По-малко пари от правителствата

Правителствените разходи, макар и по-малки от миналата година, ще продължат да подкрепят икономиките, но с цената на дългови рискове в бъдеще. В началото на пандемията държавите от ЕС използваха огромни средства, за да поддържат компаниите на повърхността. Ясно е, че инжекциите не могат да продължат безкрайно. Тъй като Европейската комисия (ЕК) предрича светлина в края на тунела за икономиката на ЕС, правителствата започват да мислят как трябва да се случи този процес. Според Брюксел "рязко и некоординирано оттегляне" на мерките за подкрепа може да предизвика вълна от фалити и да причини трайни икономически и социални щети. Затова и препоръката е, че общите мерки за корпоративна подкрепа "постепенно ще има нужда да се заменят с по-целенасочени схеми".

Подобно е мнението и на управителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард. "Не трябва да повтаряме грешките от миналото, като намалим фискалните и паричните стимули изведнъж", каза наскоро Лагард. Вместо това властите трябва да предложат гъвкава подкрепа, която да бъде намалена постепенно.

Очакванията са икономическата активност в ЕС да се върне на нивата отпреди кризата в средата на следващата година. Така че правителствата ще трябва още сега да решат кой ще подкрепят. Както казва един служител на ЕК пред Financial Times, "компаниите, които са фундаментално нежизнеспособни, трябва да имат право да фалират в даден момент". Това ще включва трудни преценки за това как коронавирусът е променил структурата на индустриите в ЕС, кои сектори имат добра перспектива и кои никога повече няма да бъдат същите.

ЕК ще изиграе критично важна роля в този процес. В началото на пандемията Брюксел облекчи условията за държавна помощ - досега комисията е одобрила такава за 3 трлн. евро, като най-много са се възползвали Германия, Италия, Франция и Испания. Но в някакъв момент Брюксел ще трябва да започне да затяга условията като част от прехода към по-нормални регулаторни условия.

Когато масивната корпоративна подкрепа с пари на данъкоплатците намалее, е вероятно да има последици и за банковия сектор, който досега успява да се справи с кризата, но няма да е изненада, ако необслужваните кредити се увеличат. Делът на "лошите" заеми в еврозоната е 5.23% от общия кредитен портфейл през второто тримесечие на миналата година, незначително по-нисък от предходното. Засега фалитите не растат, но след като изтекат програмите за подкрепа, редица бизнеси вероятно ще просрочат банковите си задължения, което ще доведе до по-високи нива на лошите заеми и неплатежоспособност.

Рисковете на прехода

След ваксинирането и отварянето към средата на годината правителствата ще започнат да забавят или спират програмите за подпомагане на работниците в затруднените сектори. А това може да доведе до ръст на безработицата, по-слабо търсене и отново застрашаване на възстановяването. Според прогнозите на Международния валутен фонд редица икономики, включително Германия, Испания и Нидерландия, се очаква да намалят фискалните разходи през тази година.

Добрата новина е, че хората се приспособиха много по-добре от очакванията към пандемията, за което свидетелстват данните за продажбите на дребно. Желанието за потребление и оптимизмът след здравната криза могат да увеличат частното търсене и то да компенсира ограничаването на разходите на публичния сектор. Разбира се, рисковете пред частното потребление остават. Един от сериозните е големият брой проблемни компании - тяхното бъдеще беше замразено заради евтини заеми и спрени процедури по несъстоятелност. Но оптимизмът за по-активно потребление може и да не случи най-вече заради хората, които са безработни дълго и ще намират по-трудно работа.

Фактор ще са и структурните промени в икономиката. Преминаването към работа от дома и ръстът на онлайн търговията дойдоха по-бързо от очакваното и имаше по-малко време за приспособяване. Внезапният характер на промяната може да причини допълнителни икономически щети, смята главният икономист на швейцарската банка UBS Пол Донован. Според него вече има доказателства, че някои икономики, които са били засегнати по-рано от пандемията, се възстановяват по-бавно.

Експерти вече препоръчват, когато се оттегля подкрепата за хора и бизнес в Европа, тя да бъде заменена с по-конвенционални фискални стимули. И дават за пример САЩ, където новият президент Джо Байдън заложи на нов солиден пакет от стимули в размер на 1.9 трлн. долара, въпреки че това може да доведе до прегряване на икономиката.

Прекомерният икономически ръст може дори да е причина за по-бързо намаляване на държавната подкрепа, част от която е за обезщетения за безработица. Съмненията за по-голяма инфлация след пандемията също нарастват - през януари базовите цени в еврозоната се повишиха с най-бързите си темпове от пет години. Става дума за инфлация малко над 2%, каквато не е имало в САЩ и еврозоната от над десетина години (в България основни стоки и услуги поскъпват с двуцифрени стойности). На теория покачването на инфлацията може да накара централните банки по-бързо да затегнат паричните си политики. А по-високи лихвени проценти може да се отразят неприятно и на бизнеса, и на правителствата, които в момента заемат средства без проблем. Опитът от годините след глобалната финансова криза обаче показва, че устойчивият натиск от по-голямото търсене не доведе до инфлация нито в САЩ, нито в еврозоната.

Няма съмнение, че всички страни от ЕС излизат от тази криза с високи нива на дълг. Дори сто икономисти призоваха ЕЦБ да опрости държавните дългове, притежавани от банката, за да се улесни възстановяването. Кристин Лагард отхвърли призива и препоръча дебатът да се насочи за какво да се използва този дълг. Според нея основните въпроси са в кои сектори на бъдещето да се инвестира. И тук конкретиката свършва.

След като пандемията приключи и непосредствената икономическа криза остане зад гърба ни, държавите ще трябва да се научат как да функционират отново без помощта на извънредните мерки. Важно е политиците да са си научили урока от предишната криза, защото вероятно следващата вече се задава, дори още да не знаем кога и каква ще е тя.