Новият собственик е компанията Lone Star Mineral Development LLC, която според разследване на NASASpaceflight.com се управлява от Брет Джонсън. Той е финансов директор на Strategic Acquisitions Group - подразделението на сливания и придобивания на SpaceX. Същия месец, когато Lone Star Mineral Development LLC купува двете платформи, Илън Мъск публикува в Twitter съобщение: "SpaceX изгражда плаващи космодруми за свръхтежки ракети, които ще летят до Марс, Луната и с хиперзвукова скорост около Земята."

Горе-долу по същото време космическата компания започва да публикува обяви за работа в Браунсвил, които очевидно са свързани с функционирането на бъдещите крайбрежно космодруми. SpaceX търси да назначи оператори на кранове, електротехници, инженери по офшорната дейност и други специалисти, които имат опит с подобни морски съоръжения. Отговорностите на въпросните служители включват "проектиране и изграждане на действаща крайбрежна ракетна площадка" и "възможност за работа на платформа край Браунсвил, Тексас". Една от позициите е свързана с управлението на кранове от типа Seatrax S90, каквито се използват точно на платформите ENSCO 8500 и ENSCO 8501.

От доста време насам SpaceX дава ясни индикации, че има намерение да използва крайбрежни платформи при излитанията и кацанията на Starship в близко бъдеще. Причините за това решение са по-скоро комплексни. От една страна, свръхтежката ракета и особено първата й степен Super Heavy ще се задвижва с 28-30 мощни двигателя Raptor, които, използвани на сушата, вероятно ще нанасят тежки поражения на стартовата площадка със своята реактивна тяга и това ще е сериозен проблем предвид високата честота на полетите. Дори при изстрелването на не толкова мощни ракета на космодрумите трябва да се се използват специални съоръжения, наречени flame diverter или flame trench, които отклоняват свръхнагорещената реактивна струя от дюзите. Затова по-логично решение при Super Heavy ще е да излита от инсталация, издигната над океанската повърхност, където водата също така ще може да се използва като естествен охладител. Подобна концепция за морско изстрелване е предложена при разработката Sea Dragon (най-тежката ракета, проектирана някога) през 60-те години на миналия век. Идеята обаче никога не се реализира на практика.

От друга страна, с извеждането на космическите полетите на морски платформи се намалява рискът за хората и близките населени места. Това ще е особено важно в експерименталната и началната фаза на програмата Starship, когато може да се очакват повече и по-опасни инциденти при излитанията и приземяванията. Също така кацанията на морски космодруми ще спестят на хората изключително неприятните и често застрашаващи слуха акустични взривове при преминаването на ракетите през свръхзвуковата бариера. Именно тези експлозии са една от регулаторните пречки и за по-бързото навлизане и на свръхзвуковата гражданска авиация и оперирането на самолети от типа на легендарния "Конкорд" на летища в близост до населените места.

Така че крайбрежните космодруми "Фобос" и "Деймос" определено ще играят ключова роля в плановете на SpaceX за бъдещото й развитие. Те ще са изключително важни за осигуряването на висока честота на полетите със Starship, особено за орбиталното презареждане при междупланетни полети и високоскоростното транспортиране на хора и товари от точка до точка на Земята. Най-вероятно обаче платформите ще влязат в експлоатация едва когато свръхтежката ракета на Мъск излезе от експерименталната фаза, достигне околоземна орбита и (евентуално) започне да каца безаварийно обратно на Земята.