Джо Байдън е първият американски президент, признал арменския геноцид
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Джо Байдън е първият американски президент, признал арменския геноцид

Reuters

Джо Байдън е първият американски президент, признал арменския геноцид

Ходът е символичен, но дългоочакван, и най-вероятно допълнително ще влоши отношенията на САЩ с Турция

Деян Димитров
6152 прочитания

Reuters

© Reuters


Американският президент Джо Байдън изпълни обещание от предизборната си кампания и в събота призна избиването и депортирането на арменци в Османската империя през 1915-16 г., довели до смъртта на 1.5 млн. арменци, за геноцид. Турското външно министерство бързо определи символичния акт на Байдън за опасен, тъй като "само ще поляризира нациите и ще възпрепятства мира и стабилността в нашия регион".

Байдън е първият американски президент, който официално признава арменския геноцид - от десетилетия законодатели в двете камари на Конгреса са готови да признаят геноцида и са оказвали натиск и над президентската институция, но американските президенти досега са заобикаляли въпроса, за да не се нарушават добрите отношения с Турция в НАТО. А и заради солидното лобиране от страна на Турция във Вашингтон в полза отричане на историческите събития. Официалното признаване на арменския геноцид фигурираше и в предизборните обещания на Барак Обама, но така и не се състоя. През 2019 г. Доналд Тръмп отказа да признае геноцида, въпреки че двете камари в Конгреса гласуваха резолюции с огромни мнозинства и от двете партии за признаването му, припомня Politico.

"Американският народ ще почете всички арменци, които са загинали в геноцида", се казва в изявление на американския президент. "Арменските имигранти са обогатили САЩ по безброй начини, но никога не са забравили трагичната история. Ние почитаме разказа им. Виждаме болката. Утвърждаваме историята. Не правим това, за да хвърляме вина, а за да гарантираме, че случилото се никога няма да се повтори", каза също Байдън. Така САЩ се присъединяват към 30 държави, които признават арменския геноцид, според Арменския национален институт.

Изявлението на Байдън най-вероятно ще влоши допълнително обтегнатите отношения на САЩ с Турция, въпреки че е изцяло символично. "Политическият опортюнизъм е най-голямото предателство към мира и справедливостта. Ние изцяло отхвърляме това изявление, основано единствено на популизма", написа външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу в Twitter. Според AP, Байдън е предупредил президента на Турция Реджеп Ердоган, че смята да признае арменския геноцид, в телефонен разговор в петък.

Според академичния консенсус на 24 април 1915 г. в Османската империя започва системно усилие за унищожаване на арменския народ и приключване на "арменския въпрос". Местните власти започват масови екзекуции на арменци по тайни заповеди от Младотурското правителство, а между 800 000 и 1.2 млн. са изпратени насилствено на походи на смъртта в Сирийската пустиня без вода и храна. Повече от половината нация, около милион и половина души са избити, а останалите арменци бягат от родните си земи. До Втората световна война, арменският геноцид е познат като най-голямото зверство и престъпление срещу човечеството в историята. След края на Османската империя и създаването на модерна Турция, страната полага огромни усилия и средства за лобиране срещу признаването на арменския геноцид още от 20-те години на миналия век, когато правителството на Ататюрк приема официална политика на отричане. И до днес Турция продължава да твърди, че броят избити и депортирани арменци по време на Първата световна война и веднага след нея е преувеличен - според турската официална версия е имало "трагични събития" и сблъсъци между Османски сили и арменци, но те не са се случили организирано и геноцид няма.

България е пас

България не фигурира в списъка с държави, които официално признават геноцида. На 24 април 2015 г. българският парламент признава "масово изтребление" вместо геноцид над арменците, а по-късно Бойко Борисов се опита да оправдае подмяната. "Казах много ясно - масовото изтребление на арменците, това е българската дума или българските думи, или българският речник. Надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорния исторически факт, че са изтребени хора тогава и убити, ще се отчете и от турското правителство", е казал Борисов през 2015 г., цитиран от БНТ.

Този петък парламентът не почете арменския геноцид с една минута мълчание - председателят на парламента Ива Митева отказа да подложи предложението на депутата от БСП Атанас Зафиров на гласуване, защото трябвало да бъде предложено ден по-рано до 18:00. Декларации, призоваващи за признаването на геноцида, направиха Арман Бабикян от "Изправи се! Мутри вън!" и Цецка Бачкова от "Демократична България". ДПС се обяви против, а лидерът на движението Мустафа Карадайь призова такива теми да се оставят на историците и предупреди, че подобно решение може да създаде разделителни линии. В крайна сметка депутатите от БСП, "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън!" станаха на крака неофициално, докато ГЕРБ и ДПС си останаха седнали.

Американският президент Джо Байдън изпълни обещание от предизборната си кампания и в събота призна избиването и депортирането на арменци в Османската империя през 1915-16 г., довели до смъртта на 1.5 млн. арменци, за геноцид. Турското външно министерство бързо определи символичния акт на Байдън за опасен, тъй като "само ще поляризира нациите и ще възпрепятства мира и стабилността в нашия регион".

Байдън е първият американски президент, който официално признава арменския геноцид - от десетилетия законодатели в двете камари на Конгреса са готови да признаят геноцида и са оказвали натиск и над президентската институция, но американските президенти досега са заобикаляли въпроса, за да не се нарушават добрите отношения с Турция в НАТО. А и заради солидното лобиране от страна на Турция във Вашингтон в полза отричане на историческите събития. Официалното признаване на арменския геноцид фигурираше и в предизборните обещания на Барак Обама, но така и не се състоя. През 2019 г. Доналд Тръмп отказа да признае геноцида, въпреки че двете камари в Конгреса гласуваха резолюции с огромни мнозинства и от двете партии за признаването му, припомня Politico.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Г-н Доктора, фен на всичко турско и най-вече Ердоган, мълчи оглушително.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Арменският геноцид е неоспорим исторически факт отпреди 100 г.

    П`о на място е да си зададем въпроса защо Америка втасв`а един век, за да го признае.
    И още по-същностното е защо тъкмо сега? И второ - какво следва?

    Байдън изпълни едно предизборно обещание, но с какво ще се сблъска Америка? Защото тази кратка реплика на президента, освен гневната
    реакция на Анкара (която реагира на темата по абсолютно същия начин, по който Китай реагира на "държавните" визити на Далай лама: с остри дипломатически ноти и замразяване на отношенията със страната-домакин), има и още нещо.

    От 2000 г. застрахователната компания New York Life Insurance Company е обявила, че приема искове за понесени щети от наследници на жертви на арменския геноцид, но огромната част от исковете се отхвърлят, поради недостатъчни доказателства. Сега, когато признанието е на най-високо държавно ниво, очаквано исковете за обезщетение към Република Турция ще бликнат.

    Доколко Турция ще компенсира наследниците на жертвите е отделен въпрос. Същностното е, че Вашингтон чрез съдебните решения ще придобие лост за натиск срещу което и да е турско правителство занапред, заплашвайки го със санкции, заради неизпълнение на
    съдебни решения.
    Деликатният момент е в силата и момента на натиска. Вашингтон е доказал, че тия неща не ги разбира и винаги вършее из стъкларския магазин. Затова и признанието на геноцида (който да припомня е по време на Първата световна!) се случва в много драматичен за двустранните отношения момент.

    Какви ще са някои от практическите реакции на Турция?
    1. Настоятелно и на висок глас отново ще поиска екстрадация на Фетхула Гюллен;
    2. Ще обедини огромната част от турското общество около Ердоган. Защото исторически факт е, че касапите на арменците през 1915-1923 г. са от местните кюрдски племена, чиито наследници и днес живеят в обезлюдените тогава райони. Идентичен е казусът с Баташкото клане - джелатите не са османският аскер, а помаци (приели исляма българи) от Тамръш и околните села;
    3. Участието на Турция в Нато ще стане още по-символично;
    4.В Сирия американската протекция над кюрдските милиции няма да е никаква преграда за прочестването на района от турската армия;
    5. Инджирлик: сбогом, янки;
    6. Завъртането към Русия ще е доста отчетливо;

    Байдън си спечели сериозен враг. Не в лицато на Ердоган и Со. Той унизи турския народ.

  • 3
    Weiss avatar :-|
    Weiss

    RE: sfasaf Докторът излага тезите си аргументрано и внятно, по тях може да се спори (като, в случая, в частта за унизения турски народ, или кюрдската вина), но винаги е удоволствие да се четат. Всъщност напоследък влизам в капитала повече за неговите коментари, отколкото за редакционните статии. Ако исках да чета коментари като Вашия, щях да посещавам клюки.нет или подобни. RE: докторе, за правните последици и политическото им приложение сте много прав. Това е и главната причина за яростната съпротива по темата на всички турски властимащи през годините, а не гордостта (те могат да поднесат тезата у дома по различен начин, както доказаха във връзка с един свален самолет). Друг въпрос е, че арменската страна (жертва на геноцид, без съмнение) никак не спомага за постигане на помирение. Има поне един турски паша, който е отказал да изпълни заповедта на Истанбул, има и много по-нисши чинове и обикновени турци, за което има доста свидетелства, но тази тема се игнорира от изследователите.
    "“Време е и турците, и арменците, да се излекуват, турците – от своята параноя, арменците – от своята травма. Това са двете страни на един и същ медал.” - това са думи на Хрант Динк, турски журналист от арменски произход, убит от турски ултранационалист. А, и още нещо- Баташкото клане е дело на разюздания башибозук на Ахмед ага Барутанлията; геноцидът през 1915 е държавна политика на младотурското правителство.

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    RE: Weiss
    Двамата в коментарите си нахвърляхме статията, който бихме искали да прочетем в Капитал. Не като нескопосан превод или торба неолиберални идеологеми, а като разчитащ на факти, документи и позовавания анализ.

    Но млъкни, сърце...
    Поел съм ангажимент повече да не коментирам вижданията си за способностите на авторите в Капитал, но при този ми е трудно, защото го свързвам с две неща: с ликуването му след гибелта на офицерите в Лошарик и с каращисването на два репортажа за Венецуела от ройтерс (!!!) като негов авторски.

    Поколенията арменски и турски политици през тези 100 г, наистина са превърнали темата за геноцида в обсесия, възпитават поколенията и изграждат отношенията си чрез диаметрално противоположно тълкуване на историята.
    Франция и Германия през 70-те успяха да изгладят в учебниците по история острите ръбове на събитията, които са покривали полетата им с трупове на французи и германци. И две поколения там вече не се мразят по дефолт. На нас около Русия това не ни го позволяват - справка БГ-БЮРМ. Винаги трябва да има забелен фитил.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.