Байдън разкри най-амбициозния план за инфраструктура в САЩ от поколения насам
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Байдън разкри най-амбициозния план за инфраструктура в САЩ от поколения насам

Голямата част от разходите в новия план, около 621 млрд. долара, ще бъдат изразходвани за транспортна инфраструктура.

Байдън разкри най-амбициозния план за инфраструктура в САЩ от поколения насам

Приемането му в Конгреса може да се окаже трудно преодолимо препятствие

The Economist
5032 прочитания

Голямата част от разходите в новия план, около 621 млрд. долара, ще бъдат изразходвани за транспортна инфраструктура.

© Shutterstock


От време на време вижданията на Джо Байдън изглеждат като на пътешественик във времето, който пристига от миналото и остава блокиран в настоящето, осъзнаващ бъдещите заплахи, но непоклатимо носталгичен. На 31 март Байдън обяви първата половина от мащабния си инфраструктурен план - изпълнен както със старомодни проекти, така и с модерни инициативи, които да помогнат на САЩ да навлязат в по-зелено бъдеще. Предложението, изложено в тренировъчен център за дърводелци близо до Питсбърг, напомня на рузвелтското минало: време, когато производството на американците, обединени в профсъюзи, задвижва икономиката, напористо правителство управлява индустрията, създава директно работни места и изгражда голяма, скъпа инфраструктура, с материали изцяло от САЩ, за да съживи икономиката.

"Това е инвестиция веднъж в поколението в Америка, за разлика от всичко, което сме виждали или правили, откакто изградихме междудържавната магистрална система и космическата надпревара преди десетилетия", каза президентът, придавайки значимост на грандиозните си амбиции. Но също толкова голямо е предизвикателството пакетът да бъде приет.

Основният разход

Голямата част от разходите в новия план, около 621 млрд. долара, ще бъдат изразходвани за транспортна инфраструктура. Повечето от тях ще бъдат насочени към старомодни проекти като пътища, мостове, обществен транспорт, железопътни линии и летища. Но 174 млрд. долара ще отидат за електрически превозни средства - данъчни облекчения, за да помогнат на потребителите да си ги позволят, да насърчат държавата да построи 500 хил. обществени зарядни станции и да засилят вътрешните вериги за доставки (Белият дом се оплаква от размера на американския пазар на електрически превозни средства, който е само една трета от този в Китай).

Най-малко 100 млрд. долара ще се насочат за модернизиране на електрическата мрежа, която през последната година се провали драстично както в Тексас, така и в Калифорния. Приблизително същото количество средства ще се вложат за водната инфраструктура, включително смяна на оловните тръби, които все още обслужват 9 млн. жилища. Друга част от парите - 213 млрд. долара, ще бъдат похарчени за по-мащабно строителство и енергийно ефективно преоборудване на къщи, училища, общински колежи, центрове за грижи за деца, болници за ветерани и федерални сгради. Делът, заделен за домовете за грижи, е голям (400 млрд. долара) и до голяма степен остава необясним.

Администрацията твърди, че по някакъв начин 40% от ползите по този законопроект се натрупват за общности в неравностойно положение - неясен обаче остава точният механизъм, чрез който това ще се случи. Чрез странно пресмятане се разпределя голяма част от ресурсите. Половината от 40 млрд. долара за подобряване на лабораториите ще отидат в колежи и университети, където преобладават малцинствата. Предполага се, че и новата национална лаборатория за климата ще бъде изградена именно в такъв колеж.

Няма двусмислие за това за кого Байдън се надява да впрегне лопатите: синдикалните работници. "Крайно време е да започнат да получават част от заслуженото", каза той в Питсбърг.

За разлика от американския спасителен план - законопроектът за справяне с кризата за 1.9 трлн. долара, който демократите приеха с размах в Конгреса, това законодателство ще предизвика битки. Консервативните демократи не харесват перспективата да изключат републиканците от преговорите и да увеличат националния дълг, който в момента е 130% от брутния вътрешен продукт. Оттук и решението за повишаване на корпоративните данъци за плащане на строителния бум. Планът за работните места изглежда разработен да спечели колебливите умерени - главно демократи, които лесно биха могли да замразят амбициите на президента, но може да привлекат дори и някой републиканец.

Законопроектът отделя средства за традиционно двупартийни опасения катo разширението на инфраструктурата (както интернет, така и пътна) и преквалификация на работници. (Байдън ще представи втората половина на пакета, фокусирайки се върху "социалната инфраструктура", по-късно през април.)

Климатичните амбиции

За огорчение на лявото крило на своята партия Джо Байдън се въздържа в своите климатични амбиции. 400-те млрд. долара, които той обеща по време на кампанията си за разходи за изследователска дейност с чиста енергия, намаляха до по-скромните 180 млрд. долара. По същия начин увеличението на разходите за федерални обществени поръчки с 400 млрд. долара за стимулиране на иновациите в областта на чистата енергия е намалено до 46 млрд. долара. "Това не е достатъчно, оплака се Александрия Окасио-Кортес, прогресивен конгресмен от демократите. Трябва да бъде много по-голям."

Байдън обаче запази амбициозния си ангажимент да направи производството на електроенергия в страната изцяло безвъглеродно до 2035 г. и да постигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. За изпълнението на тази цел в плана се предлагат редица възможности, включително щедри инвестиции и данъчни облекчения за компаниите с производство на чиста енергия. Президентът също така предоставя средства за пилотни проекти на най-модерни технологии като офшорни вятърни турбини, улавяне и съхранение на въглерод и съхранение на енергия в мащаб (гигантски батерии). Но изборът му за увеличаване на приходите в крайна сметка може да се окаже проблематичен. Вместо да облага въглерода, за което се страхува, че би било политически непопулярен ход, Байдън предложи национален стандарт за чиста енергия, който да намали емисиите чрез пряко правителствено регулиране.

И все пак бюрокрацията в Сената може да обрече този механизъм на провал. Ако Байдън не успее да спечели десет републикански гласа (достатъчно, за да неутрализира заплахата от застой), ще трябва да прибегне до бюджетно помирение - процедурата, която беше използвана за приемането на фискалния стимул срещу covid-19. Помирението обаче може да се използва само за бюджетни мерки. По този начин Байдън вероятно би осигурил хипотетичен данък върху въглерода само с 50 гласа, защото данъкът може да бъде представен главно като бюджетен, докато неговият стандарт за чиста енергия, който е главно регулаторен, може да бъде отхвърлен.

Трудна широка подкрепа

Генерирането на достатъчно широка подкрепа ще бъде трудно. Докато Джо Байдън обещава "добросъвестни преговори с всеки републиканец, който иска да помогне това да се направи", мнозина може да се съмняват в искреността му, след като се той сам одобри законопроекта за мерките срещу щетите от covid-19. Убеждаването на десет сенатори ще бъде още по-трудно. Въпреки че голяма част от разходите са за инфраструктура, което понякога, изглежда, се харесва на републиканците, и са събрани, което републиканците също привидно одобряват, няма да им хареса как Байдън събира приходи.

Президентът предлага да се повиши корпоративният данък на 28% от сегашните 21%. Това отчасти ще отмени намаляването на корпоративния данък от Тръмп през 2017 г. от 35% (единственото му голямо законодателно постижение). Бизнесът вече започна да протестира срещу промените - въпреки че многобройните облекчения, заложени в американския данъчен кодекс, вероятно означават, че ефективните данъчни ставки ще останат под този праг (и доста под средната стойност за ОИСР от 24%) дори ако планът бъде приет, както е предложен.

Има и други предложени промени, за които бизнесът негодува. В момента данъчните в САЩ са по-съсредоточени върху личните приходи на американците в чужбина, отколкото върху тези на американските корпорации. Джо Байдън има за цел да приравни притеснението, което изпитват хората и капиталът зад граница, като наложи глобален минимален данък от 21%. Американският президент също така иска да договори глобално споразумение за минимално данъчно облагане, за да спре световната надпревара за все по-ниски данъчни ставки върху капитала. Минималният данък от 15% върху счетоводната стойност на предприятието също би наказал компаниите, които обявяват ниска печалба пред данъчните, а всъщност я разпределят на своите акционери.

"Уолстрийт не построи тази държава. Вие, великата средна класа, построихте тази страна", каза Байдън в Питсбърг, предлагайки кратка рекапитулация на своята оперативна философия. Досега президентът успява да впечатлява с магически трикове, запазвайки репутация на умереност, като същевременно настоява и всъщност приема мащабни законопроекти, за които левичарите, необразовани в практиката, могат само да мечтаят. Остава само да разберем дали магическият трик е загубил своя чар.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

От време на време вижданията на Джо Байдън изглеждат като на пътешественик във времето, който пристига от миналото и остава блокиран в настоящето, осъзнаващ бъдещите заплахи, но непоклатимо носталгичен. На 31 март Байдън обяви първата половина от мащабния си инфраструктурен план - изпълнен както със старомодни проекти, така и с модерни инициативи, които да помогнат на САЩ да навлязат в по-зелено бъдеще. Предложението, изложено в тренировъчен център за дърводелци близо до Питсбърг, напомня на рузвелтското минало: време, когато производството на американците, обединени в профсъюзи, задвижва икономиката, напористо правителство управлява индустрията, създава директно работни места и изгражда голяма, скъпа инфраструктура, с материали изцяло от САЩ, за да съживи икономиката.

"Това е инвестиция веднъж в поколението в Америка, за разлика от всичко, което сме виждали или правили, откакто изградихме междудържавната магистрална система и космическата надпревара преди десетилетия", каза президентът, придавайки значимост на грандиозните си амбиции. Но също толкова голямо е предизвикателството пакетът да бъде приет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    avalanche avatar :-P
    avalanche

    От една страна да печаташ пари за да стимулирваш, а от друга да вдигаш данъцит -, популизма води до тъпотии

    Иначе плана е преписан от Бойко - магистрали, саниране и изтребители, не разбрах само газопроводи ще има ли?

  • 2
    Susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка

    Като стане въпрос за Байдън и кремълските тролове в България започват да реват като под команда. Кеф.

  • 3
    ss avatar :-P
    SS

    Там няма ли кой да ревне , че асфалт не се яде ...

  • 4
    lal12575638 avatar :-|
    lal12575638

    "междудържавната магистрална система" - моля, какво е това? Предполагам се има предвид interstate highway system, т.е. между различните щати на САЩ, а не държави. "Капитал" продължават да се борят с превода от английски език - макар че тази статия все пак е по-добре от други полуразбираеми материали, които са публикувани...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.