Изборите, след които ще е по-ясно дали все още може да се говори за мир в Близкия изток
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изборите, след които ще е по-ясно дали все още може да се говори за мир в Близкия изток

След няколко конфликта с Израел ивицата Газа е в отчайваща социална и икономическа криза и се крепи основно на щедростта на международните донори

Изборите, след които ще е по-ясно дали все още може да се говори за мир в Близкия изток

На 22 май палестинците ще гласуват за първи път от 16 години

2166 прочитания

След няколко конфликта с Израел ивицата Газа е в отчайваща социална и икономическа криза и се крепи основно на щедростта на международните донори

© Reuters


Четирите години на президента Доналд Тръмп бяха белязани от немалко алтернативни по своя стил външнополитически подходи. Това важи особено по отношение на въпроса за близкоизточния мирен процес. Спекулациите, че от абревиатурата БИМП единственото актуално останало е думата процес, се засилиха след множеството решения на Вашингтон. За да докажат, че перспективите пред бъдещата палестинска държава са все още живи, палестинците решиха да гласуват. Не са малко онези, които намират решението за тристепенни избори, узаконени с декрет, за екзотична идея. Не така смятат обаче самите палестинци. Два милиона и шестстотин хиляди палестински граждани, или 93% от имащите право на глас, са се регистрирали за вота. От тях около 40% са под 30 години и ще гласуват за първи път на 22 май. След тази дата ще бъде и по-ясно дали ще продължим да говорим и за процеса за мир в Близкия изток.

На 15 януари палестинският президент Махмуд Аббас с декрет обяви реда за провеждане на първите от 16 години избори за Законодателен съвет, Национален съвет и президент. Последните избори в Палестинската автономна власт (ПАВ) се проведоха през 2006 г. и доведоха до началото на разкола между "Хамас" и "Фатах", който продължава и до днес, като неговото изражение е най-видимо в на практика териториалното разделение. В Газа управлява движението "Хамас", докато в Западния бряг "Фатах" е основна политическа сила.

Изборите ще се проведат в три етапа. На 22 май палестинците с право на глас ще гласуват за Законодателно събрание, на 31 юли ще изберат президент, а не по-късно от 31 август ще бъде ясен и съставът на новия Национален съвет.

Няколко фактора влияят на изборите.

Преди всичко това е съдбата на т.нар. национално помирение

За 16 години помирението между "Фатах" и "Хамас" като че ли не е било никога така близо. Източници и от двете партии твърдят, че изправени пред обстоятелствата в Близкия изток и последиците от управлението на Доналд Тръмп, лидерите на политически сили разбират необходимостта да се опитат да спасят каквото е останало. Никой в Рамалла или в Газа не живее с илюзията, че новата американска администрация ще промени решението на Тръмп за преместването на посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим или че внезапно Израел ще промени позицията си спрямо селищата по Западния бряг. Особено сега, когато в самият Израел изборите са след по-малко от месец, а резултатите не са ясни, но е очевидно, че Бенямин Нетаняху се бори да остане на власт. Сигналите от Европа също не са ясни. ЕС, който е сред най-големите нетни донори на палестинската власт, вече заяви, че националното помирение в ръцете на самите палестинци и решението за тяхното бъдеще е дело на тяхната визия.

Факторът "Фатах"

Ситуацията във водещата палестинска партия е нееднозначна. Макар често Близкият изток да е виждан като мистификация, много са и причините да вярваме на слухове. Социологическите проучвания, доколкото могат да бъдат акуратни, сочат нарастваща загуба на влияние на президента Махмуд Аббас и близкия до него кръг. След години на управление със спорен ефект, мнозина са склонни да олицетворяват управляващите с ширеща се корупция, непотизъм и злоупотреба с власт. Критиците на Аббас го обвиняват и в това, че е превърнал властта си и лидерската си позиция в ООП в "one man show". Немалко хора смятат, че годините преговори след 1994 г. и подписването на Споразумението от Осло за загубени и напразни, а за това е виновен и президентът, превърнал се едва ли не в съюзник на Израел.

Истината е, че често обвиненията са прекалени, но е несъмнено, че да се говори днес за бъдещето на близкоизточния мирен процес е сякаш по-скоро романтично. "Фатах" изпитва и ефекта на вътрешния разкол. В дните след декрета на президента се виждат контурите на кръгове, водени от влиятелни фигури като Насер ал Кидуа, племенник на Ясер Арафат, и дори Салам ал Фаяд, бивш министър-председател.

Особено силно се усеща ефектът от решението на Маруан Баргути да се кандидатира за президент. Фигурата на Баргути има голямо символно значение. Лидер на палестинското движение в годините на първата и втора интифада, той е сред основните командири във военното крило "Танзим". Излежаващ пет доживотни присъди за тероризъм, около Маруан Баргути съществува аура на символ на палестинската съпротива. Според мнозина принципите на тази съпротива са забравени от настоящото ръководство на "Фатах", което се е превърнало в номенклатура.

Предложението на Аббас Баргути да участва в изборната листа на "Фатах" със свои кандидати бе отхвърлено. Според някои това е тактическа грешка, тъй като Баргути няма организирана подкрепа, не разполага с институционалната структура на "Фатах" и би било стратегически добре да засили позициите си чрез участие в Законодателното събрание. Очевидно е, че той разчита обаче ако бъде избран за президент да договори освобождаването си от затвора.

Но ако Баргути и политическото му бъдеще са обект на догадки, то конфликтът между Махмуд Аббас и Мухаммад Дахлан не е тайна за никого и често е дори повод за градски легенди. Мухаммад Дахлан е фигурата, към която Аббас питае изключителна неприязън, а последните години доказаха, че с влиянието и финансовите възможности, които бившият лидер на "Фатах" в Газа има, той е в състояние да отправи предизвикателство към президента.

Двамата са в остър конфликт, а срещу Мухаммад Дахлан се водят разследвания за корупция, подозиран е в убийствата на свои опоненти и дори е обвиняван, че има роля в смъртта на Ясер Арафат, за която някои смятат, че е резултат от отравяне в полоний. През 2020 г. палестинските социални медии станаха платформа за множество обвинения към Мухаммад Дахлан, че е съдействал за постигането на мир между Израел и ОАЕ в рамките на т.нар. нормализация. Той е представен като човек предал палестинската кауза. Дори опитите на Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ да убедят Дахлан и Аббас да се съгласят на помирение не успяха и двамата остават непримирими противници. Независимо от негативните кампании, засега Мухаммад Дахлан запазва позициите си. Има основания да се смята, че той и неговото Движение за реформи (в рамките на "Фатах") се радват на голяма подкрепа не само в Газа, но и сред бежанските лагери по Западния бряг, Ливан и Йордания. Това според хора, свързани с "Хамас", му гарантира около 10 % от гласовете, което ще задълбочи кризата във "Фатах", тъй като се очаква Насър ал Кидуа също да участва със своя листа.

Има спекулации, че тежката вътрешна ситуация може да стане повод президентът да отложи изборите. Последиците от подобно решение ще бъдат сериозни и съперникът на "Фатах - "Хамас" ще се опита да извлече ползи.

Факторът "Хамас"

От 2006 г. насам "Хамас" управлява в Газа. След няколко конфликта с Израел Ивицата е в отчайваща социална и икономическа криза и се крепи основно на щедростта на международните донори. Недоволството срещу "Хамас" в Газа нараства и въпреки доста репресивните мерки от страна на движението срещу неговите критици става все по-трудно да бъде заглушено.

През 2017 г. след редовните вътрешни избори начело на "Хамас" в Газа застана Яхия Синуар, а за лидер на движението бе избран Исмаил Хания. Преди изборите, дотогавашният лидер Халед Мешал се опита с процедурен ход да наложи новата политическа визия на организацията, като бе приета новата политическа програма (т.нар. нов политически документ). Съперничеството между Мешал и Синуар обаче не позволи на "Хамас" да погледне по-стратегически на себе си, а основен фокус и до момента е оцеляването на Газа. Ръководството на движението в Ивицата, силно доминирано и от военното крило Ал Касам, предприе стъпки да се търси компромисно решение, като преди всичко се стабилизира обстановката в икономически план.

За "Хамас" подобни действия имат стратегическо значение. Основната подкрепа за движението е в Газа, там са неговите основни политически, но най-вече и военни сили. От 2018 г. насам с посредничеството на ООН и на Египет и при финансовата поддръжка на Катар се проведоха поредица от преговори, които от август 2018 г. насетне станаха известни в медиите, като "Споразуменията" или "Примирието". Безспорен факт е, че независимо от отделните инциденти, съпътствали преговорите, особено през лятото на 2018 г., между Израел и "Хамас" съществува хладно, но засега устойчиво примирие. То е и най-дълго продължилото между двете страни за цялата история на конфликта - от 2014 г. досега.

Цената, която "Хамас" плати за това донесе немалко щети от гледна точка на репутацията на движението. Обвиненията, че принципите на въоръжената съпротива са разменени срещу парите от Залива и връзките с международните фактори преобладават. Така или иначе решението е взето и договореностите към момента се изпълняват. Лидерите на "Хамас" обаче често припомнят, че примирието няма да трае вечно, ако Газа не види повече проекти и повече стабилност за населението си.

Факторът Кайро

В началото на февруари Кайро стана сцена на среща на палестинските фракции. Срещата е резултат от преговори между "Хамас" и "Фатах", начело с Джибрил Раджуб и Салах ал Арури, започнали в края на 2020 г. Няколко кръга от срещи очертаха рамката на съгласието, като бе решено да се върви към избори, първи от 2006 г. И "Хамас" и "Фатах" отчаяно се нуждаят от препотвърждаване на легитимността си чрез избори за Законодателно събрание, които по-късно да доведат и такива за Национален съвет. В заключителните декларации от срещата на палестинските фракции от септември 2020 г. и заключителното комюнике от Кайро е заявено намерението за единни действия за преодоляване на разединението, "Хамас" се съгласи да приеме, че изборите ще се състоят в три последователни етапа и най-важното не се противопостави на изричното споменаване на ООП, като единствен представител на палестинския народ и кауза.

Последното има важно значение. "Хамас" не признава принципите на Споразумението от Осло, настоява за продължаване на съпротивата срещу Израел, но в същото време вече ясно разбира, че пътя към стратегическата цел - политическа легитимност чрез участие в ООП, е въпрос на компромиси. "Хамас" настоява за реформа на ООП, както и отварянето на организацията за други членове - например "Ислямски джихад".

Друг важен процедурен момент свързан с изборните резултати. През 2020 г. Аббас с декрет назначи Конституционен съд. Следващата среща на фракциите в Кайро следва да реши, дали този висш съдебен орган ще е този, който ще назначи т.нар. Изборен съд или членовете му ще се определят на квотен принцип чрез консенсус (бел. авт. - декретът за изборния съд бе издаден на 1 март т.г. и определя състава му от девет съдии. Те са разделени по териториален принцип, както се очакваше, макар и имената им да не резултат от широк дебат и консенсус). Въпросът за съда е ключов, тъй като именно деветимата съдии ще верифицират изборните резултати.

Факторът международна общност

Месеци преди изборите международната общност е по-скоро изненадана от декрета на Махмуд Аббас от 15 януари. Основният въпрос, който остава нерешен, е същият като през 2006 г. - ще могат ли да се признаят изборните резултати, ако в тях надмощие има "Хамас". Как ЕС, САЩ и другите международни фактори биха работили с правителство, в което има министри от "Хамас" или друга организация, чието име е в т.нар. черни списъци? Най-вече - как ще се избегне "катастрофалната грешка", по думите на "Хамас", от 2006 г., когато Квартетът прие своите принципи, които на практика изключиха Движението от политическия живот?

Засега подобен дебат в ЕС и САЩ няма. Някои столици неофициално смятат, че трябва да се търси компромис по въпроса, но темата има своите множество особености и налага по-задълбочен дебат. Отделни арабски държави обаче, най-вече Египет и Йордания, следят и участват в процеса в Палестина изключително активно. Тяхната позиция е да не бъдат допускани изненадващи процеси, които биха дестабилизирали Западния бряг или Ивицата Газа. Статуквото следва да се запази, никакви трусове поне докато не стане ясно, как основните страни в Квартета ще реагират. Засега единствено Русия има мнение, като призовава за палестинско национално помирение, основано на взаимни компромиси и избори, както и за среща на фракциите в Москва.

Москва предлага и международна среща по палестинския въпрос във формат членовете на Квартета (САЩ, Русия, ООН и ЕС), т.нар. Арабски Квартет (Йордания, ОАЕ, Саудитска Арабия, Египет), форматът Мюнхен (Йордания, Египет, Франция и Германия) и арабски държави, подписали мирни споразумения (вероятно Бахрейн). Идеята не е нова, но има подчертано амбициозна задача, която вероятно в настоящия момент е по-скоро неизпълнима, предвид международната конюнктура.

Изборите в Палестинската автономна власт следва да се състоят. По какъв начин и при какви условия ще стане ясно през март, а може би и след това. Най-вече поради това, че основните различия между "Хамас" и "Фатах", довели до разрива от 2006 и 2007 г., са все още налице. Но също така налице и разбирането, че Близкият изток е различен 16 години по-късно, а палестинската кауза не е централна в дневния ред на международната общност. И все пак, както през 2011 г. в Кайро, така и днес, думите на бившия президент на САЩ Барак Обама звучат актуално: "Няма кратък път към мира в Близкия изток".

*Мирослав Зафиров е дипломат и политически съветник в международна организация, базиран в Близкия изток

Четирите години на президента Доналд Тръмп бяха белязани от немалко алтернативни по своя стил външнополитически подходи. Това важи особено по отношение на въпроса за близкоизточния мирен процес. Спекулациите, че от абревиатурата БИМП единственото актуално останало е думата процес, се засилиха след множеството решения на Вашингтон. За да докажат, че перспективите пред бъдещата палестинска държава са все още живи, палестинците решиха да гласуват. Не са малко онези, които намират решението за тристепенни избори, узаконени с декрет, за екзотична идея. Не така смятат обаче самите палестинци. Два милиона и шестстотин хиляди палестински граждани, или 93% от имащите право на глас, са се регистрирали за вота. От тях около 40% са под 30 години и ще гласуват за първи път на 22 май. След тази дата ще бъде и по-ясно дали ще продължим да говорим и за процеса за мир в Близкия изток.

На 15 януари палестинският президент Махмуд Аббас с декрет обяви реда за провеждане на първите от 16 години избори за Законодателен съвет, Национален съвет и президент. Последните избори в Палестинската автономна власт (ПАВ) се проведоха през 2006 г. и доведоха до началото на разкола между "Хамас" и "Фатах", който продължава и до днес, като неговото изражение е най-видимо в на практика териториалното разделение. В Газа управлява движението "Хамас", докато в Западния бряг "Фатах" е основна политическа сила.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.