Ще дерайлира ли атаката над Иран опитите за съживяване на ядрената сделка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще дерайлира ли атаката над Иран опитите за съживяване на ядрената сделка

Настоящият ирански държавен глава Хасан Рохани няма да участва в президентските избори заради лимита на мандатите

Ще дерайлира ли атаката над Иран опитите за съживяване на ядрената сделка

Експлозията в Натанц ще се усети и във Виена

The Economist
2907 прочитания

Настоящият ирански държавен глава Хасан Рохани няма да участва в президентските избори заради лимита на мандатите

© Reuters


На 10 април Иран имаше два повода за радост. Единият беше възобновяването на преговори по-рано през седмицата във Виена с цел съживяването на международната ядрена сделка, която президентът на САЩ Доналд Тръмп изостави през 2018 г. Другият беше отбелязването на Националния ден на ядрените технологии, в който участваха изпълнители, облечени като ядрени учени около центрофугите в Натанц, съоръжение в провинция Исфахан, и пеещи във възхвала на научната мощ на Иран. Иранските власти обявиха, че най-накрая са възстановили част от съоръжението, което беше поразено от мистериозен взрив миналата година. Ден по-късно, на 11 април, съоръжението беше ударено отново.

Тази атака унищожи източника на енергия за центрофугите, които въртят уран, за да извлекат делящи се изотопи, подходящи за употреба в реактори или, ако са достатъчно концентрирани, в производство на бомби. Хиляди машини бяха повредени. Иранските власти обвиниха Израел, твърдейки, че експлозиви са били внесени нелегално в Натанц, скрити в маса. За разлика от предишни инциденти израелските власти признаха пред репортери, че израелската разузнавателна служба "Мосад" наистина е замесена.

Ефектът върху преговорите във Виена

Големият въпрос сега е какъв ефект ще има атаката върху преговорите във Виена. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че иска да се върне обратно към сделката, съгласно която Иран ограничи ядрената си програма в замяна на премахването на международните санкции. Първо обаче той иска Иран да отмени стъпките, взети в отговор на действията на Тръмп, които не са в съответствие със споразумението. Иран пък иска Байдън първо да отмени санкциите, наложени от Тръмп.

Тук се появява и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, който не е фен на сделката. Каква беше целта му - да подтикне Иран към по-интензивна ядрена дейност, провокирайки Байдън да се отдръпне, или обратното - да забави иранското обогатяване, като по този начин облекчи натиска върху Байдън да влезе отново в сделката? Особеното е, че нападението се случи, когато министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин беше в Израел.

Иран наистина обеща да увеличи ядрената си активност. Техеран вече беше започнал да тества центрофугите IR-9, които са 50 пъти по-бързи от IR-1, съставляващи по-голямата част от капацитета на Натанц. От януари насам са добити 55 кг уран, обогатен до 20% чистота, девет десети от необходимото за оръжеен клас. И двата хода бяха в нарушение на сделката. След атаката Иран обяви, че ще замени унищожените центрофуги с по-нови модели и ще започне да обогатява уран до 60% чистота в Натанц. Това би намалило още повече времето, необходимо на Иран да произведе достатъчно обогатен уран за бомба, ако това е целта му. Но Мохамед Джавад Зариф, министърът на външните работи на Иран, заяви, че последното нарушение, подобно на по-ранните, ще бъде отменено, ако САЩ премахнат санкциите срещу Иран.

Преди десетилетие Израел постави "червени линии" срещу това Иран да се сдобие с 240 кг уран, обогатен до 20%, почти достатъчно за производството на една бомба. Но може би е изчислил, че подновеното развитие на ядрената програма на Иран е достатъчен повод да удари Натанц сега. "Мосад" показва удивителна свобода на действие на иранска земя. През 2018 г. службата извърши дързък обир в Техеран на хиляди документи, свързани с ядрената програма на Иран. Миналата година пък беше обвинена за поредица от нападения и експлозии срещу ракетни и ядрени обекти, включително Натанц, и две убийства в или около Техеран - на Абу Мохамед ал Масри, оперативен служител на "Ал Каида", през август, и на Мохсен Фахризаде, най-високопоставения ядрен учен в Иран, през ноември.

"Кампания между войните"

Отвъд Иран Израел засили въздушните си удари срещу ирански цели в Сирия, а отскоро и в Ирак. Израелски сили също нападнаха ирански кораби, за да нарушат износа на горива и доставките на оръжия. Израел е все по-открит относно това, което нарича "кампания между войните".

Съществува също така възможността Нетаняху да се е ръководел повече от политическо удобство, отколкото от стратегическа необходимост. Три седмици след четвъртите парламентарни избори в Израел в последните две години премиерът, който е съден за корупция, няма мнозинство за съставяне на ново правителство. Тъй като преговорите за създаване на коалиция са в застой и опозицията се стреми да го отстрани, той апелира към потенциални съюзници.

Нетаняху може би смята, че има малко за губене. Повече от година "Мосад" работи по предположението, че лидерите на Иран са нетърпеливи да се освободят от американските санкции и следователно ще избегнат всяка голяма ескалация. След нападението на Натанц Иран заплаши с "отмъщение в подходящия момент", но тази неясна формулировка в миналото осигуряваше прикритие за относително приглушени отговори. Съобщеният ракетен удар по търговски кораб, собственост на Израел, в Оманския залив на 13 април нанесе малко щети.

Желанието на Иран за облекчаване на санкциите е реално. МВФ изчисли този месец, че достъпните му валутни резерви са паднали от 123 млрд. долара през 2018 г. до едва 4 млрд. през миналата година (брутните резерви са много по-високи, но повечето от тях са неизползваеми заради санкции). Но ако САЩ и Иран не постигнат споразумение в следващите няколко седмици, разговорите вероятно ще се отложат за лятото. Миналата година иранският парламент прие закон, който да спре международните инспекции на ядрените му съоръжения и трябва да влезе в сила от следващия месец. Дотогава кандидатите също ще водят кампании за президентските избори, в които настоящият държавен глава Хасан Рохани няма да участва заради лимита на мандатите. Наследникът му ще встъпи в длъжност чак през септември.

Друго усложнение е, че иранският управленски елит е затънал във вътрешни борби. На 21 март националната телевизия започна да излъчва втория сезон на "Гандо" - трилър, за който се смята, че е продуциран с помощта на хардлайнерите от Иранската революционна гвардия. В него въображаеми дипломати, които приличат на Мохамед Джавад Зариф и неговия екип, са обвинени в шпионаж (за Зариф се говори, че е възможен кандидат-президент, той отрича какъвто и да е интерес). "Много иранци вероятно се чудят какво замислят службите за сигурност на страната", каза Мохамед Али Шабани, редактор на Amwaj.media - уебсайт, който следи Близкия изток. "Докато Израел взривява обекти, революционната гвардия спонсорира шпионски трилъри, насочени към самото правителство на Иран, на фона на санкции и на смъртоносна пандемия".

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

На 10 април Иран имаше два повода за радост. Единият беше възобновяването на преговори по-рано през седмицата във Виена с цел съживяването на международната ядрена сделка, която президентът на САЩ Доналд Тръмп изостави през 2018 г. Другият беше отбелязването на Националния ден на ядрените технологии, в който участваха изпълнители, облечени като ядрени учени около центрофугите в Натанц, съоръжение в провинция Исфахан, и пеещи във възхвала на научната мощ на Иран. Иранските власти обявиха, че най-накрая са възстановили част от съоръжението, което беше поразено от мистериозен взрив миналата година. Ден по-късно, на 11 април, съоръжението беше ударено отново.

Тази атака унищожи източника на енергия за центрофугите, които въртят уран, за да извлекат делящи се изотопи, подходящи за употреба в реактори или, ако са достатъчно концентрирани, в производство на бомби. Хиляди машини бяха повредени. Иранските власти обвиниха Израел, твърдейки, че експлозиви са били внесени нелегално в Натанц, скрити в маса. За разлика от предишни инциденти израелските власти признаха пред репортери, че израелската разузнавателна служба "Мосад" наистина е замесена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Настоятелното облъчване с войнстващите неолиберални трактовки на The Economist показва едни доста архаични възприятия за света около нас, водещи логиката си от славните колониални времена.

    Кой казва, че 3 г. след като САЩ разпаднаха СВПД Иран продължава да иска реинкарнацията му?

    Да, през 2015 г. за Техеран той беше въпрос на живот или смърт. Но сега?...

    Западът не внушава доверие, защото след като се оттеглиха от СВПД САЩ напъдиха от него и сателитите си. Ирански активи за над 50 млрд долара, въпреки условията по сделката от 2015 г., продължават да са блокирани из целия колективен Запад. Онзи ден се мярна инфото, че Южна Корея освободила 30 млн. долара, за да може Техеран да купи с тях ковид ваксини!

    Западът вече няма лостове за влияние върху Иран. Едно защото западните топ компании като на пожар, заплашени от американски санкции, разпродадоха безценните си активи и се оттеглиха от Иран, и второ - тези години на бавно душене тласнаха Иран устойчиво в орбитата на Русия и Китай. Всъщност китайски и руски концерни изкупиха на мига дяловете на Тотал, ПСА, Даймлер, БАСФ и пр.

    Руски военни кораби охраняват иранските танкери в Средиземно и в Индийския.
    Миналата седмица Китай и Иран сключиха сделка за 400 000 000 000 долара, които ще влязат в иранската икономика и за 25 г. напред Пекин си резервира иранското производство на нефт.
    И е много точна тъжната западна трактовка, че Китай просто си купи Иран.

    От геополитическа гл.т. за Пекин и Москва е каре аса Техеран да продължи да бъде трън в петата на Запада.
    А Израел? Израелските ядрени тероризми за Техеран са просто изключително удобен повод за успешно мотивиране за крайната необходимост ислямската република да има своя ракетно ядрен меч.

    Свърши това със сделките със Запада.
    Още ли не се вижда?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.