Светът се е запътил към "ваксинен апартейд"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светът се е запътил към "ваксинен апартейд"

Гана стана първата страна, получила ваксини срещу коронавирус чрез инициативата COVAX

Светът се е запътил към "ваксинен апартейд"

Неравният достъп до имунизациите срещу COVID-19 за по-бедните страни ще има глобални негативни последици

Марина Станева
5166 прочитания

Гана стана първата страна, получила ваксини срещу коронавирус чрез инициативата COVAX

© Reuters


Ако продължи да се следва моделът за приоритизиране на развитите икономики, пандемията няма да бъде поставена под контрол с години.

"Ваксинен апартейд" - това е новата ковид криза, пред която се изправя светът. Оптимизмът от пристигането на ваксините срещу коронавирус е на път да бъде помрачен от пречките пред достъпа до имунизации за много страни. Развитите икономики като САЩ, Великобритания и ЕС се договориха да закупят милиарди дози, докато фармацевтичните компании още провеждаха тестове върху разработките си. По данни на ООН десет държави с високи доходи са си осигурили 75% от настоящите глобални доставки, а доклад на организацията срещу крайната бедност ONE Campaign сочи, че най-богатите страни вероятно ще разполагат с над 1 млрд. излишни дози.

В същото време по-бедните икономики изостават с месеци и дори години от Запада. Те са оставени да разчитат на доставките от COVAX - международната програма за споделяне на ваксини, координирана от Световната здравна организация (СЗО), и това "имунизационно неравенство" ще се отрази негативно както в здравен аспект, така и върху шансовете им за постпандемично възстановяване.

Разбираемо е, че развитите държави искат бързо да ваксинират достатъчна част от населението си, за да постигнат "стаден" имунитет тази година и да овладеят инфектирането. Но подобни цели няма да бъдат успешно изпълнени, ако не включват останалата част от света. Защото вирусът не стои в една страна, а отделните икономики не се възстановяват, когато глобалните перспективи не са добри. Както казва генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус: "Няма да сложим край на пандемията никъде, освен ако не сложим края й навсякъде."

Измамно чувство за сигурност

"Познатите рамки на глобалното неравенство отново изникнаха с набирането на скорост на глобалните ваксинационни програми", посочва в свой анализ Зайнаб Усман, директор на програмата за Африка към Carnegie. В повечето бедни и развиващи се страни ваксините са недостъпни дори за медицински служители на първа линия. По данни на Economist Intelligence Unit Африка, подобно на по-голямата част от развиващия се свят, няма да има достъп до имунизации преди 2023 г. за здравните работници, възрастните и другите уязвими групи, а срокът се удължава до 2025 г. за всеобщо покритие.

Експерти предупреждават, че ако продължи да се следва този модел, пандемията няма да бъде поставена под контрол с години. "Светът е изправен пред два варианта за бъдещето - при първия всички страни се обединяват, за да овладеят ковид-19; при втория богатите държави излизат от пандемията, а развиващите се пазари - не. Тогава се появяват две класи - ваксинирана и неваксинирана", пишат в материал за Washington Post Мелиса Флеминг, заместник генералният секретар на ООН за глобалните комуникации, и Джон Уайт от здравния уебсайт WebMD. Според тях изборът, който развитите страни направят сега, ще предопредели кое бъдеще ни чака, като семената на "двукласовото утре" вече са посети.

Ако държавите с високи доходи изберат т.нар. ваксинен национализъм и имунизират единствено своето население, което да доведе до повторно отваряне на бизнеса, събирания в ресторанти и масово използване на международни полети, това чувство за сигурност може да се окаже измамно. "За да се контролира пандемията в световен мащаб, тя трябва да се контролира във всяка една страна. Ако го правим успешно само в няколко държави, а в останалите има високи нива на инфектиране, това означава, че вирусът винаги може да се върне обратно и да засегне незащитени групи в районите, в които се стремим да държим епидемията под контрол", казва пред "Капитал" д-р Петър Марков от Лондонското училище по тропическа медицина. И допълва, че що се отнася до мутациите, вероятността те да възникнат и колко често това се случва е функция от размера на глобалната вирусна популация, тоест колкото повече хора в света са заразени с коронавирус, толкова повече такива мутации могат да се очакват. "Ето защо в наш интерес е радикално ограничаване на количеството вирус, циркулиращо по света. В момента обаче, когато все още има остър дефицит на ваксини, това е трудно да стане и въпросът е как тези ваксини се разпределят, което е свързано с държавни интереси, средства и други", обобщава д-р Марков.

Цената ще плащат всички

Според Флеминг и Уайт би било "огромен морален провал" да се защити само част от световното население, докато останалите се оставят в хватката на вируса, включително в икономически аспект. Но цената на "ваксинното неравенство" няма да бъде платена само от живеещите в бедните страни. "Ако не сменим курса, това ще бъде за сметка на живота и препитанието на милиони по света, на напредъка в справянето с бедността, на бизнеса, на общественото здраве и на икономическата сигурност", твърди в анализ за Guardian Уини Бианяма, изпълнителен директор на програмата UNAids. Доставките по програмата COVAX, която трябва да гарантира справедливо разпределение на ваксините по света, започнаха през февруари и повечето африкански държави заявиха участие. Според Африканския център за контрол и превенция на заболяванията без ваксините, идващи по линия на инициативата, повечето държави на континента ще могат да имунизират между 5% и 10% от населението си. Ето защо е жизненоважно развитите икономики да предоставят по-голяма подкрепа на механизма, който се осъществява под егидата на СЗО, ваксинния алианс GAVI и Коалицията за иновации за готовност за епидемия (CEPI) и цели доставката на около 2 млрд. дози в глобален мащаб до края на годината, покриващи поне 20% от населението в нужда.

На въпрос на "Капитал" с какъв капацитет разполага COVAX, за да изпълни плановете си, от СЗО отговарят: "Присъединяването към механизма не спира страните да сключват двустранни сделки. Като се включват към COVAX и същевременно имат двустранни сделки, държавите залагат на по-голям брой ваксинни кандидати. Амбицията на инициативата е да бъде глобална програма за справедлив достъп. СЗО не одобрява "ваксинния национализъм" и силно насърчава страните с достъп до съществен брой дози да ги споделят с COVAX."

Досега за механизма са събрани 6 млрд. долара, но ще са необходими поне още 2 млрд. долара за постигането на целите за 2021 г. Други стъпки, които могат да се предприемат освен даряването на средства и на излишни дози, за да се избегнат негативните последици от "ваксинния апартейд", е да се удвои глобалният производствен капацитет за една от най-търсените стоки през тази година. Зайнаб Усман пък смята, че при новия си генерален директор Нгози Оконджо-Ивеала приоритет на Световната търговска организация трябва да бъде "координиране на облекчаването на защитата на интелектуалната собственост относно фармацевтичната технология за ковид-19, за да се позволи навременен и общ достъп".

Всички тези действия ще изискват политически и финансови ангажименти от световните правителства, както и гъвкавост от компаниите, но това ще спаси живота на мнозина и ще задвижи глобалното икономическо възстановяване. Иначе в даден момент отново ще се стигне до връщане на локдауна с последици за придвижването и търговията. Международната търговска камара изчислява, че оставянето на бедните страни неваксинирани може да лиши богатите държави от икономическа дейност в размер на 4.5 трлн. долара. Това е цена, която някой едва ли иска да плаща.

Ако продължи да се следва моделът за приоритизиране на развитите икономики, пандемията няма да бъде поставена под контрол с години.

"Ваксинен апартейд" - това е новата ковид криза, пред която се изправя светът. Оптимизмът от пристигането на ваксините срещу коронавирус е на път да бъде помрачен от пречките пред достъпа до имунизации за много страни. Развитите икономики като САЩ, Великобритания и ЕС се договориха да закупят милиарди дози, докато фармацевтичните компании още провеждаха тестове върху разработките си. По данни на ООН десет държави с високи доходи са си осигурили 75% от настоящите глобални доставки, а доклад на организацията срещу крайната бедност ONE Campaign сочи, че най-богатите страни вероятно ще разполагат с над 1 млрд. излишни дози.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Причината за "ваксинния апартейд", както - между впрочем - и навремето за търговията с роби и колониализма, е една и съща: стремежът към свръхпечалби.

    Фармагигантите Пфайзер, АЗ, Новартис и пр. са транснационални корпорации, чиято основна цел е да осигуряват достатъчни печалби за акционерите си, които от своя страна са още по-огромни транснационални инвестиционни фондове и корпорации. И така кръгът се затваря.

    Платежоспособните страни (по ирония на съдбата почти 100% същите, които са били в основата на търговията с роби и колонизирането на света) сега монополизират ковид ваксините, като:
    а) откупуват за години напред производствения капацитет на фармагигантите, наливайки в сметките на акционерите им стотици милиарди;
    б) контролираните от тях сертифициращи органи блокират одобряването на ваксини, произведени извън техния кръг и провеждат шумна медийна кампания за омаскаряването им. Собствениците и на фарма, и на медийните корпорации са едни и същи.

    Така се получава класически монопол. А монополът ражда нереално високи цени на ваксините и всички произтичащи от това ограничения за едни и забогатяване за други.

    Но! Изобщо не бива да се забравя, че ковид ваксините са разрешени за употреба условно - само за най-рисковите групи, защото изследванията за ефектите им далеч не са приключени.

    Затова 2/3 от света, който не може да си позволи космическите разходи за западните ваксини, може би пък ще е извадил късмет, защото никой не може да прогнозира какви ще са страничните ефекти след години от имунизирането на млади и здрави хора в богатите страни с недопроучени ваксини.

    Дали алчността няма да затрие Запада?

    П.П. Просто за инфо: Китай преди седмица дари няколко милиона дози от най-популярната си ваксина на африкански страни.
    Не съм прочел западни фармагиганти да са направили дарение.

    П.П.2 Организации в Израел са завели дело срещу правителството на Нетаняху в Европейския наказателен съд по обвинение в принуда за ваксиниране, предаване на лични данни за всички ваксинирани на Пфайзер и нарушения на Нюрнбегската конвенция от 1947 г.

    П.П.3 И ми се струва, че е редно Капитал да вземе да огласява и другата гл.точка, а не само тая, дето й идва по мейла.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.