По време на глобалната търговска криза блокът е увеличил своя търговски излишък, който достига 30.1 млрд. евро през 2020 г. Данните на Eurostat също така показват, че европейската търговия е започнала да се възстановява през втората половина на годината, като през декември 2020 г. износът на стоки от ЕС за останалата част от света, както и вътрешноевропейската търговия са били с по-голям обем в сравнение със същия месец на предишната година.

Изборът на Европа

Всичко това изправя ЕС през необходимостта да направи в даден момент избор между САЩ и Китай. "Европа може и да не иска да избира страна, но независимо дали им харесва, на нейните лидери в крайна сметка ще им се наложи", пише в коментар за Politico известният автор Майкъл Шуман, който пише книги за Китай. И допълва, че това не е нещо, което ЕС иска да чуе в момента, като някои политици и бизнес лидери продължават да твърдят, че конфронтационният подход на Вашингтон е грешен и Брюксел не трябва да се меси.

Съюзът им своите причини да не се забърква - той има ползи от добрите връзки и с двете световни сили. Дългогодишните договорки в областта на сигурността със САЩ осигуряват стабилност и защита срещу евентуални заплахи, като например Русия. В същото време китайската икономическа експанзия предлага на европейските компании възможност за растеж, който не могат да постигнат у дома.

Според Шуман Европа вероятно ще успее да поддържа този баланс за известно време, но постепенно той ще става все по-труден. Без изгледи за стопяване на ледовете помежду си и Вашингтон, и Пекин ще опитват да привлекат ЕС на своя страна, а изборът всъщност ще е между дългосрочните и краткосрочните интереси. "Действителността е такава, че Китай иска да създаде свят, който не е безопасен за Европа - стратегически, икономически и идеологически. Президентът Си Цзинпин активно опитва да подкопае статута на демокрациите в глобалния ред. Колкото повече сили набира Пекин, толкова по-малко толерантен ще става", обобщава Шуман.

По думите му Китай представлява икономическа опасност за Европа в дългосрочен план - не само защото е конкурент в глобалната пазарна икономика, а и защото неговите политики целят да се възползват от отворената световна система, за да я доминират. В анализа си Шуман заключава, че Пекин не може да бъде истински партньор на ЕС и колкото по-късно европейците разберат това, толкова по-слаба ще стане позицията им. А междувременно азиатската държава ще продължава да използва разделението между демокрациите, за да преследва интересите си.