Какво ще върне хората в големите градове в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво ще върне хората в големите градове в Европа

Пандемията принуди много европейски градове да осигурят повече възможности за движение на пешеходци и велосипедисти, както и разширени зелени площи

Какво ще върне хората в големите градове в Европа

Притесненията за трайно изселване карат градските власти да търсят решение на стари проблеми

Кирил Кирчев
2486 прочитания

Пандемията принуди много европейски градове да осигурят повече възможности за движение на пешеходци и велосипедисти, както и разширени зелени площи

© Reuters


Когато коронавирусът удари Европа през март, той пренастрои градския живот, премести служителите от офисите в домовете им, затвори туристическия и развлекателния сектор и промени битието на милиони. Жителите в градовете в Европа започнаха да напускат мегаполисите - едниq за да избегнат срещd с вируса, други преоткриха природата в по-малките населени места.

Почти година след първите блокади и ограничения се поставя под съмнение предположението, че повечето напуснали градовете лесно ще се върнат в тях след овладяването на здравните проблеми. На дневен ред излиза отново старото предизвикателство за експертите по градоустройство - да се преборят с проблеми, от които страдат много от големите градове, като достъпност на жилищата, безопасен транспорт и наличие на зелени площи.

По-общо казано, градовете ще трябва да отговорят на новите желания за свързване с природата и "възстановяване на връзката с живота", казва пред New York Times Филип Роуд, изпълнителен директор на LSE Cities, изследователски център в London School of Economics.

Подобно изселване от градовете се наблюдава и в САЩ по време на пандемията, като богатите жители на Ню Йорк се преместиха във вторите си домове, а технологичните специалисти от Силициевата долина се разпръснаха из цялата страна. Явлението може да е дори по-силно изразено в САЩ, отколкото в Европа. "Най-общо казано, лоялността на места в Европа е значително по-висока, отколкото в САЩ", казва Филип Роуд, като посочва минали проучвания, които показват, че дори сред градовете в икономически упадък тези в Европа са претърпели относително по-малко загуба на население.

Мерките

Пандемията принуди много европейски градове да осигурят повече възможности за движение на пешеходци и велосипедисти, както и разширени зелени площи. Милано, пострадал силно от първата вълна на коронавируса, изгради над 35 км велоалеи, както и зелени кътове с пейки на бивши паркинги.

Лондонските власти започнаха проект Streetspace миналата година, създавайки временни велоалеи и разширявайки пешеходните зони, докато гражданите се опитваха да избегнат опасностите от вируса в метрото и автобусите.

Париж и Барселона предприеха подобни стъпки. Промени като тези, които обикновено отнемат години, се правят практически за една нощ, установи британската инженерна компания Arup. А бързият темп на програмата в Лондон доведе до правни битки.

Но Леан Дуди, която ръководи интегрираната мрежа за градско планиране в Европа в Arup, е оптимист по отношение на промените. Тя е на мнение, че макар пандемията да е подчертала някои от по-дълбоките проблеми в градския живот, тя може да даде тласък за подобрение. "Може би градските власти, транспортните власти и работодателите биха могли да помислят за политики, които да направят визия за бъдещето, която всъщност работи за всички", казва тя.

Трудни изчисления

Трудно е да се изчисли точно колко хора са напуснали европейските градове, тъй като пандемията усложнява събирането на данни. Проучване, публикувано по-рано този месец, показва, че близо 700 хил. души са напуснали Лондон през последната година, предимно чуждестранни работници, като причината за това може да е Brexit. Лондон обаче може да е отклонение от повечето градове. Проучване на Arup установи, че около 41% от лондончани са се изселили от града в даден момент от пандемията в сравнение с около 10% в Мадрид, Милано и Берлин и 20% в Париж.

Компанията за недвижими имоти Century 21 съобщи миналото лято, че е отбелязала скок в интереса към напускането на Париж, но няма "масово изселване". Данните за имотите разкриват, че заетите в ИТ сектора масово са напускали Дъблин миналата година, тъй като отдалечената работа стана широко разпространена.

Намирането на политическа воля за трайна промяна ще бъде предизвикателство и ще зависи до голяма степен от нивото на обществена ангажираност и приемане.

Трудният достъп до жилища беше сериозен проблем в много европейски градове дори преди пандемията, която едновременно разкри и задълбочи неравенството. Но дистанционната работа "разхлабва връзката" между жилището и заетостта, обяснява Дуди. Цените на имотите в Дъблин се повишиха сериозно през последните години след срива на жилищния пазар в резултат на финансовата криза от 2008 г. - резкият спад в предлагането се срещна с огромно търсене, влошено от ръста на краткосрочните наеми. Според Дуди плановете на ирландското правителство за въвеждане със закон на възможността служителите да имат право да работят от разстояние може да помогне за облекчаване на жилищните условия в Дъблин, като същевременно разпределят заетите с високи доходи в други населени места.

Немалко социолози и икономисти застъпват тезата, че пандемията само е ускорила промените, които вече са в ход в градовете. Според тях се задълбочава т.нар. ефект на поничката, при който високите цени пренасочват жителите в покрайнините, а работата от разстояние се превръща в трайна тенденция, след като преди е била не толкова честа практика.

Но по-бързите промени насочиха вниманието на градските власти към дългогодишни оплаквания от шума, замърсяването на въздуха и високите наеми.

В Париж, който губеше жители още преди пандемията, кметът Ан Идалго вече се застъпва за идеята за "15-минутния град" - визия за бъдещето на кварталите, които да гарантират, че всички необходими удобства са на кратка разходка от домовете на хората. Тя предприе мерки за намаляване на автомобилния трафик в центъра на града и изграждане на повече зелени площи. Под принудата на пандемията Париж бързо превърна главната пътна артерия Rue de Rivoli в магистрала за колоездачи, намали трафика в близост до училищата, за да подобри качеството на въздуха, и превърна местата за паркиране в разширени пространства за ползване от кафенетата. Сега градската управа обещава да запази за постоянно някои от направените промени.

Но намирането на политическа воля за трайна промяна ще бъде предизвикателство, смята Филип Роуд, и ще зависи до голяма степен от нивото на обществена ангажираност и приемане.

Малкълм Смит, сътрудник по градския дизайн в Arup, твърди в неотдавнашен доклад, че пандемията вече е доближила мегаполисите до визията на 15-минутния град и че сега има потенциал да се намали трафика, въздухът да стане по-чист и хората да имат повече време да прекарват със семейството. И тези неща да се превърнат в по-постоянни характеристики на градския живот. Според него така развитието на градовете може да се насочи към по-малки модули, концентрирани около общностните центрове.

Когато коронавирусът удари Европа през март, той пренастрои градския живот, премести служителите от офисите в домовете им, затвори туристическия и развлекателния сектор и промени битието на милиони. Жителите в градовете в Европа започнаха да напускат мегаполисите - едниq за да избегнат срещd с вируса, други преоткриха природата в по-малките населени места.

Почти година след първите блокади и ограничения се поставя под съмнение предположението, че повечето напуснали градовете лесно ще се върнат в тях след овладяването на здравните проблеми. На дневен ред излиза отново старото предизвикателство за експертите по градоустройство - да се преборят с проблеми, от които страдат много от големите градове, като достъпност на жилищата, безопасен транспорт и наличие на зелени площи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    qvd50491823 avatar :-|
    Костадин Иванов

    Приветствам отлива от големине градове. Отвратителни са.

  • 2
    lji25617358 avatar :-|
    simChо

    Че то отдавна , хората с по-високи доходи и в Европа, а не само в САЩ отиват в по-малките населени места ..

    https://en.wikipedia.org/wiki/White_flight

  • 3
    lji25617358 avatar :-|
    simChо

    “The 2011 census found that, for the first time, less than 50% of London's population were white British, and that in some areas of London white British people make up less than 20% of the population.“
    ---------------
    И това е дереджето , кво има шашкане?

  • 4
    vlp1606143588693951 avatar :-|
    gg

    Че защо им е на тея, които са се махнали от големите градове да се връщаш там ? Това в повечето случаи са успели хора и такива с доста висок стандарт на живот.
    Всички огромни фирми в Америка си махат офисите, само бай Ганьо, който пише тъпи статии в Капитал почва да се чуди как прасетата да се върнат в кочината. Никой не ви спира да си живеете на равно с хлебарките.

  • 5
    lal12575638 avatar :-|
    lal12575638

    "едниq за да избегнат срещd" ?!
    "Капитал", дръжте ниво малко, проверявайте ги тия текстове преди да натиснете бутона "публикувай"...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK