Facebook и Австралия: It’s complicated
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Facebook и Австралия: It’s complicated

Блокадата в Австралия се превърна в демонстрация на свръхвлиянието на Facebook и само може да засили настроенията срещу компанията на Марк Зукърбърг

Facebook и Австралия: It’s complicated

Канбера и социалната мрежа обявиха примирие. Но случката е не краят, а началото на битката срещу доминацията на Big Tech в медиите и изобщо в онлайн света

Светломира Гюрова
2457 прочитания

Блокадата в Австралия се превърна в демонстрация на свръхвлиянието на Facebook и само може да засили настроенията срещу компанията на Марк Зукърбърг

© Reuters


Темата накратко
  • Конфликтът между Австралия и Facebook е само началният изстрел в задаващата се дълга и широкомащабна война срещу Big Tech.
  • Австралийският епизод не предлага универсално решение кой и как да плаща за новини и показва, че все още не е намерен работещ модел.
  • Но е напомняне, че обуздаването на технологичните гиганти може да се случи само с координирани действия на правителства и регулатори на глобално ниво.

"Силна и широко разпространена негативна реакция към нарастващата мощ и влияние на големите технологични компании, особено тези, намиращи се в Силициевата долина." Това е дефиницията на Oxford English Dictionary на techlash. В последните дни определението излезе от речника и се разиграва в реалността между Австралия и Facebook. И сблъсъкът е само началният изстрел в задаващата се дълга и широкомащабна война срещу Big Tech.

За момента Канбера и най-голямата социална мрежа са обявили примирие и вървят към споразумение, което позволява и на двете страни да се обявят за победители. Австралийското правителство се съгласи да направи някои промени в проектозакона, според който Facebook и Google трябва да плащат на издателите в страната за публикуването на линкове към техни статии. Социалната мрежа пък ще възстанови достъпа до новинарско съдържание от Австралия.

Но това не е краят, а началото на историята. Битката кой трябва да получава заплащане за медийно съдържание в интернет сега започва. Австралийският епизод не предлага универсално решение как да се случат нещата и показва, че все още не е намерен работещ модел. В най-добрия случай този казус ще послужи като напомняне, че обуздаването на технологичните гиганти може да се случи само с координирани действия на правителства и регулатори и да даде тласък на търсенето на глобален подход.

Има ли живот без Facebook

На 18 февруари Facebook взе драстичното решение да спре достъпа на всички австралийски медии до платформата си. Блокадата ескалира открития конфликт с правителството в Канбера заради проектозакона за заплащане за новинарско съдържание.

Аргументът на кабинета на премиера Скот Морисън и на издателите е, че интернет и технологичните гиганти са взривили бизнес модела на традиционните медии - с осигуряването на достъп до безбрежно количество от безплатно съдържание те удрят продажбите, а с огромната си аудитория привличат лъвския дял от рекламните приходи. Ефектът е особено съкрушителен за малките местни медии, които имат ключова роля за здравословния контрол върху властта. Защото, както гласи мотото на в. Washington Post, "демокрацията умира в мрак".

Преди десетилетие офлайн медиите в Австралия са държали 80% от рекламния пазар в страната. Сега делът им е спаднал наполовина и рекламните средства са пренасочени към Facebook и Google, които имат практически монопол върху съответно социалните медии и търсенето онлайн. И според издателите с публикуването на линкове към техни статии технологичните гиганти нечестно монетизират съдържание, което не е тяхно.

Технологичните компании твърдят обратното - че не само не ощетяват традиционните медии и не им дължат финансова компенсация, но дори им помагат, като вдигат трафика към техни материали. И съответно техните платформи са много по-важни за медиите, отколкото обратното. Facebook посочва, че в Австралия миналата година нейната мрежа е осигурила на австралийските издатели 5.1 млрд. клика и така им е донесла приходи 407 млн. австралийски долара (317 млн. щатски долара).

Обяснението за рязката стъпка на Facebook с блокадата е притеснението, че австралийският закон ще постави прецедент. Макар Австралия да е един от големите чуждестранни пазари за компанията, делът му в приходите й не е толкова значителен (4 млрд. долара от общи приходи в размер на 162 млрд. долара за 2019). И вероятно калкулацията е била, че е по-добре демонстративно да затвори достъпа, отколкото да плати - което със сигурност може да си позволи - и така да рискува австралийският пример да бъде последван другаде. Например от САЩ и ЕС, където пазарите са много по-големи, издателите - също, а законодателите са все по-нападателно настроени спрямо технологичните гиганти.

Обществените реакции в Австралия и по света към агресивния ход на Facebook показват, че логиката зад него може да се окаже погрешна. Не помогна и това, че компанията приложи забраната тромаво и недомислено, като първоначално бяха блокирани не само медийни сайтове, но и достъпът до страници на здравните и противопожарните служби, както и на благотворителни организации. Макар грешките да бяха поправени бързо, цялото упражнение се превърна в демонстрация на свръхвлиянието на Facebook.

В крайна сметка след няколкодневна блокада във вторник австралийският финансов министър Джош Фрайденберг обяви, че "Facebook отново е приятел с Австралия". Компанията се е върнала към преговорите с правителството и ще възстанови медийните публикации, а в законопроекта ще бъдат направени някои промени (виж карето).

Регулирай и владей

Показателно е, че законодателната офанзива на Канбера произведе два различни резултата. Докато Facebook избра конфронтацията, Google, след като първоначално също беше заплашила, че ще напусне Австралия, реши да тръгне по пътя на преговорите. Компанията сключи серия от сделки с издатели, включително глобално споразумение с News Corp на Рупърт Мърдок, съгласно което Google ще плати на медийния конгломерат (собственик на издания като американските The Wall Street Journal и New York Post и британските The Times и The Sun) 130 млн. австралийски долара през следващите три години. Компанията обяви подобни сделки и с по-малки издатели като австралийските Nine Entertainment и Seven West Media.

По-сговорчивият подход на Google е обясним, тъй като за търсачката новините са далеч по-важни. За Facebook те представляват едва 4% от съдържанието, което потребителите виждат на стената си в социалната мрежа. Докато за Google блокирането на новинарски източници би направило търсачката по-безполезна и би изпратило потребителите към конкуренти като Bing на Microsoft.

Всъщност Microsoft не само приветства действията на Канбера, но и застана на страната на европейските издатели и така допринася за засилването на натиска върху Facebook и Google. В понеделник основаната от Бил Гейтс компания обяви, че ще работи заедно с европейски медийни групи по проект за арбитражна система за ЕС по подобие на австралийската, която да принуди големите технологични компании да плащат за публикуването или използването на новини.

През декември Европейската комисия оповести две амбициозни проектодирективи - Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари - които целят да пренапишат изцяло правилата на ЕС за интернет и компаниите, които го населяват. В момента текат обсъжданията по тях и ако в законодателството бъдат включени елементи от австралийската система, включително арбитраж, това би променило значително картината. Сега отделни държави като Франция сключват индивидуални сделки. Наскоро Париж се споразумя с Google компанията да плаща 22 млн. евро годишно, които ще бъдат разпределени между 120 френски издатели. Но ако това бъде регулирано на ниво ЕС, позициите на Google, Facebook и сие биха били значително отслабени, отколкото когато преговарят с отделни правителства.

Австралия се превърна в нещо като тестова площадка за разгарящата се битка срещу Big Tech. Подходът на Канбера съвсем не е безспорен и може би няма да се превърне в модел за медийната индустрия и регулаторите. Най-малкото защото не е ясно дали ще има положителен ефект върху медиите и журналистиката, което е заявената цел. Критиците например посочват, че намесата на австралийското правителство е помогнала на империята на Мърдок - една от акулите на стария медиен свят - да сключи сделка с една от акулите на новия медиен свят, но това по никакъв начин не помага на малките местни издатели. "Споразумението просто събира една много влиятелна компания с друга много влиятелна компания", отбелязва пред в. Guardian Емили Бел, преподавател по журналистика в Columbia University.

Но австралийският пример със сигурност повдига важна тема и е наблюдаван внимателно от медии и законодатели в ЕС, Канада, Великобритания и Америка, където нито новодошлата демократична администрация на президента Джо Байдън, нито републиканските й опоненти са почитатели на Big Tech. Настроенията във Вашингтон дават надежда, че може да се тръгне към глобален подход, примерно в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който да гарантира, че технологичните гиганти не изкривяват конкуренцията и не злоупотребяват с доминацията си не само на медийния пазар, а и във всички останали сфери, които взривиха с възхода си. Но едва ли ще стане толкова бързо, колкото се разви блицкригът в Австралия. Ако там отне месеци, за това вероятно ще са нужни години.

Какво се споразумяха Канбера и Facebook

Проектозаконът вече включва някои допълнения относно заплащането за съдържанието на издателите. "Правителството изясни, че ще запазим възможността да решаваме дали новините да се появяват във Facebook, така че да не бъдем автоматично обект на принудителни преговори", посочва пред британската BBC Кембъл Браун, вицепрезидент на глобалните партньорства във Facebook. Тя допълва, че са стигнали до споразумение, което ще позволи на платформата да избира кои издатели да подкрепя, което включва малки и местни издания.

Двете страни са се разбрали и за промяна на механизма за задължително арбитриране на споровете в случаите, когато интернет компаниите и издателите не могат да се споразумеят за плащанията.

Друга поправка е въвеждането на допълнителен период от 2 месеца за медиация, преди да се намеси назначен от правителството арбитър, което дава на страните повече време да постигнат споразумение помежду си.
Темата накратко
  • Конфликтът между Австралия и Facebook е само началният изстрел в задаващата се дълга и широкомащабна война срещу Big Tech.
  • Австралийският епизод не предлага универсално решение кой и как да плаща за новини и показва, че все още не е намерен работещ модел.
  • Но е напомняне, че обуздаването на технологичните гиганти може да се случи само с координирани действия на правителства и регулатори на глобално ниво.

"Силна и широко разпространена негативна реакция към нарастващата мощ и влияние на големите технологични компании, особено тези, намиращи се в Силициевата долина." Това е дефиницията на Oxford English Dictionary на techlash. В последните дни определението излезе от речника и се разиграва в реалността между Австралия и Facebook. И сблъсъкът е само началният изстрел в задаващата се дълга и широкомащабна война срещу Big Tech.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.