От началото на пандемията от коронавирус около 45 хил. италианци са се върнали от богатите северни райони в южните части на страната, показва изследване от миналата година. Според друго проучване, вземащо предвид и италианците, които се връщат от чужбина, числото нараства до 100 хил. души.
Пандемията и в резултат станалата по-честа работа от вкъщи до голяма степен са причина за тази тенденция, пише Politico. При това не само за Италия, а и за други южноевропейски правителства. Предизвикателството пред тях сега е да превърнат тези временни релокации в постоянни.
"Изтичане на мозъци"
Заради финансовата криза от 2009 г. Южна Европа изгуби стотици хиляди свои граждани, голяма част от които млади и образовани, но предпочели да търсят по-добри възможности в по-богати държави. На Италия това "изтичане на мозъци" струва 800 хил. души, а от това страната губи по 14 млрд. евро на година. Същевременно 2 млн. италианци от по-бедните южни региони се местят на север, което само увеличава икономическото разделение.
От години италиански правителствени инициативи като "Аз оставам на Юг" опитват да убедят младите професионалисти да се върнат в южните части, като им предлагат данъчни облекчения и други стимули. Но лошата инфраструктура, липсата на стратегия за справяне с младежката безработица и по-малкото възможности за развитие саботираха тези усилия.
Пандемията е на път да промени това, тъй като много служители сега решават да се върнат у дома заради дистанционната работа. Жителите на Южна Италия се възползват от възможността и през март 2020 г. група млади сицилианци основава организацията "Работа на Юг", целяща изграждането на мрежа от професионалисти и по-добра техническа инфраструктура, за да бъдат привлечени таланти не само по време на пандемията, а и след това. През последните месеци организацията работи по задачи като подобряването на транспорта и по-бърз интернет, за да отстрани проблемите, възпиращи младите и образованите да се установят в областта.
Нужда от дълбоки структурни реформи
Пандемията разкрива и друг потенциал за южните страни, а именно привличането на чужденци. Пример за това е британският дизайнер Пол Томсън, който казва, че е избягал от локдауна в Лондон и от Brexit, като се е преместил в Палермо, когато Италия е вдигнала първата противоепидемична блокада в края на пролетта на миналата година. Той е един от хилядите британци, които са се установили в южните райони на Европа от март 2020 г. насам, като според някои данни бройката им надминава 6700 души.
Но процесът не е безпроблемен. Според Мила Спикола, консултант към италианското министерство по въпросите на Юга, южните региони трябва да предприемат дълбоки структурни реформи, за да привлекат хората за постоянно. "Това връщане е интересна динамика, но трябва голяма интеграция, за да проработи. Тези, които напускат по-богатите страни, не го правят само заради работата, но и заради достъп до висококачествени услуги", коментира тя. И допълва, че в момента не се обръща внимание на теми като по-устойчивата социална система, по-добрите здравни услуги, по-бързата бюрокрация и кариерната подкрепа за жените, особено майките. Организираната престъпност на Юг също остава съществен проблем.
От началото на пандемията от коронавирус около 45 хил. италианци са се върнали от богатите северни райони в южните части на страната, показва изследване от миналата година. Според друго проучване, вземащо предвид и италианците, които се връщат от чужбина, числото нараства до 100 хил. души.
Пандемията и в резултат станалата по-честа работа от вкъщи до голяма степен са причина за тази тенденция, пише Politico. При това не само за Италия, а и за други южноевропейски правителства. Предизвикателството пред тях сега е да превърнат тези временни релокации в постоянни.
0 коментара