Кремъл подготвя руската икономика за изолация
Стратегията предпазва икономиката от шокове, но убива растежа
През последните делнични дни в Перм, индустриален град с население от 1 млн. души в Западен Сибир, популярната пицария Toropomodoro е изпълнена докрай. "Възстановихме се към предпандемичните нива през юни и оттогава ги поддържаме", споделя собственикът Максим Минин. Миналата година руската икономика се сви с едва 3% и се оказа в по-добра форма от много други. Това е отчасти, защото правителството не възстанови националната блокада след втората вълна на квид-19 през есента (коефициентът на свръхсмъртност в Русия - 313 на 100 хил. души, далеч над този на Америка - предполага, че човешките жертви са огромни). Но това е и защото руската икономика има дългогодишен опит на изолация.
Стагнация и проблеми
От 2014 г., когато Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, Кремъл подготвя икономиката си като крепост за обсада, изгражда резерви, отделя се от световната икономика и се приготвя за потенциално въздействие на западните санкции или колебанията в цените на петрола. Руската крепост е ефективна за защита срещу външни удари. Но вътре зад стените се зараждат стагнация и проблеми, които подхранват опозиционното движение на Алексей Навални и протестите срещу президента Владимир Путин. "Става въпрос за стабилност, а не за развитие - или по-точно за контрол", казва Наталия Зубаревич, икономист и географ. "Те няма да позволят на икономиката да спре, но в тази система развитието не е възможно."
Основите на крепостта са високи резерви и нисък дълг. За Путин неизпълнението на задълженията на руското правителство през 1998 г. е травмиращ момент. Година след като стана президент, Путин се зае да изгради резервите на страната. Когато в средата на 2008 г. световната финансова криза срина цените на петрола, Русия разполагаше с 570 млрд. долара, което се равняваше на почти една трета от БВП на страна, което се оказа благоприятно. Правителството изхарчи 220 млрд. долара за рефинансиране на банки и защити рублата. Но след кризата продължи да харчи за армията, заплатите и пенсиите в публичния сектор. Фирмите продължиха да вземат заеми, но когато Западът удари Русия със санкции и цената на петрола се срина през 2014 г., икономиката излезе извън контрол.
Оттогава Русия възстанови и преструктурира своите резерви. В края на 2020 г. страната разполага със 183 млрд. долара във фонда си за национално благосъстояние (NWF), най-много от 2009 г. насам. Общите международни резерви на Русия възлизат на 596 млрд. долара, което се равнява на почти две години внос. За да хеджира срещу санкциите, централната банка също премести средствата си от американските банки и извън американските долари: делът на международните резерви, държани на американска територия, спадна от 30% през 2013 г. до едва 7% сега. Сега Русия има повече от общите си резерви в злато (24%), отколкото в долари (22%) (виж графиката).
И корпоративният сектор, и държавата изплащат дълговете си. Притиснати от санкции, руските фирми намаляват задълженията си: от 2014 г. нефинансовите фирми са намалили размера на дълга към чуждестранни кредитори с 25%. Банките намаляват своите с 65%. Правителството реализира бюджетни излишъци през 2018 и 2019 г. Дори след някои дефицитни разходи по време на пандемията, дългът на Русия се равнява на около 20% от БВП и само една пета от него се държи от чужденци. Новите американски санкции, забраняващи на финансовите институции да купуват нови руски облигации, бяха определени така, че да ограничат тяхното въздействие; но дори по-широката забрана на вторичния пазар може просто да доведе до по-голям дълг, който се държи от местни институции. Руските банки купуват по-голямата част от новите облигации: по време на последното издаване на облигации по-рано този месец държавната банка VTB взе около 70% от предложените.
Русия също намали зависимостта си от фактурирането в долари. Делът на руския износ, обработен в долари, е спаднал от 80% през 2013 г. на по-малко от 60% през миналата година (виж графиката). По-малко от половината от търговията на Русия с Китай се урежда в долари. В търговията с ЕС еврото почти изпревари долара.
Киберразвързване
Кремъл би искал да види и "киберразвързване". Законът, приет през 2019 г., има за цел да даде на правителството възможността да отреже руския интернет от останалия свят. Той следва по-ранните закони за локализиране на данни, предназначени да принудят чуждестранните компании да съхраняват данните на руските потребители в Русия. Домашно отгледаните руски технологични фирми вече се конкурират със западните гиганти в много сектори. Yandex се съревновава директно с Google на руския пазар за търсене; Yandex победи и Uber, за да доминира в споделените пътувания.
И все пак Русия няма нито дълбочината на собствените технологии, нито техническите възможности на държавно ниво за изграждане на "защитна стена" в китайски стил. Въпреки че Кремъл се тревожи за обсега на чужди социални мрежи, като YouTube, където Навални излъчва, широката им аудитория и липсата на местни алтернативи правят забраната им трудна. Опитът за блокиране на приложението за съобщения Telegram през 2018 г. завърши с изгнание за основателя й Павел Дуров, заобикаляне на руските регулатори и натрупване на милиони нови потребители.
Опитът на Русия тази година да забави Twitter с помощта на нови инструменти за филтриране беше последван от срива на собствения сайт на Кремъл. Въпреки директивите през 2019 г. Сметната палата установи, че 96% от държавните институции все още използват неодобрен чуждестранен софтуер. Избягването на западните технологии често означава използването на повече китайски хардуер и софтуер, перспектива, която Кремъл предпочита (макар че е неудобна), отколкото да разчита на САЩ за технологии.
Руската икономика остава силно зависима от въглеводородите. Въпреки дългогодишните обещания не е настъпила значителна диверсификация. Те все още осигуряват над 60% от износа и около 40% от държавните приходи. Въпреки че Китай купува повече руски нефт и газ през последните години, ЕС остава най-големият клиент на Русия, а Русия - най-големият доставчик на ЕС - 30% от вноса на суров нефт в блока и 40% от този на природен газ. Това би направило всяко ембарго върху руския износ на енергия твърде разрушително за Запада.
Няма бъдеще в крепостта
Колкото и устойчива да е фискалната крепост на Русия, запазването й означава строги ограничения на разходите. Според Световната банка свързаните с COVID-19 стимулиращи мерки възлизат на едва 4% от БВП. Пандемията в очите на Путин не е пословичният дъждовен ден, за който е предназначен NWF: средствата на фонда действително нараснаха през 2020 г. Ограниченият стимул вместо това беше финансиран чрез заеми. Повечето от стимулите идват чрез данъчни облекчения и гаранции за заеми, вместо чрез пряка подкрепа за малки и средни фирми или домакинства. Както казва Татяна Максименко, директор на детски център в Перм: "За правителството нямам голяма стойност. Бизнесът ми е малък и данъците ми в бюджета не са огромни."
Реалните доходи са паднали с 3.5% през 2020 г., оставяйки средния доход на руснака с 10% по-нисък от този през 2013 г. Едно проучване показва, че след шестседмичното "заключване" в началото на пандемията, почти половината от домакинствата нямат спестявания или достатъчно средства, за да покрият разходите си за един месец. Цените на храните са нараснали със 7.7% от февруари 2020 г. Тези на основни продукти като слънчогледово олио и захар са скочили съответно с 27% и 48%. Някои от най-горещите бизнеси в Русия в днешно време са търговци на дребно с отстъпки, като Svetofor, сибирска верига, която се отказва от рафтовете и показва своите продукти с намалени цени в картонени кутии на пода.
Бъдещето не изглежда по-светло. Русия ще се бори, докато светът се отдалечава от изкопаемите горива. Малко е направено за подготовка за по-зелено бъдеще. В момента възобновяемата енергия осигурява под 1% от производството на електроенергия в Русия. Инвестициите в чиста енергия между 2014 и 2019 са едва 5 млрд. долара, една шеста от Бразилия за същия период и една десета от Индия, според доставчика на данни BloombergNEF. Някои икономисти са разтревожени. "Приходите, на които се радвахме през последните 20 години, никога няма да се върнат", написа миналата година бившият финансов министър Алексей Кудрин. "Това е огромно предизвикателство за цялата икономическа политика."
Петродоларите отдавна спряха да генерират растеж. През 2000 - 2008 г., в условията на петролен бум, Русия нарастваше с 6.6% годишно, но през 2012 - 2019 г. растежът на БВП е средно само 1%. Това темпо води до изоставяне на Русия не само от други страни с подобно ниво на развитие, но дори и от богати страни, които са склонни да растат по-бавно. Ръстът възлиза на едва половината от процента, който Съветският съюз е виждал от 1977 до 1985 г., последната част от ерата, известна като "стагнация".
В края на 80-те години Михаил Горбачов се опита да реанимира една умираща икономика, започвайки реформи, които помогнаха за колапса на съветския режим. Путин е решен да не повтаря това. Ускоряването на растежа ще изисква предприемане на реформи, които биха оспорили неговата хватка върху руската политика. И все пак без структурни промени МВФ смята, че растежът на Русия през следващите години ще остане под 2%.
Ако Кремъл се надява, че стагнацията няма да разклати социалната стабилност, нарастващото недоволство доказва друго. Според Levada Center броят на хората, които очакват икономически протести в Русия, се е увеличил от 26% преди година до 43%. За Артьом, 30-годишен търговец на акции, който протестира в Перм след ареста на Навални през януари, демонстрацията не се отнасяше само до "беззаконието" на отношението на Кремъл към един критик. Неговото разочарование се натрупва по други причини: "неспособността да осигури бъдещи перспективи и да подобри качеството на живот на хората". Парче пица в Toropomodoro е лош заместител на визията за бъдещето в Русия.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
