност на новия президент всъщност беше по-малко очакваното събитие, отколкото слизането от сцената на Доналд Тръмп. Това може да се каже дори за американците, които гласуваха за бившия вицепрезидент, който успешно премахна представката "вице" от титлата си.

Тръмп, който без съмнение е най-неконвенционалният президент на САЩ до този момент, показа, че сама по себе си промяната, за която говори всеки политик на света, не означава нищо конкретно. Той предложи и наложи промяна във всеки възможен смисъл на думата, но не предложи устойчив заместител на статуквото. Затова неговият наследник ще бъде съвсем конвенционален политик, натоварен със задачата да върне нещата към старото русло, докато говори за бъдещето.

Очакванията към Байдън са високи. Би било странно, ако ги изпълни: 78-годишният политик трудно може да се позиционира като лицето на промяната. Не само заради годините си, които го правят най-възрастния президент в историята, но и заради визитката си. След близо половин век във Вашингтон той едва ли може да предложи нещо наистина ново. Администрацията му, изпълнена с бивши официални лица от предишните два кабинета на демократи - на Барак Обама и Бил Клинтън - също трудно ще представи нещо повече от завръщане в миналото.

Тези, които очакват президентството на Джо Байдън да доведе до започване на процеса по лекуване на раните на САЩ, вероятно ще останат разочаровани. Единственото сигурно е, че ще се върне по-дипломатичния тон в политиката, макар и неясно до каква степен. Всичко останало, което дели обществото обаче, ще остане. И американците, и наблюдаващите случващото се в САЩ по света бързо ще разберат, че Тръмп не е причината за разделението в страната, което растеше и по времето на всички негови предшественици поне от 90-те години насам. Вече бившият президент е симптом, а не самата болест.

Третият мандат на Обама и Клинтън

Няма как да бъде различно. Краят на културната война в страната (или по думите на самия Байдън - the uncivil war) не се вижда. Причината е, че тя се захранва не толкова от политиците, колкото от постоянното, 24/7 говорене на тема политика в социалните мрежи и медиите. Ако всеки ден четеш и слушаш за всичко, което те различава от съгражданите ти, е трудно да не влезеш във въртележката на постоянния политически дебат, където тонът рядко е спокоен.

Заради тази неконвенционална война републиканците и демократите имат все по-малко допирни точки. Техните гласоподаватели - също. Преди това означаваше различни политики, но сега вече означава и различно държание, както и едно вечно състезание по високомерие. Всяка страна смята, че другата не само не е права - тя е глупава, платена, непатриотична. В по-екстремните случаи се използват и думи като национални предатели и терористи.

Малко вероятно е престоят на Байдън в Белия дом да промени тази ситуация. Самият той е дълбоко предан на своята страна - Демократическата партия, в която хората на високи постове рядко се сменят, а свежата кръв е радикална и дори по-слабо заинтересована от това да има нещо общо с който и да било републиканец.

Нищо не демонстрира това по-добре от назначенията в администрацията му. На практика всички важни хора в нея са представители на кабинетите на Бил Клинтън и Барак Обама. Следващият финансов министър, Джанет Йелън, е бивш главен икономически съветник на Клинтън и изборът на Обама за председател на Федералния резерв. Главният прокурор Мерлик Гарланд е известен като неуспешния кандидат за съдия във Върховния съд на Обама. Държавният секретар Антъни Блинкен също идва от администрацията на Обама. Новосъздаденият офис за климатична дипломация ще бъде зает от Джон Кери, държавен секретар във втория мандат на Обама. Дори самият президент е бившият вицепрезидент на Барак Обама.

Тези назначения показват, че настрана от думите, партиите в САЩ не търсят наистина мир, защото не са готови на компромиси. За по-голямата част от гласувалите за Тръмп администрацията на Байдън ще изглежда не само нелегитимна, но и такава, която е откровено настроена срещу техния начин на живот. Проблемът с теми като оръжия, аборт, здравеопазване, замърсяване, климат, икономика и дори външна политика не е само в това кой е на власт, а дали въобще двете страни говорят за едно и също или просто използват едни и същи термини.

Всички на въртележката до безкрай

Още по-притеснителното е, че САЩ, изглежда, вървят в омагьосан кръг. Доналд Тръмп посвети огромна част от времето си като президент, за да заличи възможно най-много от наследството на предшественика си Барак Обама - и чрез укази, и чрез промяна на държавни политики, и чрез законодателство. Сега Байдън вече прави същото. Ако основната работа на новите президенти на САЩ е да вадят гумичката за триене спрямо свършеното преди тях, трудно ще остане време за нещо друго. Призивите за обединение дрънчат на кухо в ушите на тези, които всъщност трябва да бъдат убедени.

Евентуален мир между враждуващите културни и идеологически страни изисква компромиси по болезнени въпроси, в които всички са емоционално и политически инвестирани. Ако такива компромиси няма, САЩ ще продължат да се движат в двете крайности, без възможност да бъде постигнат баланс. Социалните мрежи и времето на моменталното споделяне на първични мисли ще продължат да наливат масло в огъня.

Джо Байдън вече заяви, че иска помирение в САЩ, но засега подходът му не е обнадеждаващ. Отговорността за атаката срещу Капитолия, извършена от стотици, бързо беше прехвърлена върху милионите, гласували за Тръмп, което може да доведе до допълнителна поляризация. Решението да бъдат демонизирани тези, които всъщност трябва да бъдат убеждавани, не е наистина решение. Заглушаването им или остракирането им от политическия живот - също.

Притеснителното във всичко това е, че страната не се е запътила към нова страница в историята си, а към връщане към старото. А старото доведе до избора на Тръмп. Както и изборът на Тръмп доведе до избора на Байдън. Никой не трябва да бъде изненадан, ако крайният резултат не е задоволителен за никого. Нито пък ако краен резултат всъщност няма и страната продължи да се върти в политическа безизходица до безкрай. Както при децата, така и при политиците слизането от въртележката е най-трудната част.

Джо Байдън официално е 46-ият президент на САЩ. Въпреки това не би било преувеличено да се каже, че встъпването в длъжност на новия президент всъщност беше по-малко очакваното събитие, отколкото слизането от сцената на Доналд Тръмп. Това може да се каже дори за американците, които гласуваха за бившия вицепрезидент, който успешно премахна представката "вице" от титлата си.

Тръмп, който без съмнение е най-неконвенционалният президент на САЩ до този момент, показа, че сама по себе си промяната, за която говори всеки политик на света, не означава нищо конкретно. Той предложи и наложи промяна във всеки възможен смисъл на думата, но не предложи устойчив заместител на статуквото. Затова неговият наследник ще бъде съвсем конвенционален политик, натоварен със задачата да върне нещата към старото русло, докато говори за бъдещето.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Изключително респектиращ анализ!

    На фона на всичко писано тук до сега по темата, това е най-стойностното, защото не залита по пропагандни клишета, а обективно анализира ситуацията според фактите.
    Благодаря,Йоан!

  • 2
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус

    Отличен материал!
    Браво!
    Отдавна не бях чел подобен анализ в Капитал - стегнат, но все пак задълбочен и без политкоректности.

  • 3
    vassko avatar :-|
    Vassil Mladjov

    Тази статия казва много неща без да обеснява нищо същевно за съжеление. И затова ако някой я чете веднага разбира че Байден за нищо не става и че само ще ползва гумичката. Дайте малко факти бе хора,
    Защо Байден отменя политиката на Тръмп за бежанците. Защо веднага приоритизира държавата да намери родителите на над 400 (🤬) деца който са разделени от семейство си от Тръмп и неговата администрация не можеше да ги намери. Стига с тези празни новини. Излагате се невероятно.

  • 4
    fiona avatar :-|
    fiona

    Имам чувтвото, че прочетох една предварително измислена теза, към която са нагодени събитията. Тръмп беше едно недоразумение, каквито влязоха и у нас във властта на последните избори. Голяма гума е нужна, за да се изтрият нещата, които сътвори. А за Байдън - интересно, кого би могъл да покани за министри, освен фигури, които познава? Нека да не плачем за Америка, а да си припомним как вечерта на 6 януари Мич Макконъл с леко треперещ глас обяви, че Конгресът ще довърши прекъснатата си работа, а накрая вицето на Тръмп удари чукчето. И да не забравяме, че човекът от миналото Байдън си е спечелил достатъчно симпатии и сред двете партии.

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "fiona":

    Не че искам да споря с вас. В онзиденшна статия авторитетният философ Франсис Фукуяма
    https://www.foreignaffairs.com/articles/united-states/2021-01-18/rotten-core
    разсъждава, че процесът на влошаване на ситуацията в САЩ за последните години се е развил в мащаби, които е трудно да си представим и фундаменталните условия, които водят до тази криза остават неизменни и днес.
    Според него и новото правителство на САЩ е в плен на влиятелни групи на елита, които извращават в свои интереси държавната политика и подкопават легитимността на властта.
    Според Фукуяма цялата система е прекалено устойчива, за да я разформирова който и да било политик.

    Тръмп опита сам да пречупи тая система и бяхме свидетели какво му се случи.

  • 6
    aye44682495 avatar :-|
    aye44682495

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Че има елити в САЩ - има. По-умни хора от нас го твърдят.

    Ама да смятаме, че "Тръмп опита сам да пречупи тая система"... Така казано звучи сякаш е някакъв борец за правда и свобода. За истинска демокрация ли, за какво?
    Той не е. А е егоцентричен пич, който прави сделки както на него лично му е удобно. Малко подобно на тукашните пичове. А и е лъжец. И насажда реч на омразата. Това винаги е опасно - когато хората смятат, че да мразиш е готино, в страните става ад. Ако в САЩ стане ад, и в света ще стане ад.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "aye44682495":

    Ако не сте разбрал, в #5, който репликирате, дадох линк към статия на Франсис Фукуяма и преразказах надве - натри някои части от нея.

    И всъщност хич не ме интересува дали Тръмп, Нетаняху, оня белгийския премиер или който и да било политик е лъжец, юдей, гей, дали си мие краката и други работи. Опитвам да гледам по-стратегическите неща, които вършат.
    И защото разговорът ни е безсмислен, ще ви помоля отново да изчетете анализа на Йоан, Дал е отговори на всичките ви въпроси (без да се рови в коша с мръсното бельо).
    Това, което е написал, е най-смисленият анализ в Капитал по темата.
    И тъй като доброто трябва да се поощрява, още веднъж ще го поздравя за куража да изложи вижданията си.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK