Джо Байдън е първият американски президент, признал арменския геноцид

Г-н Доктора, фен на всичко турско и най-вече Ердоган, мълчи оглушително.

Арменският геноцид е неоспорим исторически факт отпреди 100 г.

П`о на място е да си зададем въпроса защо Америка втасв`а един век, за да го признае.
И още по-същностното е защо тъкмо сега? И второ - какво следва?

Байдън изпълни едно предизборно обещание, но с какво ще се сблъска Америка? Защото тази кратка реплика на президента, освен гневната
реакция на Анкара (която реагира на темата по абсолютно същия начин, по който Китай реагира на "държавните" визити на Далай лама: с остри дипломатически ноти и замразяване на отношенията със страната-домакин), има и още нещо.

От 2000 г. застрахователната компания New York Life Insurance Company е обявила, че приема искове за понесени щети от наследници на жертви на арменския геноцид, но огромната част от исковете се отхвърлят, поради недостатъчни доказателства. Сега, когато признанието е на най-високо държавно ниво, очаквано исковете за обезщетение към Република Турция ще бликнат.

Доколко Турция ще компенсира наследниците на жертвите е отделен въпрос. Същностното е, че Вашингтон чрез съдебните решения ще придобие лост за натиск срещу което и да е турско правителство занапред, заплашвайки го със санкции, заради неизпълнение на
съдебни решения.
Деликатният момент е в силата и момента на натиска. Вашингтон е доказал, че тия неща не ги разбира и винаги вършее из стъкларския магазин. Затова и признанието на геноцида (който да припомня е по време на Първата световна!) се случва в много драматичен за двустранните отношения момент.

Какви ще са някои от практическите реакции на Турция?
1. Настоятелно и на висок глас отново ще поиска екстрадация на Фетхула Гюллен;
2. Ще обедини огромната част от турското общество около Ердоган. Защото исторически факт е, че касапите на арменците през 1915-1923 г. са от местните кюрдски племена, чиито наследници и днес живеят в обезлюдените тогава райони. Идентичен е казусът с Баташкото клане - джелатите не са османският аскер, а помаци (приели исляма българи) от Тамръш и околните села;
3. Участието на Турция в Нато ще стане още по-символично;
4.В Сирия американската протекция над кюрдските милиции няма да е никаква преграда за прочестването на района от турската армия;
5. Инджирлик: сбогом, янки;
6. Завъртането към Русия ще е доста отчетливо;

Байдън си спечели сериозен враг. Не в лицато на Ердоган и Со. Той унизи турския народ.

RE: sfasaf Докторът излага тезите си аргументрано и внятно, по тях може да се спори (като, в случая, в частта за унизения турски народ, или кюрдската вина), но винаги е удоволствие да се четат. Всъщност напоследък влизам в капитала повече за неговите коментари, отколкото за редакционните статии. Ако исках да чета коментари като Вашия, щях да посещавам клюки.нет или подобни. RE: докторе, за правните последици и политическото им приложение сте много прав. Това е и главната причина за яростната съпротива по темата на всички турски властимащи през годините, а не гордостта (те могат да поднесат тезата у дома по различен начин, както доказаха във връзка с един свален самолет). Друг въпрос е, че арменската страна (жертва на геноцид, без съмнение) никак не спомага за постигане на помирение. Има поне един турски паша, който е отказал да изпълни заповедта на Истанбул, има и много по-нисши чинове и обикновени турци, за което има доста свидетелства, но тази тема се игнорира от изследователите.
"“Време е и турците, и арменците, да се излекуват, турците – от своята параноя, арменците – от своята травма. Това са двете страни на един и същ медал.” - това са думи на Хрант Динк, турски журналист от арменски произход, убит от турски ултранационалист. А, и още нещо- Баташкото клане е дело на разюздания башибозук на Ахмед ага Барутанлията; геноцидът през 1915 е държавна политика на младотурското правителство.

RE: Weiss
Двамата в коментарите си нахвърляхме статията, който бихме искали да прочетем в Капитал. Не като нескопосан превод или торба неолиберални идеологеми, а като разчитащ на факти, документи и позовавания анализ.

Но млъкни, сърце...
Поел съм ангажимент повече да не коментирам вижданията си за способностите на авторите в Капитал, но при този ми е трудно, защото го свързвам с две неща: с ликуването му след гибелта на офицерите в Лошарик и с каращисването на два репортажа за Венецуела от ройтерс (!!!) като негов авторски.

Поколенията арменски и турски политици през тези 100 г, наистина са превърнали темата за геноцида в обсесия, възпитават поколенията и изграждат отношенията си чрез диаметрално противоположно тълкуване на историята.
Франция и Германия през 70-те успяха да изгладят в учебниците по история острите ръбове на събитията, които са покривали полетата им с трупове на французи и германци. И две поколения там вече не се мразят по дефолт. На нас около Русия това не ни го позволяват - справка БГ-БЮРМ. Винаги трябва да има забелен фитил.