Пандемията обърна старите миграционни процеси в Европа

Reuters

Пандемията обърна старите миграционни процеси в Европа

Много източноевропейци са напуснали Запада и са се прибрали у дома

The Economist
4612 прочитания

Reuters

© Reuters


След десетилетие във Великобритания на Алексей Кирилов му бяха необходими само 24 часа, за да реши да напусне страната. През март 2020 г., когато границите на Европа се затвориха, Кирилов, 31-годишен консултант по стратегиите, е бил изправен пред избор: да се затвори в скъп празен апартамент в Лондон или да се прибере в Чехия и да бъде близо до семейството си. "Не планирах да напускам поне още пет години или дори по-дълго, а може би и никога", казва той. Но COVID-19 променил решението му. Почти година по-късно вече е отворил магазин в родината си. Временното завръщане се е превърнало в постоянно. "Сега, като се върнах, се чудя защо не го направих по-рано?"

Алексей не е бил единствен. През 2020 г. Европа претърпя масова обратна миграция, тъй като тези, които са търсили работа в чужбина, се завърнаха у дома. Точни числа трудно биха се определили. Около 1.3 млн. румънци са се завърнали в Румъния - число, еквивалентно на три пъти населението на втория по големина град в страната. Вероятно около 500 хил. българи са се завърнали в България - огромен брой за държава от 7 млн. Повече граждани пристигат в Литва, отколкото я напускат за първи път от години. Друг вид измервания показват същото. Във Варшава приложенията за запознанства са пълни със завръщащи се поляци, търсещи социално недистанционно забавление. Политиците в Източна Европа отдавна се оплакват от "изтичане на мозъци", тъй като най-блестящите умове напускат родините си в търсене на по-високи заплати на запад. Сега пандемията, променящата се икономика и променящите се модели на работа връщат много от тях обратно. Започна "печалба на мозъци".

Миграцията притеснява европейските политици. Свободата на движение - възможността да се преместиш в която и да е държава от ЕС - е сред най-популярните предимства на членството в клуба. Особено ценена е от гражданите на бившите комунистически страни, които имат мрачни спомени от времето, когато са били възпрепятствани да пътуват от собствените си управници. Въпреки всичко, макар и повечето европейци да вярват в свободата на движение за себе си, някои са по-малко сигурни за предоставянето й на други. (В резултат на това получаваме Brexit.) И правителствата на страните, които губят много умни, предприемчиви млади хора, са склонни да се оплакват от този факт. Графиките на уебсайтовете на литовското правителство показват, че населението намалява от 3.7 млн. през 1990 г. до 2.8 млн. през 2019 г. благодарение на емиграцията и ниската раждаемост. Около 2 млн. поляци - или 5% от населението на страната - живеят в други страни в Европа. Често емигрират най-квалифицираните. Лекарите и медицинските сестри, които напускат Румъния, са особен кошмар за оставащите. Миграцията създава сблъсък на интереси между хората, които искат да подобрят собственото си състояние, и правителствата, които често предпочитат те да останат и да плащат данъци. Иван Кръстев, български писател, отбелязва, че "по-лесно е да отидеш в Германия, отколкото да накараш България да функционира като Германия". Точно това и правят хората.

Ползите

И все пак дори преди пандемията на някои места този процес беше започнал да се обръща. Емигрантите от балтийските държави се завръщат обратно по родните си места, спечелили пари за черни дни или усвоили полезни умения в Западна Европа. Естонците, останали у дома, надминават напускащите си сънародници от 2017 г. насам.

Правителствената програма за подпомагане на завръщащите се литовци е направила 215 консултации през 2015 г., като броят им достига почти 9 хил. през 2019 г. Подобни твърдения могат да се чуят и в по-големите страни. През 2018 г. броят на поляците в чужбина започна да пада за първи път от близо десетилетие и оттогава непрекъснато намалява, според Полския икономически институт. Специализираните схеми - вариращи от лъскава пропаганда за живота в Балтика до безплатни уроци по полски за деца, родени в чужбина - са често срещани.

Миграцията навсякъде по света често е временна. В Европа няколко фактора тласкат и притеглят хората към дома. Лиъм Патуци от Института за миграционна политика в Европа отбелязва, че икономическата пропаст между Изтока и Запада се затваря. Пазарите на труда в Източна Европа се оживяват. Преди пандемията равнището на безработица в Чехия е било около 2%, най-ниското в блока, от почти 9%, когато страната се присъединява към ЕС през 2004 г. Разликите в заплатите, макар и все още големи, намаляват. През 2010 г. румънец, който се е преместил в Италия, е печелил пет пъти повече; през 2019 г. доходите му са само три пъти повече. За висококвалифицираните разликата все още е по-незначителна. Като добавим привилегиите, като например румънските разработчици на софтуер да бъдат освободени от данък върху доходите - работа в Букурещ може да превъзхожда такава в Брюксел.

Дистанционната работа също променя сметките. В ЕС се появи нов вид сива икономика, чийто персонал живее в една държава, но незаконно работи в друга (и в резултат плаща данък на грешното място). Често тези хора са емигранти в собствената си страна, физически у дома си, но комуникират дистанционно през граница. "Ловците на кадри" сега се опитват да пробутат перспективата за работа отвсякъде, казва румънски изпълнителен директор. Щом данъчните ги настигнат обаче, тези сиви работници ще трябва да изберат: да останат или да заминат.

Обикновено "сините якички" имат по-малко възможности за избор. Сервитьорите и чистачите, много от които са мигранти, не могат да работят дистанционно. Около 700 хил. чуждестранни работници са напуснали Лондон по време на пандемията, решавайки, че от време на време да поглеждат към Темза не компенсира високите наеми и внезапния срив на възможностите за работа. Но за "белите якички" връзката между възможностите и местоположението може да бъде драстично отслабена, което означава нова промяна в миграционните модели. Гърция, която видя цели армии от младежи да напускат по време на кризата и последвалата спасителна програма, е нетърпелива да ги привлече обратно. Ако слънцето не е достатъчно изкусително, то данъчните облекчения със сигурност помагат. Работниците, които се местят в страната, могат да намалят данъчните си сметки наполовина през първите седем години.

Броят на хората, които се завръщат обратно в Източна Европа, все още е много по-малък от броя на първоначално напусналите. А онези, които се прибраха у дома заради пандемията, вероятно ще се върнат обратно, когато ограниченията бъдат разхлабени. Около две трети от завърналите се българи планират да мигрират отново, според Европейския съвет по външни отношения. В дългосрочен план, дори когато разликите в заплатите изчезнат, някои хора винаги ще търсят приключения в чужди страни. Отворените граници в Европа позволяват на хората да избират къде да живеят, което неизбежно означава, че по-малко привлекателните места ще загубят население. Но нищо не остава същото завинаги. Някои страни могат да станат по-привлекателни, а хората могат съвсем внезапно да променят мнението си за това къде искат да живеят. Попитайте г-н Кирилов.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

След десетилетие във Великобритания на Алексей Кирилов му бяха необходими само 24 часа, за да реши да напусне страната. През март 2020 г., когато границите на Европа се затвориха, Кирилов, 31-годишен консултант по стратегиите, е бил изправен пред избор: да се затвори в скъп празен апартамент в Лондон или да се прибере в Чехия и да бъде близо до семейството си. "Не планирах да напускам поне още пет години или дори по-дълго, а може би и никога", казва той. Но COVID-19 променил решението му. Почти година по-късно вече е отворил магазин в родината си. Временното завръщане се е превърнало в постоянно. "Сега, като се върнах, се чудя защо не го направих по-рано?"

Алексей не е бил единствен. През 2020 г. Европа претърпя масова обратна миграция, тъй като тези, които са търсили работа в чужбина, се завърнаха у дома. Точни числа трудно биха се определили. Около 1.3 млн. румънци са се завърнали в Румъния - число, еквивалентно на три пъти населението на втория по големина град в страната. Вероятно около 500 хил. българи са се завърнали в България - огромен брой за държава от 7 млн. Повече граждани пристигат в Литва, отколкото я напускат за първи път от години. Друг вид измервания показват същото. Във Варшава приложенията за запознанства са пълни със завръщащи се поляци, търсещи социално недистанционно забавление. Политиците в Източна Европа отдавна се оплакват от "изтичане на мозъци", тъй като най-блестящите умове напускат родините си в търсене на по-високи заплати на запад. Сега пандемията, променящата се икономика и променящите се модели на работа връщат много от тях обратно. Започна "печалба на мозъци".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


1 коментар
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Европа може да лапа "мозъци" ама покрай тях прилапа и бая мургавели което ни компенсира доста добре !

    А ако можеше да си върнем само мозъците ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход