Хартата, която може да застраши зеленото бъдеще на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хартата, която може да застраши зеленото бъдеще на Европа

Хартата, която може да застраши зеленото бъдеще на Европа

Съдебните дела, свързани с политики за насърчаване на производството на зелена енергия, могат да забавят развитието на сектора

4399 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Малко хора извън сферите на международните арбитражни дела и енергетиката са чували за Договора за Енергийната харта (ДЕХ). Но това сравнително неизвестно международно споразумение може да се окаже препъникамък в усилията на Европа да постигне амбициозните си климатични цели, показва проучване на разследващия сайт Investigate Europe.

Към този момент съдебните дела, свързани с политики за насърчаване на производството на зелена енергия, са все още рядкост. През март 2017 г. базираната във Великобритания компания Rockhopper предявява иск срещу Италия, след като парламентът налага забрана върху проучвания за петрол и газ в близост до италианското крайбрежие. Фирмата настоява за обезщетение не само за направените инвестиции, които според директора на компанията Сам Муди възлизат на 40 - 50 млн. долара, но и за пропуснати бъдещи печалби, по негова оценка достигащи до 200 - 300 млн. долара. Делото идва близо година след като Италия напуска ДЕХ, но според правилата на хартата чуждестранните инвеститори могат да съдят страната през следващите 20 години.

Шведският енергиен концерн Vattenfall пък съди Германия за около 6 млрд. евро, след като правителството реши да затвори всички ядрени централи до 2022 г. Решението на съда се очаква през май тази година и може да доведе до доста сериозни последици.

Какво представлява Енергийната харта

Споразумението, създадено през 90-те години на миналия век, скоро след разпадането на Съветския съюз, цели да насърчи чуждестранните инвестиции в енергетика в бившите социалистически страни, които западните компании виждат като рискови. Тогава ДЕХ осигурява защита на енергийните инвестиции в млади демокрации, където има съмнение за независимостта на съдебната система и върховенството на закона.

В духа на тогавашните международни споразумения много от разпоредбите, разписани в ДЕХ, са твърде общи и позволяват широка интерпретация за това кога правата на инвеститорите са нарушени. Ако в миналото ДЕХ е предпазвал чуждите инвеститори в енергетиката от дискриминационни политики или държавен произвол, то сега инвеститорите използват тази обща формулировка, за да съдят държавата, ако тя се опита да намали потреблението на въглища или други изкопаеми горива, да затвори ядрена централа или да понижи цените на електроенергията.

"Подобно на други инвестиционни споразумения, ДЕХ съдържа редица основни принципи за защита на инвеститорите. Той задължава държавата да компенсира инвеститорите, когато техните права бъдат нарушени [], но тези споразумения не посочват как един арбитражен съд трябва да определи размера на обезщетението, което се полага", казва Сара Брюин, експерт по международно право в Международния институт за устойчиво развитие (IISD).

Ако възникне спор между чужда фирма и страната домакин, той се разрешава не от националните съдилища, а от международен арбитражен съд. Към днешна дата публично известните дела по ДЕХ са 136, като около три четвърти от тях са заведени през последното десетилетие. По оценка на неправителствени организации повече от половината от решенията на арбитражните спорове по силата на ДЕХ завършват в полза на инвеститорите. Въпреки първоначалния замисъл на Хартата към момента по-голямата част от делата са между инвеститори и страни от Европейския съюз (ЕС). Поради тази причина Маркус Краевски, един от водещите немски специалисти по инвестиционно право, определя ДЕХ като "историческа грешка".

У нас делата, които CEZ, EVN и "Енергопро" заведоха срещу страната ни пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID) във Вашингтон, са добре известни, но малцина знаят, че исковете са инициирани именно по силата на ДЕХ. Трите енергоразпределителни дружества решиха да съдят България през 2015 г. след решения на Комисията за енергийно и водно регулиране за намаляване на цената на електроенергията. Миналата година спорът с EVN приключи в полза за България, а останалите две дела все още текат.

През 2018 г. ACF Renewable Energy - базирана в Малта компания, която стана собственик на един от най-големите фотоволтаични паркове в България, този край село Караджалово - също заведе иск срещу България. У нас това е първото известно арбитражно дело по силата на ДЕХ в областта на възобновяемите енергийни източници. Бум на подобни искове заради законодателни промени, засягащи тарифите за изкупуване на енергия от възобновяеми източници, се наблюдава в Испания, Италия и Чехия.

За разлика от други страни - членки на ЕС, към момента България няма загубено дело по ДЕХ и не ѝ се е налагало да плаща обезщетения. От Министерството на финансите не отговориха на въпрос, изпратен по Закона за достъп до обществена информация, относно размера на разходите, които страната плаща за адвокатска защита по тези арбитражни дела. От ведомството посочват, че тази информация е конфиденциална. Понякога разходите по подобни спорове стигат до милиони евро. Например по делото, заведено срещу страната от бившите собственици на петролната рафинерия "Плама" в Плевен, разходите за България са на стойност 7 млн. долара. През 2008 г. държавата печели спора и затова ищецът Plama Consortium Ltd. е осъден да покрие тази сума.

По-зелено бъдеще за Европа?

В рамките на ЕС обаче ДЕХ може да попари амбициите на страните членки за преминаване към по-екологични енергийни политики. Възможно е скоро да видим още дела като това на Rockhopper срещу Италия или Vattenfall срещу Германия.

По изчисления на Investigate Europe, базирани на данни на две неправителствени организации - Global Energy Monitor и Oil Change International, инвестициите в изкопаеми горива, които са частично или изцяло собственост на чужди компания (и по този начин защитени от ДЕХ) възлизат на впечатляващата сума 344,6 млрд. евро. Това е сравнително консервативна оценка на стойността на енергийните активи, които подлежат на искове за компенсация, защото не включват пропуснати бъдещи печалби.

По-рано този месец германският енергиен гигант RWE подаде иск срещу Нидерландия за обезщетение в размер на 1.4 млрд. евро, след като нидерландският парламент реши до 2030 г. да затвори всички централи на въглища в страната.

Понякога подобни спорове или дори заплахата от тях упражняват т.нар. смразяващ ефект и карат страните да преосмислят своите политики за борба с климатичните промени. През 2017 г. например Франция планираше амбициозни законови промени, които да забранят добиването на изкопаеми горива до 2030 г. Но след като канадската петролна компания Vermillion заплаши да съди правителството, защото нарушава "задълженията на Франция като страна по ДЕХ", френското правителство в крайна сметка прие закон, който позволява експлоатацията на находища до 2040 г.

Бизнес за милиони

Системата от международни арбитражни съдилища, където се разглеждат исковете по ДЕХ, също е обект на критика през последните години. Процесът на арбитраж често се случва при затворени врати и липса на прозрачност, а в някои случаи споровете остават тайна за широката публика.

Според доклад на Международния институт за устойчиво развитие размерът на обезщетенията, присъдени по международните инвестиционни дела, е доста висок и продължава да расте през последните години. Докато преди 20 години компенсациите в порядъка на десетки милиони долари са рядкост, днес има поне 50 спора, в които присъдените суми надхвърлят 100 млн. долара.

Делата, които могат да продължат с години, се разглеждат от специално създаден съд, който обикновено включва трима арбитри - един, номиниран от инвеститора, подал иска; втори, избран от държавата, която се явява ответник; и трети, който се посочва от другите двама арбитри в сътрудничество с двете страни по делото. За разлика от обикновените съдии арбитрите не са назначени на постоянна длъжност от определен международен съд. Често това са сравнително малка група от юристи със сходен бекграунд - главно мъже, завършили елитни университети, работещи в престижни адвокатски фирми и идващи предимно от Западна Европа и САЩ. Жените арбитри се броят на пръсти.

Дори когато бъдат назначени за арбитри, някои юристи продължават да работят като защитници по други инвестиционни дела. По думите на Сара Брюин системата на арбитража не забранява изрично смесването на различни роли, често от двете страни на съдебната скамейка. "По едно и също време може да служиш като арбитър по едно дело и да бъдеш адвокат на инвеститор в друго [], а по друг спор да свидетелстваш като експерт за това коя техника за изчисляване [на обезщетението] да се използва." Френският юрист, преподавател по право и арбитър Пиер-Мари Дюпю смята тази практика за вредна: "Твърдо вярвам [], че ролите на адвокат и арбитър не трябва да се смесват."

Докато обикновените съдии получават фиксирана месечна заплата, която не се определя от броя спорове, които са разрешили, хонорарът на арбитрите е индивидуален за всяко дело и в определени случаи може дори да надвиши един милион евро. Като в делото "Юкос" например - бившите акционери на една от най-големите петролни компании в Русия осъдиха страната да плати 50 млрд. долара за нанесени щети след приватизацията на гиганта, а хонорарите на двама от арбитрите бяха съответно 1.5 и 1.7 млн. евро.

Пиа Еберхард, активист и един от критиците на ДЕХ, определя арбитрите като "малък клуб с много власт, който има интерес да запази тази власт".

Какво следвa

Природозащитници и критици на ДЕХ настояват за промяна и дори излизане от Хартата. В момент, когато много страни членки усещат последствията от споразумението по джоба си - те са принудени да плащат стотици милиони евро като компенсация по дела, част от тях разчитат на Европейската комисия (ЕК) да договори условията за реформиране на ДЕХ от тяхно име.

Първоначалното предложение на Брюксел за обща позиция не беше посрещнато с особен ентусиазъм. Документ, с който Investigate Europe разполага, показва някои смели идеи за реформи. Докато по време на обсъжданията представители на Франция, Люксембург и Испания настояват за значително по-амбициозни цели, финалното предложение е по-умерено. Миналата седмица ЕК представи окончателната си позиция за промени на Енергийната харта, която предвижда постепенно изключване на инвестициите в изкопаемите горива от обхвата на споразумението. Защитата на нови инвестиции във въглища и петрол се прекратява веднага, а тази на бъдещи проекти за природен газ - с емисии от въглероден диоксид под 380 грама на киловатчас, може да продължи до 2040 г. при определени условия. За сравнение - една електроцентрала на въглища отделя по-малко въглероден диоксид на киловатчас.

Енергийният министър на Люксембург Клод Тюрмес приветства предложението: "След месеци работа съм доволен, че имаме предложение на ЕС за модернизация на Енергийната харта, което съответства на Парижкото споразумение." Пол де Клерк от екологичната организация "Приятели на Земята" не вижда повод за празнуване: "Нищо в това предложение не е съвместимо с Парижкото споразумение или Европейския зелен пакт. С подобни промени компаниите ще продължат да използват Енергийната харта, за да оспорват климатичните политики, предприети от държавите."

От Европейската комисия заявяват, че ще продължават усилията си за осъвременяване на Хартата, но не изключват и възможността за напускане на ДЕХ. "Комисията вярва, че реформирането на ДЕХ е най-доброто възможно решение. Но ако опитите за сериозни промени не успеят, ще трябва да помислим за други възможни алтернативи, включително оттегляне [от споразумението]", заяви говорителят на ЕК по въпросите на енергетиката и климата Тим Макфий в становище, изпратено до Investigate Europe.

Преговорите в Брюксел изглеждат като детска игра в сравнение с процеса за модернизация на ДЕХ. Според правилата каквито и да било промени трябва да бъдат одобрени от всички страни, подписали споразумението, а Япония вече е заявила, че е против реформи. Междувременно опитите за разширяване на Енергийната харта не спират, след като няколко африкански страни са проявили интерес да се присъединят.

INVESTIGATE EUROPE е консорциум от разследващи журналисти от десет държави, които проучват теми от европейско значение и публикуват материали в различни европейски медии.

По темата работиха още: Ингеборг Елиасен, Мария Маджоре, Сигрид Мелкиор, Оливър Молденхауер, Пауло Пена, Елиза Симантке, Джулиет Фъргюсън, Тодорис Хондроянос, Войчек Чешла и Харалд Шуман.

Освен в "Капитал" това разследване е публикувано съвместно с медийни партньори във Великобритания, Германия, Франция, Норвегия, Гърция, Португалия, Италия, Полша, Австрия, Белгия, Швейцария и Швеция.

Проектът се осъществява с подкрепата на Schöpflin Foundation, Rudolf Augstein Foundation, Fritt Ord Foundation, Open Society Initiative for Europe, Gulbenkian Foundation, Adessium Foundation и Reva and David Logan Foundation.

Малко хора извън сферите на международните арбитражни дела и енергетиката са чували за Договора за Енергийната харта (ДЕХ). Но това сравнително неизвестно международно споразумение може да се окаже препъникамък в усилията на Европа да постигне амбициозните си климатични цели, показва проучване на разследващия сайт Investigate Europe.

Към този момент съдебните дела, свързани с политики за насърчаване на производството на зелена енергия, са все още рядкост. През март 2017 г. базираната във Великобритания компания Rockhopper предявява иск срещу Италия, след като парламентът налага забрана върху проучвания за петрол и газ в близост до италианското крайбрежие. Фирмата настоява за обезщетение не само за направените инвестиции, които според директора на компанията Сам Муди възлизат на 40 - 50 млн. долара, но и за пропуснати бъдещи печалби, по негова оценка достигащи до 200 - 300 млн. долара. Делото идва близо година след като Италия напуска ДЕХ, но според правилата на хартата чуждестранните инвеститори могат да съдят страната през следващите 20 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.