Кремъл искаше ясно да покаже, че никоя държава не може да се меси във вътрешните дела на Русия. Но ако направи подобна демонстрация срещу Америка или срещу голяма европейска държава като Германия или Франция, това би имало политическа цена. Калкулацията е била, че е безопасно да се направи този акт на безкомпромисност срещу ЕС или по-точно срещу Европейската служба за външна дейност, оглавявана от г-н Борел. И това наистина е безопасна опция.

Тази демонстрация на сила навън свързана ли е с осезаемата нервност в Кремъл от протестите в Русия и случващото се около Навални?

Да, има връзка. Кремъл традиционно възприема по-твърда линия навън точно когато се усеща по-нервен, за да тушира усещането, че е слаб.

Всъщност при цялата си риторика лидерите в Кремъл са реалисти, те знаят относителната сила на Русия в сравнение със САЩ и с ЕС в неговата цялост. Също така добре си дават сметка за вътрешното напрежение. Те знаят, че популярността на прокремълската партия "Единна Русия" е около 31%, а през септември има парламентарни избори. Рейтингът на доверие към президента Владимир Путин, който е по-показателен от рейтинга му на одобрение, е около 29%. Не че в Кремъл се притесняват, че утре ще бъдат пометени, но все пак има предпазливост и усещане, че сега е времето да покажат сила.

Освен това Путин и обкръжението му се опитват да избегнат беларуския сценарий. Това също е нещо евентуално и далеч в бъдещето, но в Кремъл се стремят да не допуснат да се стигне до ситуация, в която държавата е във война със собствения си народ. Опитват се да държат нещата под контрол, да изглеждат уверени и здраво хванали юздите, така че никой да не си и помисля, че има каквито и да било предизвикателства.

Ако припомним клишето, че Русия сама е най-големият си враг, може ли да се окаже, че последните й действия се връщат като бумеранг и правят по-вероятно налагането на нови санкции срещу нея?

Много е вероятно да има нови персонални санкции от страна на ЕС и САЩ, а също и Великобритания, насочени срещу определени личности, които може да се окажат със замразени активи или забрана за пътуване на Запад.

Но на Кремъл вече не му пука от това. За него случващото се е екзистенциална политическа битка. Той се опитва да утвърди Русия като велика сила, която трябва да бъде третирана като такава. И ако неколцина олигарси, министри и функционери бъдат санкционирани - ами, това е цената, която трябва да бъде платена. Проблемът е, че Западът разчита на тези персонални санкции твърде дълго. Ако през 2014 г. след анексирането на Крим те бяха шок, сега в Кремъл са свикнали с тази постоянна потенциална заплаха и тя няма особено значение, включително защото активите на най-близките до Путин хора вече са в Русия или се държат от подставени лица и не могат да бъдат засегнати от санкции.

Да, унижаването на Борел и ескалацията с ЕС може да има обратен ефект, но не в системен смисъл. Затова и атаката е насочена срещу ЕС, а не срещу отделна държава. Например в отношенията с Германия стои темата с газопровода "Северен поток" 2, в отношенията със САЩ е удължаването на договора за стратегическите ядрени оръжия. С отделните държави има специфични отношения и двустранни въпроси, но за ЕС като институция руснаците не ги е грижа особено. И не мислят, че той има значение, поне що се отнася до външната политика.

И може би са прави, поне що се отнася до външната политика спрямо Русия, тъй като по нея ЕС е безнадеждно разделен. Защо му е толкова трудно да се справи с държава, чийто БВП е колкото този на Испания?

Руснаците мислят по следния начин - да, БВП има значение, но особено когато става въпрос за външна политика, според тях националната воля е абсолютно решаваща сила. И според тях ЕС няма воля, защото е зависим от консенсус, от всички тези негови структури и ценности, които от руска гледна точка го спъват.

Другото е разделението и начинът, по който ЕС води външната си политика. Примерно Германия все още се ръководи от хора, които биха искали да приобщят Русия. Полша пък смята Русия за нещо като Мордор, нация на злото, която никога не би могла да се промени. Има и страни като Италия или България, които биха искали да има някакво пространство за позитивни отношения с Русия на прагматична база. В този контекст беше изумително колко твърда линия предприе ЕС спрямо Великобритания - съюзник в НАТО, водещ търговски партньор и т.н. - при преговорите за Brexit. И в същото време колко е слаб по отношение на Русия. Отговорът може би е, че Brexit не беше в ръцете на Европейската служба за външна дейност.

Как ЕС може да постигне работещи отношения с Русия?

Руснаците са силно прагматични. Те искат две неща - първо, признание, да бъдат третирани с уважение по начина, по който те го разбират; и второ, търговия, инвестиции, обмен, изобщо всичко, което е полезно за двете страни.

ЕС обаче не е артикулирал какво иска от Русия. Русия знае какво иска, Европа не знае. И това е един от проблемите. Другият е, че руснаците анексираха Крим, продължават недекларираната си интервенция в Донбас, отричат обвиненията в опит за прикриване на свалянето на полет МН-17 над Украйна, тровят хора у дома и в чужбина. А ЕС сякаш винаги ще продължава да чака Русия да направи нещо толкова нечувано безобразно, че да принуди Европа да се обедини. Но Москва няма да го направи, тя няма да нахлуе в Естония или нещо подобно. Руснаците няма да свършат работата на европейците вместо тях и да им наложат единство.

До каква степен Навални представлява опасност за Кремъл?

Той е заплаха на три нива. Първо, като личност, защото е много харизматичен и безспорно решителен, както показа със завръщането си в Русия, знаейки, че го чакат арест и затвор.

Второ, неговата кампания за "умно гласуване" и обединяване зад онзи кандидат, който има шанс най-добре да се противопостави на представител на "Единна Русия", би могла да бъде проблематична. Не защото означава, че Кремъл ще изгуби контрол над парламента, това няма да се случи, а защото принуждава властта да прави повече в посока контролиране на вота. Както видяхме в Беларус, очевидните фалшификации на изборните резултати може да бъдат опасни.

И трето, повечето от хората, които излизат на демонстрации, не са навалнисти. Те не протестират заради Навални, а защото им е писнало, защото са недоволни от куп други неща - било то от незаконно сметище близо до града им, което трови всичко, било то защото местното училище, което е трябвало да бъде реновирано, не е, защото някой е откраднал парите, и други подобни. Голямата сила на Навални е, че той осигурява този тип катализатор, около който цялото това недоволство може да се събере и прояви. И затова Кремъл трябваше да го вкара в затвора, за да го извади от уравнението и в следващите няколко години той да бъде забравен. Навални представлява заплаха най-вече защото в Русия има много латентно недоволство и той е човекът, който успява да го обедини.

Смятате ли, че Кремъл има план как да се справи с това недоволство?

Да, не зная дали ще проработи, но има план и той се състои от две линии. Едната са големите национални проекти, тези мащабни планове за обновяване на инфраструктура и подобни, които отчасти са строителното наследство на Путин, те са неговите пирамиди. Но това са дългосрочни проекти, ще минат години, преди хората да усетят някакъв ефект от тях. Затова другата линия е краткосрочна - когато възникне проблем, властта хвърля по него известно количество пари или репресии. Кремъл прави това от години и се надява да може да потушава отделните проблеми достатъчно дълго, за могат големите красиви национални проекти да решат всичко.

Но, първо, националните проекти няма да решат всичко. И, второ, не мисля, че управляващите могат още много време да се справят с малко репресия и малко пари. За момента коронавирусът е замразил нещата, но към края на годината, когато епидемията поутихне и дойдат изборите, ще разберем колко търпеливи са руснаците към управлението си.

Интервюто взе Светломира Гюрова