Милионите "зомби" работници на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Милионите "зомби" работници на Европа

Правителствата бяха изправени пред трудния избор на кого и с колко да помогнат.

Милионите "зомби" работници на Европа

Удължаването на програмите за субсидирана заетост отлага кризата с безработицата за сектори, които ще загубят най-много от кризата

Кирил Кирчев
4502 прочитания

Правителствата бяха изправени пред трудния избор на кого и с колко да помогнат.

© Reuters


Правилото "твърде голям, за да фалираш", което по време на финансовата криза се прилагаше за спасяването главно на банки, в корона рецесията стана валидно за цели други сектори. Пандемията порази особено силно отрасли като туризъм, транспорт, производство на авточасти и такива, зависими от веригите на доставки. Което накара редица държави да приложат схеми за запазване на десетки милиони работни места в сериозно ударени от кризата компании.

Правителствата бяха изправени пред трудния избор на кого и с колко да помогнат. В сектори като транспорт и туризъм промяната вероятно ще е, докато приключи пандемията. Очакванията са те да се съвземат до пет години. И се нуждаят повече от подкрепа, защото в тях са заети много хора. Алтернативата е да последват масови фалити и цели индустрии да излязат от строя. В други сектори, като например офис площи и търговия, от години текат промени, които пандемията ускори. Развитието на онлайн търговията вече води до затварянето на физически магазини, което показва, че помощите за този сектор нямат особен икономически смисъл.

Подкрепа за милиони работници

Схемите за запазване на работните места бяха въведени, когато имаше надежди за бързо V-образно възстановяване. Тогава приоритет беше икономиката да бъде "замразена", за да може след това да отскочи рязко, когато пандемията приключи. Програмите за субсидии за заетост са най-масовите в страните от ЕС - изчисленията показват, че в началото на пандемията те са обхващали 45 млн. работни места в петте най-големи икономики, което е една трета от работната сила в Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Правителствата първо разшириха срока им на действие до есента на 2020 г., а след това ги удължиха заради новата вълна на коронавируса в Европа и опасността, че преждевременното оттегляне на подкрепата може да доведе до загуби на огромен брой работни места.

Анализ на Financial Times на база на националните статистики показва, че в края на 2020 г. повече от 6 млн. работни места във водещи икономики на еврозоната все още са били подкрепяни от правителствени схеми или такива за краткосрочна работа. Броят им се увеличи отново през последните месеци, тъй като ограниченията бяха затегнати в отговор на новата вълна на разпространение на вируса. Трябва да се има предвид, че данните не включват самонаети и временно наети, които са обхванати от различни програми в някои страни.

В Германия броят на краткосрочните работници се е увеличил с почти 20% през януари до 2.6 млн. - 7.8% от всички служители, според института Ifo. Броят на хората с частична заетост във Франция е нараснал с 1.3 млн. по време на блокадата през ноември, въпреки че е намалял през декември.

Експертите определят голяма част от тези работни места като зомби - няма да се възстановят и изискват конкретни политики, за да се избегне отложената масова безработица. Схемите за подпомагане са добро решение, но е необходимо да бъдат допълнени с други инициативи, особено за най-силно засегнатите сектори. "Ако продължите просто да стимулирате хората да бъдат в частична безработица, това не е достатъчно за повишаване на мобилността от един сектор, който може би е в трудна ситуация за година или дори 18 месеца, към друг сектор, който е много по-продуктивен", казва Людовик Субран, главен икономист на Allianz.

Намаляваща подкрепа

Помощите ще започнат да намаляват през следващите месеци. От март работниците по схемата за подпомагане във Франция ще получават по-малък дял от общата си заплата и повече от нея ще трябва да бъде платена от техните работодатели. В Испания наскоро мерките за подкрепа бяха удължени до май, но компаниите, освободени от плащане на социални осигуровки, ще бъдат ограничени до засегнатите сектори. Схемата в Италия също изтича през пролетта, а забраната за уволнение по икономически причини трябва да приключи през март.

В края на 2020 г. повече от 6 млн. работни места във водещи икономики на еврозоната все още са били подкрепяни от правителствени схеми.

Икономисти са на мнение, че трябва да има намаляване на мащаба на подкрепата, за да се насърчат хората да се преместят от работа, която е станала икономически безперспективна. "Фирмите в сектори, които не са обект на задължителни ограничения, могат да бъдат помолени да поемат част от разходите за краткосрочни схеми за работа или могат да бъдат въведени ограничения за максималната продължителност на схемите за запазване на работното място", смята Андреа Гарнеро, наблюдаващ пазара на труда в ОИСР. Така ще се избегне финансирането на мерки, които просто забавят, а не предотвратяват безработица.

Но икономистите и политиците се притесняват от последиците - ако размерът на програмите бъде намален, може да настъпи рязко нарастване на безработицата, преди пандемията да приключи. Бърт Колийн, икономист в ING, предупреждава, че "в един момент повече бизнеси ще започнат да се преструктурират и забавената безработица все още може да бъде резултат от евентуалния край на схемите за подпомагане".

Някои правителства вече се опитват да насърчат работниците да се преквалифицират. Във Франция например помощта за запазване на работното място се увеличава от 84% от нетната заплата на работниците до 100%, когато те започнат обучение. В Германия, Нидерландия и Италия правителствата са осигурили изцяло финансирани курсове за обучение и са отпуснали средства за бизнеса за осигуряване на обучение или наемане на стажанти.

Подкрепата отива основно за най-силно засегнатите индустрии. През януари 56% от германските служители в хотели и ресторанти са работили с по-кратко работно време - най-големият дял от всички сектори според института Ifo. За разлика от тях по-малко от 9% от работниците в производството са били в такива схеми спрямо 30% през май.

Ингрид Хартгес, генерален мениджър на Германската асоциация за хотелиерство и ресторантьорство Dehoga, посочва, че дори и с помощи "за компаниите става все по-трудно да задържат служителите си". Броят на заетите в германските хотели и ресторанти е спаднал с 9% на годишна база до малко под 1 млн. през ноември.

Въпреки че схемите за подпомагане създадоха "чудо" на пазара на труда в Европа, те не са панацея. Колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-голяма е необходимостта те да се допълват с активни политики, за да се постави по-голям акцент върху създаването на работни места в бъдещето, вместо да се запазват тези от миналото.

Какви са потенциалните проблеми

Продължаващата пандемия води до структурни промени в икономиката, като много фирми разбират, че ситуацията от времето преди коронавируса няма да се върне скоро или изобщо. Това важи за компаниите в туризма, авиацията, културата. Някои работни места, които сега се пазят, вече са "остарели". Според мозъчния тръст Onward всеки пети бизнес във Великобритания може да е "зомби компания" - печеливши фирми преди, които няма да могат да се приспособят или да въведат иновации в дейността си.

Удължаването на програмите - дори с намалени финансови ангажименти от държавите - до преодоляването на здравната криза струва огромни публични разходи. Те са оправдани от гледна точка на това, че спестяват социални проблеми сега. Но, от друга страна, съществува риск субсидиите да затворят хората в компании без бъдеще и да ги спрат да се насочат към сектори, които имат по-добри дългосрочни перспективи.

Какво може да се направи

След като страните излязат трайно от локдауна, политиците няма да имат желание да плащат на милиони хора, за да не работят неопределено време. Ще има необходимост от голямо преразпределение на работници от компании и сектори, които вече не са жизнеспособни, към тези, които ще процъфтяват в ерата след ковид-19. Но предоставянето на възможност за преквалифициране не е достатъчно. При очакваната по-висока безработица всяко правителство трябва да се съсредоточи върху увеличаването на нови работни места чрез макроикономически стимули и дори схеми за създаване на работни места.

В много сектори пандемията е катализатор за промяна и ускорява вече съществуващите тенденции, а пазарът на труда в развитите страни не е имунизиран срещу това. "Тенденциите са към напълно гъвкав пазар на труда. Когато възрастните работници се пенсионират или бъдат принудени да напуснат и новото поколение навлезе на пазара на труда, те ще изискват работа, заплащане и гъвкави придобивки, които отговарят на техния начин на живот", казва Мерил Ейприл, партньор в адвокатска кантора CM Murray. Има вероятност някои квалифицирани работници да бъдат изгубени, но те могат да влязат в "пул за таланти" и да бъдат върнати, макар и при по-лоши условия или като самонаети консултанти на свободна практика.

В САЩ, където уволнението и наемането е лесно, подкрепата за безработните е чрез система за обезщетения. Акцентът е върху отпускането на пари директно на работниците вместо за работни места, обвързани с фирмите. По време на пандемията това позволява заради много по-гъвкавия пазар на труда да се задоволява бързо ново търсене - например от хотелиерството към онлайн доставките на храни.

Подобрените социални пакети при съкращения са по-смислени от продължаващото субсидиране на заплатите. Тази подкрепа трябва да бъде ограничена до много тясна група от бизнеси, където има големи очаквания за бъдещо възстановяване, дори в трайно променения от ковид-19 свят.

Политиците също трябва да се опитат да подобрят трудовите условия в сектори, които се разрастват в резултат на пандемията. В търговията на дребно преминаването към онлайн пазаруване вероятно ще се ускори, тъй като повече хора са свикнали с него. Това означава, че работните места в магазините ще бъдат заменени от такива в дистрибуторски складове. Подобна работа често е несигурна и под силен натиск, дори в страни като Германия, където защитата на работниците е силна.

Правителствата предоставиха на онлайн търговците златна мина - като затвориха физическите магазини по време на блокадата, те принудиха много клиенти да се обърнат към Amazon и нейните онлайн конкуренти. Сега в замяна властите трябва да отправят някои искания към сектора. Подобряването на складовите работни места и тези на доставчиците ще изисква различни подходи в различните страни, но възможността за това е сега, пише Financial Times.

Правителствата не могат вечно да плащат на хората да не работят. И във време на извънредна икономическа ситуация задачата не е просто да подготвят хората за бъдещите работни места, а да подготвят работните места за хората.

Правилото "твърде голям, за да фалираш", което по време на финансовата криза се прилагаше за спасяването главно на банки, в корона рецесията стана валидно за цели други сектори. Пандемията порази особено силно отрасли като туризъм, транспорт, производство на авточасти и такива, зависими от веригите на доставки. Което накара редица държави да приложат схеми за запазване на десетки милиони работни места в сериозно ударени от кризата компании.

Правителствата бяха изправени пред трудния избор на кого и с колко да помогнат. В сектори като транспорт и туризъм промяната вероятно ще е, докато приключи пандемията. Очакванията са те да се съвземат до пет години. И се нуждаят повече от подкрепа, защото в тях са заети много хора. Алтернативата е да последват масови фалити и цели индустрии да излязат от строя. В други сектори, като например офис площи и търговия, от години текат промени, които пандемията ускори. Развитието на онлайн търговията вече води до затварянето на физически магазини, което показва, че помощите за този сектор нямат особен икономически смисъл.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • jazzi

    Какви ваксинационни сертификати и паспорти, моля?!? Това са конспиративни теории и фалшиви новини или...или вече не са...хм ?!? А защо просто не се въведе задължение или принуда за ваксиниране, при положение, че в България вече има такива?! No jab, no human rights! Конспиративна теория?! Почакайте малко...а друга конспиративна теория (или бъдещ конспиративен факт) гласи, че гражданите на новия световен ред, покрай големия рестарт, ще се легитимират и разплащат с дигитална идентичност (напр. ID2020) и дигитални кинти (CBDC), непременно по някое време импантирани за удобство и сигурност, а сега обсъжданите сертификати и паспорти (а и 5G) са просто основата на тази инфраструктурата и после просто ще бъдат съвместно интегрирани. Ето това вече е истински конспиративна теория и ние никога няма да допуснем подобно нещо, нали?!? Дали?!? Или?!? Кой би си представил преди време, че заради грипната вълна ще ни се случи всичко това...локдаун, маски, тестове, карантини, експериментални генни инжекции, а сега логично и принуда за налагането им...вече ми писна, честно! Наистина искам най-после всеки, който е решил да се инжектира, да получи час по-скоро мечтаната си синтетична мРНК инженкция! Защото да сe/ни пазите от вируса и да се върнем към нормалното?! Към кое нормално ще се върнете, оФци!!! Ако изобщо преживеете следващите 2 години, най-вероятно ви очаква горния сценарий, честито!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.