"Този закон идва на фона на рязка деградация на интернет свободата в Турция в последното десетилетие и може да се окаже последният пирон в ковчега на онлайн свободата на словото. Това е стъпка към киберавторитаризъм", предупреждава пред Politico Катрин Гроте, изследовател в проекта "Свобода в интернет" на Freedom House

Новият закон в Турция показва една от опасностите правителствата да регулират свободата на изразяване в интернет. Докато в западните държави управляващите притискат социалните медии да предприемат мерки по отношение на дезинформацията по теми като COVID-19 и избори, то турският президент Реджеп Тайип Ердоган твърди, че техният най-голям грях е "безнравствеността".

Последната граница

Ердоган насочва вниманието си към интернет, след като голяма част от традиционните медии вече са под контрола или на правителството, или на компании, близки до управляващата партия. Сега със закона за социалните медии президентът може да запуши и една от последните останали сравнително свободни зони за политически дебат, макар правителството вече да ограничава и нея чрез преследването на хора заради посланията им в онлайн платформи. Само през 2019 г. в Турция близо 36 000 души, включително 300 непълнолетни, са били разследвани за обиди срещу президента.

"Технологичните компании, които отворят местни представителства, ще бъдат подложени на същите ограничения като традиционните медии и това ще направи изключително трудна съпротивата срещу контрола на властта върху онлайн съдържанието", казва Чиджем Боздаг, преподавател Център за журналистически и медийни изследвания към Университета в Грьонинген.

Според управляващите законовите промени защитават потребителите от онлайн сплашване и злоупотреба с данни и посочват като модел регулациите в ЕС. Гроте твърди, че турският закон се различава значително от европейските предложения за модериране на съдържание, тъй като включва отговорност на местните представители за сваляне на съдържание по заповед на съда, което трябва да се случи до 24 часа след постъпване на искането.

Турция има традиция в забраната на сайтове - блокирани са над 450 000. Твърдият подход на Анкара стигна дотам да забрани Wikipedia до миналата година заради критични публикации за бившия финансов министър и зет на Ердоган Берат Албайрак. Страната е също една от най-активните в света по искания за сваляне на съдържание от Facebook и Twitter. Разследване на ProPublica разкри, че Facebook цензурира групи в Турция, които не са симпатични на правителството, за да запази бизнеса си в страната.

Сега, когато правителството може да премахва завинаги съдържание от интернет, "законът заплашва да изтрие нашата дигитална памет. Това е като изгаряне на библиотека", казва Гюркан Йозтюран, управляващ мениджър на новинарския сайт Dokuz8News и активист за дигитални права.

Влизане в строя

Подобно на много други независими новинарски портали, почти целият трафик към Dokuz8News идва от профила на сайта във Facebook и Twitter, но те често биват блокирани заради качването на съдържание, което не се харесва на правителството и поддръжниците му. Twitter бързо възстановява профила, но Йозтюран се притеснява, че новите правила може да го заглушат. Повече от една трета от турците използват Facebook и Twitter като свой основен източник на информация.

Въпреки първоначалната си съпротива мнозинството технологични компании се съобразиха с новия закон. През януари Facebook обяви, че създава местно представителство в Турция. Същото направи Google. През март и Twitter обяви, че ще го направи, за да може платформата му да остане на разположение за своите 13 млн. потребители в Турция.

Гроте от Freedom House подчертава "масираната заплаха" от новото законодателство, особено за политически активисти, които агитират онлайн. Социалните платформи ще бъдат задължени да предоставят данни на потребители, включително за анонимни профили, при поискване от властите заради започнало разследване.

Сега, когато има изискване данните да бъдат съхранявани в Турция, за властта няма да е трудно да получи достъп до тях. "Съхраняването на лични данни на потребителите на турски сървъри ги прави лесно достъпни за властите и тъй като правосъдната система е изгубила голяма част от независимостта си, това може да има много негативни последици за хората, ако правителството иска да ги следи отблизо", обяснява Гроте. И посочва, че технологичните компании са притиснати от две страни: "Ако се подчинят на закона, те на практика стават инструмент на правителствената цензура чрез изтриването на легитимно изразяване. Ако не се подчинят, може да се стигне до спиране на тези сайтове в Турция. Това е ситуация, в която губят всички."