Новата спасителна мисия на "Супер Марио"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата спасителна мисия на "Супер Марио"

Драги има всички хубави качества, които нито един италиански политик не притежава. Но не е избран

Новата спасителна мисия на "Супер Марио"

От успеха или провала на Драги зависи не само бъдещето на Италия, но и съдбата на възстановителния фонд от 750 млрд. евро на ЕС

Светломира Гюрова
2800 прочитания

Драги има всички хубави качества, които нито един италиански политик не притежава. Но не е избран

© Reuters


Когато през 2019 г. си тръгна от Европейската централна банка (ЕЦБ) след осем години начело, на въпрос каква ще е следващата му стъпка Марио Драги отговори: "Попитайте жена ми." Но вероятно дори съпругата му Серена не би могла да предвиди политическия трус в Италия, довел до номинирането на Драги за премиер.

Задачата му е да състави правителство и да поеме страна с парализирана икономика, тежка здравна криза, раздробена политика и все по-обезсърчено общество. От успеха или провала на Драги зависи не само бъдещето на Италия, но и това на възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро. След като спаси еврозоната по време на дълговата криза, сега в неговите ръце е съдбата на най-амбициозния съвместен икономически проект на ЕС от създаването на еврото насам.

Милиардите на раздора

Именно споровете как Италия да разпредели отредените за нея 200 млрд. евро грантове и заеми от фонда - най-големият дял сред всички държави в ЕС - доведе до краха на правителството на Джузепе Конте. То се разпадна, след като бившият премиер Матео Ренци започна да атакува Конте, че "пропилява най-големия шанс от времето на плана "Маршал", и да настоява средствата от ЕС да бъдат използвани за по-смели структурни реформи, включващи по-малко социални помощи и повече инвестиции. В средата на януари Ренци оттегли своята малка партия "Италия Вива" от управляващата коалиция и краят на Конте беше само въпрос на време.

За страна, преминала през 66 правителства от Втората световна война насам, политическите кризи не са нещо необичайно. И все пак тази идва в особено деликатен момент - насред пандемия, отнела живота на близо 90 000 италианци, дълбока рецесия и точно когато Рим трябва да изготви своя национален план, с който да получи своя дял от възстановителния фонд на ЕС. В тази ситуация президентът Серджо Матарела разбираемо се опита да избегне предсрочните избори - нежелани от никоя партия с изключение на крайнодясната "Лига" на Матео Салвини и качващата популярност неофашистка "Братя на Италия" на Джорджия Мелони - и извади от ръкава жокера с номинацията на Драги.

"Всичко необходимо" са двете думи, с които в разгара на дълговата криза преди осем години Драги си спечели титлата спасител на еврото и "Супер Марио". Сега той ще има нужда от всичките си умения, показани тогава, а може би дори и повече.

Финансовите пазари приветстваха номинацията на бившия гуверньор на ЕЦБ. Борсата в Милано подскочи с 3% при новината. Разликата в доходността между италианските облигации и суперсигурните германски бундове се сви до най-ниската си стойност от пет години насам. "Виждаме, че пазарите не просто харесват Драги, те обичат Драги", обобщава пред Reuters финансов анализатор от фонда MFS.

Реакцията е съвсем обяснима. Както отбеляза при приемането на мандата самият Драги с банкерска сдържаност, Италия е изправена пред трудна ситуация. Икономиката й, която още преди опустошителния удар от COVID-19 беше най-зле представящата се сред големите в ЕС и беше спечелила на страната прозвището "болният човек на еврозоната", сега е свалена на колене от пандемията и миналата година се е свила с 9%. Според последната прогноза на Международния валутен фонд тази година се очаква ръст 3% и възстановяването ще е далеч по-бавно, отколкото в останалите икономики от Г-7.

Мудният растеж ще направи още по-трудно обслужването на колосалния италиански дълг от близо 2.6 трлн. евро, който след спешните пандемични разходи е пораснал до близо 160% от БВП в края на миналата година. През 2020 г. заради извънредните обстоятелства ЕС спря действието на правилата за бюджетна дисциплина. Но това няма да трае вечно. Търпението на пазарите към големите дългове в името на избягване на рецесията - също. "Знаейки перфектно как работи ЕЦБ, Марио Драги е човекът, който може да договори възможно преструктуриране на италианския дълг", отбелязва пред AFP Джон Пласард, инвестиционен специалист от швейцарската финансова група Mirabaud.

Друг тиктакащ проблем е безработицата, която през декември достигна 9%, доста над средното за еврозоната. Още по-лошо изглеждат нещата при младежите до 24 години, където е близо 30%. Според фермерската асоциация Coldiretti броят на италианците, разчитащи на хранителни помощи, е нараснал с над една трета до 3.7 млн. души през 2020 г., което означава, че COVID-19 е създал един милион "нови бедни". Всичко това ще се влоши още повече в края на март, когато изтича въведената като пандемична мярка забрана за уволняване на служители. Очакванията са за вълна от безработица и "сериозен риск от социално напрежение", прогнозира Лучио Ламберти, преподавател от Политехническото бизнес училище в Милано, пред AFP.

В края на април пък изтича друг ключов срок - Рим трябва да си "напише домашното" и да представи в Брюксел сериозен план за изразходване на заделените за страната над 200 млрд. евро. Както вече показаха подводните политически течения, довели до падането на Конте, получаването на този "златен дъжд" от ЕС може да се окаже доста по-трудно, отколкото изглежда.

Номинацията на Драги със сигурност е предизвикала радост не само на финансовите пазари, но и в Брюксел, където има опасения относно способността на Италия да се справи с условията, по които ще се отпускат средствата от възстановителния фонд. Заедно с Испания тя е най-лошо представящата се страна в ЕС по отношение на ефективно използване на структурните фондове. През бюджетния период 2014 - 2020 г. например Испания е успяла до края на миналата година да похарчи едва 36% от тях, а Италия - само 43%. За сравнение - нивото на усвояване във Франция е 61%, а във Финландия - 81%. Сега репутацията на трудно договорения и безпрецедентен възстановителен фонд от 750 млрд. евро, с който за пръв път ЕС се съгласява да споделя дълг, зависи от това дали неговият най-голям бенефициент, Италия, ще успее да покрие критериите за насочени към растеж инвестиции и ограничаване на пилеенето на средства и измамите.

Ако има човек, който би могъл да се справи с всички тези надвиснали задачи, това е Марио Драги. Но преди изобщо да се заеме с тях, той ще трябва да направи правителство и да си осигури мнозинство в раздробения италиански парламент. До момента единствено центристките партии са застанали публично зад него, но за да управлява, той има нужда от подкрепата или на популисткото Движение "Пет звезди", или на националистическата "Лига" на Салвини. Което носи риска да направи Драги заложник на неясни политически коалиции с ясни апетити към милиардите от ЕС.

Технократ, популист, технократ, популист...

"Драги действително въплъщава всички качества, които никой италиански политик в момента не притежава - той е компетентен, надежден, има отлична репутация в Италия и навън и е невероятен в решаването на проблеми. Но проблемът е, че той не е избран, че е представян като технократ - а това говори страшно много", казва пред Euronews Сесилия Сотилота, преподавател по международни отношения от Американския университет в Рим. Последния път, когато Италия експериментира с премиер технократ, резултатите бяха в най-добрия случай смесени. По време на дълговата криза в еврозоната диктуваната от МВФ и Брюксел политика на фискално затягане беше изпълнявана в Рим от друг неизбран икономист с кариера в ЕС - Марио Монти. Болезнените политики помогнаха за възстановяването на авторитета на Италия навън, но породиха гняв вътре, довел до възхода на Движение "Пет звезди" и "Лига".

"Популизмът и технокрацията са двете страни на една и съща монета и могат да бъдат излекувани само със съживяване на механизмите на демократичното представителство, които се провалиха така зрелищно в Италия. Ето защо технократската власт на Марио Драги няма да бъде широко акламираното решение на политическите неволи на Италия, а е по-скоро допълнителен симптом на неспособността й да се справи с тях", обобщава в статия за сп. Foreign Policy Карло Инверници Ацети, преподавател по политология от нюйоркския City University. Така Марио Драги може да изглежда като най-доброто решение за Италия в момента. Но ако въртележката от технократи и популисти се окаже трайна черта на италианската политика, следващата криза дебне зад ъгъла.

Когато през 2019 г. си тръгна от Европейската централна банка (ЕЦБ) след осем години начело, на въпрос каква ще е следващата му стъпка Марио Драги отговори: "Попитайте жена ми." Но вероятно дори съпругата му Серена не би могла да предвиди политическия трус в Италия, довел до номинирането на Драги за премиер.

Задачата му е да състави правителство и да поеме страна с парализирана икономика, тежка здравна криза, раздробена политика и все по-обезсърчено общество. От успеха или провала на Драги зависи не само бъдещето на Италия, но и това на възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро. След като спаси еврозоната по време на дълговата криза, сега в неговите ръце е съдбата на най-амбициозния съвместен икономически проект на ЕС от създаването на еврото насам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Всъщност в лично качество от Драги нищо не зависи: нито чак съдбата на Италия, нито къде ще отидат чувалите с парите...
    Той е поредния (след Конте 2.0) подходящ дялан камък за все по-фрагментиращата се левица и тамошния сенчест Командир - Ренци. И поредният опит италианският вариант на орел,рак и щука да отбута още ден/седмица/месец изборите.
    Нищо, пълчищата мигранти, здравният хаос, стопираната икономика, диктатът на евросинекурите всеки миг работят за Салвини и приближават изборите, на които Лига ще отвее сбиртока на левите, управляван от десния Ренци.

    Форца, Матео!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.