На седем седмици от нова война в Афганистан
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На седем седмици от нова война в Афганистан

В момента в страната са останали само около 2500 щатски военнослужещи и около 10 хил. души персонал от други натовски армии, включително и от България.

На седем седмици от нова война в Афганистан

На 1 май силите на САЩ и НАТО би трябвало да напуснат раздираната от десетилетен конфликт азиатска държава. Насилието там вероятно ще ескалира, независимо дали го направят

Момчил Милев
6388 прочитания

В момента в страната са останали само около 2500 щатски военнослужещи и около 10 хил. души персонал от други натовски армии, включително и от България.

© Reuters


От всички цъкащи бомби със закъснител в сферата на международните отношения, които Доналд Тръмп завеща на своя наследник Джо Байдън, Афганистан е може би най-взривоопасната в момента. През следващите няколко седмици новият американски президент трябва да вземе съдбоносно решение дали да се съобрази с мирното споразумение, което неговият предшественик подписа преди около година с лидерите на талибаните. Отказът от него най-вероятно ще хвърли азиатската страна в нова спирала на въоръжената конфронтация. Спазването му обаче също крие изключително сериозни рискове от нова вълна на вътрешнополитическо насилие.

По силата на договора, сключен през февруари 2020 г. в катарската столица Доха, всички чужди войски поетапно трябва да се изтеглят от Афганистан до края на април. В момента в страната са останали само около 2500 щатски военнослужещи и около 10 хил. души персонал от други натовски държави, включително и от България. В замяна талибаните поеха ангажимент да прекратят огъня, да спрат атаките срещу американските и натовските сили в страната, а също така да прекъснат всички връзки с терористични организации (и най-вече с "Ал Кайда" и ИДИЛ) и да започнат мирни преговори с базираното в Кабул правителство.

Проблемът в момента е, че спирането на атаките в общи линии се прилага само по отношение на чуждите войски в Афганистан, но не и спрямо правителствените сили и най-вече спрямо цивилното население. Според доклад на ООН жертвите на нападения за 2020 г. в Афганистан са 8820, като само за последните три месеца има 2792 пострадали, 891 от които са загинали. През този период се увеличава броят на покушенията срещу държавни служители, обществени активисти, журналисти и особено срещу жени, независимо че в Доха представителите на САЩ и талибаните се договориха за постоянно спиране на огъня и начало на процес за бъдещо споделяне на властта в държавата. Започналите едва през миналия септември преговори между правителството в Кабул и бунтовническите сили от месеци са в задънена улица, особено след резултата от американските избори и неяснотата дали Байдън ще продължи да следва политиката по отношение на Афганистан, начертана от Тръмп. Паралелно военната конфронтация започва отново да ескалира в южните части на страната и особено в района на ключовия град Кандахар.

Без полезен ход

Сложността на ситуацията беше най-добре обобщена от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди около месец по време на среща на военните министри от страните, членки на алианса. "Изправени сме пред много дилеми и няма лесна опция. Ако останем след 1 май, рискуваме още насилие, още атаки срещу нашите войски. Но ако напуснем, също поемаме риск, че всичко, което сме направили до момента в битката с международния тероризъм, ще бъде загубено", коментира той. По същото време представители на талибаните обявиха, че остават "сериозно ангажирани" със сделката със САЩ и че "значително са намалили нивото на своите операции". От друга страна обаче те не пропуснаха да отправят недвусмислена заплаха към Запада. "Нашето послание към срещата на военните министри на НАТО е, че по-нататъшната окупация и война не е нито във ваш интерес, нито в интерес на вашите граждани", предупредиха бунтовническите лидери. И обобщиха: "Всеки, който търси продължаване на войната и окупацията, ще бъде държан отговорен по същия начин, както предишните две десетилетия."

За момента все още не е съвсем ясно какъв ще е следващият ход на САЩ, от който зависи как ще се развие ситуацията оттук нататък. В понеделник представители на Пентагона обявиха, че все още не е взето решение дали американските войски ще бъдат изтеглени на 1 май. "Всички тук сме наясно, че сроковете наближават. Отдавна казваме, че ситуацията трябва да бъде разрешена по политически, а не по военен път", коментира пред журналисти говорителят на щатското министерство на отбраната Джон Кърби.

Изявлението дойде в отговор на изтекла информация за писмо, изпратено от американския държавен секретар Антъни Блинкен до президента на Афганистан Ашраф Гани. В него първият дипломат на САЩ предупреждава държавния глава, че може да се наложи правителството в Кабул да се оправя само с евентуално настъпление на талибаните, ако не положи повече усилия да ускори мирните преговори по американска инициатива. Предложението на САЩ предвижда организиране на мирна конференция под егидата на ООН, както и сключване за споразумение с талибаните за споделяне на властта в преходния период. Според запознати с документа, изпратен до Ашраф Гани, вътре се е съдържала твърда лексика, включително искане от страна на Блинкен "да се осъзнае спешността на тона, който държа".

Възможно ли е преходно правителство с талибаните

В своето послание до афганистанския президент Антъни Блинкен също така е отбелязал, че САЩ ще поискат от ООН "да свика среща на външните министри и специалните представители на Русия, Китай, Пакистан, Иран, Индия и САЩ, на която да обсъдят единен подход за подкрепата на мира в Афганистан". Американският държавен секретар е отбелязал също така, че официален Вашингтон ще поиска от Турция да организира през следващите седмици среща на високо равнище между всички фактори в Афганистан, включително и талибаните, на която "да се финализира мирното споразумение". На финала той предупреждава, че ако се стигне до намаляване на американското военно присъствие, "ситуацията по отношение сигурността ще се влоши и талибаните бързо може да спечелят нови територии".

Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс е отказал да коментира автентичността на изтеклия документ, разпространен първоначално от афганистански медии. Впоследствие обаче щатски дипломатически източници, цитирани от CNN и BBC, са потвърдили съдържанието на писмото, предадено от специалния пратеник на САЩ за Афганистан Залмай Халилзад.

Призивите на официален Вашингтон обаче не срещат топъл прием от страна на официалното правителство в Кабул. "Америка и НАТО имат право да организират конференции и да говорят с талибаните относно своите войски в Афганистан. Но наше право е да не сключваме сделки на базата на чужди скокове и да излагаме на риск съдбата на 35 милиона афганистанци", коментира вицепрезидентът на страната Амрулах Салех, намеквайки, че официалната власт в страната вероятно няма да се съгласи с прилагането на подобен мирен план. Президентът Ашраф Гани също шумно се противопостави на идеята за сформиране на преходно правителство в реч пред афганистанския парламент в събота. Той обяви, че предаването на властта трябва да стане само с провеждането на избори и че е готов да организира подобен вот според правилата на действащата конституция на страната.

Така че поне за момента изглежда така, сякаш Джо Байдън е на път да стане четвъртият пореден американски президент без опция да излезе с минимум поражения от афганистанското военно блато.

От всички цъкащи бомби със закъснител в сферата на международните отношения, които Доналд Тръмп завеща на своя наследник Джо Байдън, Афганистан е може би най-взривоопасната в момента. През следващите няколко седмици новият американски президент трябва да вземе съдбоносно решение дали да се съобрази с мирното споразумение, което неговият предшественик подписа преди около година с лидерите на талибаните. Отказът от него най-вероятно ще хвърли азиатската страна в нова спирала на въоръжената конфронтация. Спазването му обаче също крие изключително сериозни рискове от нова вълна на вътрешнополитическо насилие.

По силата на договора, сключен през февруари 2020 г. в катарската столица Доха, всички чужди войски поетапно трябва да се изтеглят от Афганистан до края на април. В момента в страната са останали само около 2500 щатски военнослужещи и около 10 хил. души персонал от други натовски държави, включително и от България. В замяна талибаните поеха ангажимент да прекратят огъня, да спрат атаките срещу американските и натовските сили в страната, а също така да прекъснат всички връзки с терористични организации (и най-вече с "Ал Кайда" и ИДИЛ) и да започнат мирни преговори с базираното в Кабул правителство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Смятам, че да се изказва човек по някаква тема и да не изглежда жалък, са необходими поне най-елементарни познания . Опитът горе Афганистан да се обясни от западна гл.т. кънти като поцинкована кофа.

    Към Афганистан са неприложими имперски алгоритми – катастрофираха и британският, и съветският, вижда се края и на американския. Защото най-дългата (засега вече 20-годишна) война на Америка, видимо ще последва резултата на следващата по времетраене - Виетнамската.

    Първо: "нова война" в Афганистан няма как да има, просто защото "старата" не е приключила вече повече от век. Само част от външните участници се сменят. На терен основните участници в афганските междуособици са си същите - племената, които в годините влизат в различни конфигурации, но са винаги северът срещу югът.
    Уникалността на Афганистан е, че както преди столетия, така и сега не централното правителство в Кабул, а родовоплеменните съюзи имат пълен контрол над териториите си. Племенните вождове продължават да олицетворяват абсолютната политическа, военна, икономическа, религиозна власт на земите си.
    Властта на краля/президента в Кабул никога не се е и днес не се възприема като абсолютна от всички афганци. Всъщност "афганци" няма. Това е западното понятие за племената на пущуни, таджики, узбеки, хазарейци и туркмени.
    Централната власт в Кабул винаги, а и сега, е принудена да се договаря с вождовете на племената или да ги подкупва, за да има подкрепата им. Или в редки случаи да прати армия срещу тях, като внимава така да не настрои срещу себе си други племенни съюзи. В продължение на столетия бидейки де юре унитарна държава , Афганистан де факто никога не е бил такъв.
    Затова е мъртво роден опитът на Запада да преформатира обществените отношения в Афганистан, като го играе васал на централната власт в Кабул. Определено е заложил на най-слабия на терена...
    В този смисъл 20-годишните опити на западните съюзници да наложат свой модел в Афганистан търпи логичен крах. И на двайстата година упорито настъпване на една и съща мотика, най-сетне Тръмп реши да опита да извади Америка от поредното й блато с колкото се може по-малко имиджови щети. А Байдън се дърпа, за да не излезе, че ходи в обувките на Тръмп..
    Британската империя вдигна ръце от Афганистан. Съветската империя се изтегли от там кървяща. Американската империя с всеки следващ след 7300-ния си ден там ще губи не само кръв, а и показва неспособността си да взема самосъхранителни решения.

    П.П. По време на съветската инвазия в Афганистан в края на 80-те САЩ работеха там чрез верния си съюзник Пакистан. Този Пакистан вече го няма. Днешният Пакистан е твърдо в китайската орбита. Сега в Афганистан Вашингтон и сателитите му са сами срещу всички, барикадирани в крепости, от които не смеят да си подадат носа.

  • 2
    xte29566872 avatar :-|
    xte29566872

    Както винаги в десятката, докторе! Когато влизам в Капитал, търся само Вашите коментари.

  • 3
    ss avatar :-P
    SS

    Te ще се изтеглят , ама на кого ще оставят маковата реколта !?

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "xte29566872":

    Благодаря. Много е задължаващо.
    Не можах да свикна с посредствеността, дори когато е наметната с ливреята на паж.
    Целия текст в Капитал наивно бомбардира читателя с внушението, че ЮЕс & прокситата му крепят Афганистан и - не дай, Боже! - ако си оберат крушите оттам, всичко ще се срути...Дори таймерът е включен: седем седмици им остават.
    Приказки за наивници с продухани мозъци.

    Какво стана с Виетнам след разгрома на САЩ? Разпадна ли се страната? Напротив - чета, че процъфтява.
    Аз помня и Ирак, и Сирия, и Югославия преди нашествието на ЮЕс и разсипването на цветущите държави.
    Нека народите устройват държавите си по свой си тертип. Видя се, че налагането на чужд (обиковено Западен модел) е кърваво, унищожително но нетрайно.

    Свръхцинично е окупатори да се представят за спасители.
    Американски и австралийски командоси са уличени във военни престъпления в Афганистан. Да сте прочел в Капитал нещо за това?

  • 5
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Споко, остават. Явно пак ще се стигне до евакуация като в Сайгон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.