Тежки загуби за ХДС в края на ерата "Меркел"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тежки загуби за ХДС в края на ерата "Меркел"

Армин Лашет има труден старт начело на ХДС

Тежки загуби за ХДС в края на ерата "Меркел"

Изборните поражения в две провинции подкопават позициите на новия лидер Армин Лашет

Светломира Гюрова
3655 прочитания

Армин Лашет има труден старт начело на ХДС


Това едва ли е стартът, който Армин Лашет си е пожелавал начело на германската Християндемократическа партия (ХДС). В първите избори, откакто той стана неин лидер, тя претърпя тежки загуби в две западногермански провинции в неделя. Резултатите, които показват екзит половете, са най-слабите за ХДС в Баден Вюртемберг и Райнланд-Пфалц и идват само шест месеца преди изборите за Бундестаг.

Провинциалните вотове не са задължително надежден барометър за изхода от националните и ХДС все още се надява да бъде част от правителството, което ще бъде съставено след изборите за Бундестаг през септември. Но резултатите в неделя показват, че с наближаването на края на 16-годишното управление на канцлера Ангела Меркел ХДС има неприятности в региони в Западна Германия, доскоро считани за нейни естествени бастиони.

Двоен фалстарт за Лашет

Данните до момента дават на ХДС 24% в Баден Вюртемберг, далеч зад Зелените и 27% в Райнланд-Пфалц, където победител е Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Тези два вота са първите, откакто премиерът на Сверен Рейн-Вестфалия Армин Лашет бе избран за лидер на ХДС през януари. Но резултатите са толкова разочароващи, че поставят под въпрос дали той ще наследи Маркел като канцлер. Пораженията вероятно ще засилят натиска от Християнсоциалния съюз (ХСС), баварското поделение на ХДС, кандидат за канцлер на десницата през септември да бъде не Лашет, а популярният баварски премиер Маркус Зьодер.

Слабото представяне на ХДС в неделя е свързано с корупционен скандал, избухнал малко преди вота. Разкритията, че двама депутати от партията са спечелили солидни комисиони от сделки с маски, предпазващи от разпространението на COVID-19, се определят от политици като най-неприятната криза за ХДС от скандала с черните партийни каси от 90-те години, сложил край на кариерата на Хелмут Кол.

Към това се добавя и нарастващото недоволство от начина, по който управляващата коалиция между ХДС и ГСДП се справя с пандемията от COVID-19. Докато в първите месеци на кризата правителството спечели одобрение заради компетентните си действия, сега усещането за бавно темпо на кампанията по ваксиниране обръща общественото мнение в негативна посока.

С поглед към септември

Третият фактор за слабото представяне в неделя е популярността на опонентите на ХДС - Винфрид Кречман, премиер на Баден Вюртемберг от Зелените, и Малу Драйер от ГСДП, премиер на Райнланд-Пфалц, Кречман управлява провинцията, където са централите на Daimler, Bosch и Porsche, от 2011 г., когато аварията в АЕЦ "Фукушима" предизвика негативна реакция в Германия срещу ядрената енергия. Комфортната му победа сега затвърждава впечатлението, че Зелените са във възход и след септември ще влязат в управляващата коалиция на национално ниво за първи път от 2005 г. насам.

ХДС страда и от тенденцията за фрагментиране на германската политика. Заедно с ГСДП през 2017 г. партията регистрира най-лошите си резултати на национални избори от създаването на федералната република насам. Основните печеливши от това са Зелените и в по-малка степен крайнодясната "Алтернатива за Германия", която обаче е силна основно в източните провинции.

След като ХДС и ГСДП управляваха заедно в три от четирите канцлерски мандата на Меркел, сега подобна управленска формула изглежда малко вероятна след септември. Както "голямата коалиция", така и предпазливият центризъм на Меркел, изглежда, ще си отидат заедно с нея.

Това едва ли е стартът, който Армин Лашет си е пожелавал начело на германската Християндемократическа партия (ХДС). В първите избори, откакто той стана неин лидер, тя претърпя тежки загуби в две западногермански провинции в неделя. Резултатите, които показват екзит половете, са най-слабите за ХДС в Баден Вюртемберг и Райнланд-Пфалц и идват само шест месеца преди изборите за Бундестаг.

Провинциалните вотове не са задължително надежден барометър за изхода от националните и ХДС все още се надява да бъде част от правителството, което ще бъде съставено след изборите за Бундестаг през септември. Но резултатите в неделя показват, че с наближаването на края на 16-годишното управление на канцлера Ангела Меркел ХДС има неприятности в региони в Западна Германия, доскоро считани за нейни естествени бастиони.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    aussie avatar :-|
    aussie

    Учудени няма. След като съсипа свободния живот в християнска Европа.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Причините – добре. А изводите?
    Какво означава топящата се подкрепа за ХДС?

    Изводите се натрапват: в Германия е стартиран процес на рушене на традиционните ценности, които осигуряваха дългото политическото доминиране на консервативните партии, обединени около стратегическата линия на Меркел за равна отдалеченост на ФРГ от основните геополитически полюси и съхраняване на широки икономически връзки. Това позволяваше на Германия да е и член на Нато и на колективния Запад, и да реализира самостоятелни икономически проекти с недолюбваните от същия този Запад Русия, Китай, Иран, Турция и т.н.

    Тенденцията е на власт в провинциите да укрепват политически сили, които се придържат към много по-различни виждания: либерални (СвДП) и чисто левичарски (Зелените).
    И важното – властта губят на просто ХДС и ХСС, а германската публика става все по-индеферентна към консервативните и християнски ценности. Основателните критики за провала на интеграцията на Германия в ЕС вече интересуват все по-малко хора. Евроскептиците не са намалели, но са уморени от дълги години напразна говорилня, която не води до никакви положжителни промени.

    И като резултат – тази Германия, която познаваме, си отива.

  • 3
    ss avatar :-P
    SS

    Колкото повече гласоподаватели с имена Мохамед и Айше вместо Ханс и Гертруде толкова повече еколиберални ценности ...

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "SS":

    Много сте прав. Тези дни прочетох анализ, че 46% (!!!) от младите турци имат намерение да учат или работят в чужбина и огромната част от тях в Германия, където имат роднини.
    Сега във ФРГ все по-отчетливо се виждат резултатите отнедъгавите планове на германските консерватори от 60-те да докарат от Турция хем работна ръка, хем да компенсират острия недостиг на германски мъже, избити през войната.

    Турските - и въобще мигрантските общности - в чужда среда се капсулират и изобщо не се интегрираха в обществото. Обяснимо - коренно различна култура, религия, ценности, възприятие за света. Същият проблем тресе целия Запад: мароканци, тунизийци във Франция (Марсилия вече е арабски град...), индийци и пакистанци в Албиона, либийци и афро (не трябвало да се казва "негри"...) пълнят Италия...

    И проблемът не е в механичното им увеличаване. Проблемът е, че западните политици (както и Байдън) въждат в тях просто гласоподаватели, което ще им дадат властта. Затова и ги ухажват. За сметка на собствените си граждани.

    Затова дори с либералните си забежки Меркел е последната опора на консерватизма в ЕС.
    Напред са тъжни времена. И либералната лигня Истанбулска конвенция тогава ще ни се види един много консервативен документ...

  • 5
    ijs1612701238716581 avatar :-|
    Rosen B.

    Не мисля, че "мохамед" и "айше" са повлияли на вота. Живея в момента в Германия и имам наблюдения върху процесите. За мен 2015 беше годината, когато отдръпването на избиратели от ЦДУ започна. Мигрантската криза раздели обществото на две. Половината бяха за, другата против.

    Гласоподавателите на ЦДУ, имащи сами по себе си различни политически ориентации, се "разляха" и по-либералните започнаха да гласуват за зелените, а по консервативните за АФД. Допълнително идват и несправянето с ваксинационната програма и постоянно удължаващият се локдаун, който немците все по-трудно понасят. И отново обществото е разделено на две. Едните искат удължаване на локдауна и по-строги мерки при неспазване, другите искат отварянето на бизнесите. Нямаше как вотът им да не пострада. Щот мине тази криза, според мен числата им ще се върнат обратно нагоре.

  • 6
    rka44622423 avatar :-|
    Бланш

    "Времето на Меркел" е изгубено време за народите на Източна Европа. Защо вярвахме ли...плашеха ни с Евразия, която се оказа, измишльотина за наивници.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.