Да устоиш на бурята
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да устоиш на бурята

The Economist

Да устоиш на бурята

За ЕС предстои трудна година

Дънкан Робинсън, шеф на бюрото в Брюксел и колумнист, Charlemagne, The Economist

The Economist

© The Economist


Вътрешни търкания, външни тревоги и някои дългоочаквани сбогувания ще бъдат в менюто на ЕС през 2021 г. Колосално количество усилия бяха вложени в договарянето за пръв път на издаване на общ дълг от 750 млрд. евро за смекчаване на ефектите от финансовата криза и мъчителното преминаване на COVID-19 през континента. През 2021 г. политиците от ЕС ще разберат, че съгласието да заемат парите беше лесната част - съгласието как да ги харчат ще бъде постигнато далеч по-трудно.

Скептичните държави като Нидерландия ще държат стриктно под око какво правят правителствата с парите; испанските и италианските политици няма да са щастливи други страни от ЕС да се ровят във финансовите им дела. Но ще трябва да свикват с това. Подобни дебати обикновено са от компетенцията на чисто националната политика. През 2021 г. обаче те ще започнат да се случват на ниво ЕС.

Нидерландският премиер Марк Рюте няма да има особени стимули да бъде мек към южните си съседи. Нидерландия ще проведе парламентарни избори през пролетта - един от двата важни европейски вота през 2021 г. - и Рюте ще влезе в спорове с южните правителства, за да не губи гласове в полза на евроскептичната десница. Но либерално-консервативният холандски премиер ще трябва да ходи по тънко въже - отляво пък го дебнат еврофилски партии. Рюте е намерил хитър начин да балансира между тези два лагера. Очаквайте от него да се присъедини към либералните си противници в острите критики към Полша и Унгария за потъпкването на демократичните норми. За нидерландците задушаващите пресата унгарци са също толкова лоши, колкото и прахоснически харчещите италианци.

Съмненията около върховенството на закона ще продължат да преследват съюза и през 2021 г. Нещата ще се влошат, когато страни като България, Кипър и Малта - където има сериозни обвинения за корупция, търговия с паспорти и потискане на медиите - се присъединят към Полша и Унгария в отбора на лошите в ЕС. Единният пазар почива върху допускането, че всяка държава има некорумпируеми политици, свободни медии и справедлива съдебна система, но тези неща не могат да бъдат гарантирани. Търпението в ЕС ще става все по-оскъдно.

2021 накратко

В Германия влиза в сила нов закон, който от юли забранява продажбата на пластмасови продукти за еднократна употреба като сламки, прибори за хранене и клечки за уши, които замърсяват световните океани.

Същото се отнася и за действията. Унгарският премиер Виктор Орбан повече от десетилетие затяга хватката около либералните си опоненти, защитен отчасти от членството си в Европейската народна партия. Безгръбначни политици от център-дясното не направиха почти нищо, за да го ограничат. Поредицата от победи на Орбан няма да спре, дори колегите му в Брюксел да мърморят.

Уви, много лидери ще игнорират темата, защото вярват, че ЕС има по-големи проблеми. Когато става въпрос за външна политика, те са прави. Блокът е заобиколен от пояс от нестабилност - от Северна Африка до Русия. Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган ще застрашават границите на ЕС, докато той се гърчи как да отговори. Излизането с кохерентна външна политика към съседите на ЕС ще бъде кошмар. Разминаването е твърде остро, когато става въпрос за интересите по отношение на страни като Русия и Турция, които съумяват да бъдат полезни приятели за някои страни членки и екзистенциална заплаха за други.

ЕС ще бъде далеч по-обединен по по-отдалечени въпроси. Ще бъде по-лесно - но все пак не особено лесно - да се изкове обща политика към Китай, отколкото към Русия. Влизането на Доналд Тръмп в Белия дом беше навременно напомняне, че интересите на Европа и Америка невинаги съвпадат. Европейските сили (сръчквани най-вече от френския президент Еманюел Макрон) научават със закъснение, че понякога ЕС трябва да действа сам. Европейският суверенитет - способността да не бъдеш командорен от хегемон - ще бъде новият лозунг. Президентът Джо Байдън няма да направи много, за да спре това неумолимо изместване. Президентът на ЕК Урсула фон дер Лайен казва, че ще води "геополитическа комисия". Тази идея ще се кове на практика точно в отношенията на ЕС с други велики сили. ЕС ще продължи да бъде предпазлив относно прекомерно осланяне на Америка. Той е решен да не се оставя да бъде засмукан от битката на гигантите между Америка и Китай. Макар ЕС винаги да е отстоявал своето като икономическа сила, използвайки търговията като тояга, през 2021 г. ще бъде обърнато сериозно внимание на неговите (липсващи) военни способности. Все пак Великобритания - основната, но съвсем не единствена пречка пред подобен подход - ще си е тръгнала.

2021 накратко

Навършват се 100 години от подписването на английско-ирландския договор, сложил край на ирландската война за независимост и поставил началото на ирландската независима държава година по-късно.

През 2021 г. Brexit вече започва насериозно. След четири години на спорове ефектите му ще започнат да се усещат. Хората от бизнеса от дълго време са наясно, че животът им ще се промени, но британските граждани ще получат по-грубо събуждане. Вниманието ще бъде заграбено от наглед тривиални последици. Кавги по въпроси като паспортите за домашни любимци - и потенциалното шоу как френски граничари конфискуват британски кучета - ще играят незаслужено голяма роля в дебата за сметка на по-съществени икономически теми. Привържениците на Brexit отдавна допускат грешката да смятат ЕС за слаб. Подкрепящите оставането пък го смятат за мил. И двете групи ще преживеят шок.

Други сбогувания ще оставят по-голяма празнина. Ангела Меркел ще напусне европейската сцена с излизането си от канцлерството след германските избори през есента. Меркел е център от Коперникова величина за европейската система - политиката се върти около нея. Макар Германия невинаги да получава каквото иска, тя почти винаги е способна да предотврати това, което не иска. Нейното оттегляне ще остави вакуум. Кой ще го запълни? За Европа това ще е въпросът с най-големи последици през 2021 г.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Вътрешни търкания, външни тревоги и някои дългоочаквани сбогувания ще бъдат в менюто на ЕС през 2021 г. Колосално количество усилия бяха вложени в договарянето за пръв път на издаване на общ дълг от 750 млрд. евро за смекчаване на ефектите от финансовата криза и мъчителното преминаване на COVID-19 през континента. През 2021 г. политиците от ЕС ще разберат, че съгласието да заемат парите беше лесната част - съгласието как да ги харчат ще бъде постигнато далеч по-трудно.

Скептичните държави като Нидерландия ще държат стриктно под око какво правят правителствата с парите; испанските и италианските политици няма да са щастливи други страни от ЕС да се ровят във финансовите им дела. Но ще трябва да свикват с това. Подобни дебати обикновено са от компетенцията на чисто националната политика. През 2021 г. обаче те ще започнат да се случват на ниво ЕС.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Как ще балансира Макрон

Как ще балансира Макрон

Предшестващо заболяване

Предшестващо заболяване

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK