Предизборната битка в Германия: Зелено и черно

За пръв път от много години на вота през септември германците ще имат истински избор. Зелената вълна там ще се усети и в ЕС

Аналена Бербок предлага истинска алтернатива, а не още от същото
Аналена Бербок предлага истинска алтернатива, а не още от същото    ©  Reuters
Аналена Бербок предлага истинска алтернатива, а не още от същото
Аналена Бербок предлага истинска алтернатива, а не още от същото    ©  Reuters

Свежест, енергия и нови идеи не са думи, които описват германската политика. На нея по-скоро й отиват понятия като центризъм, приспивност и приемственост. Особено след четири мандата на канцлера Ангела Меркел, три от които в "голяма коалиция" между десницата и левицата, довели до обезличаване, липса на конкурентни визии и на съответно на избор.

Тази година обещава да бъде различно. Най-малкото защото след парламентарния вот на 26 септември има реален шанс Германия да стане първата европейска държава, в която Зелените не само участват в управлението, но и го оглавяват.

Полъхът, раздвижил застоялата политика на федералната република, се казва Аналена Бербок. Миналата седмица 40-годишната дама с нулев управленски опит, но с изобилие от решителност, ентусиазъм и политическа дързост, беше издигната от Зелените за кандидат за канцлер.

Гладкият процес по номинирането й беше в силен контраст с течащата по същото време психодрама при управляващата Християндемократическа партия (ХДС) на Меркел и нейния баварски партньор, Християнсоциалния съюз (ХСС). След продължила с дни и определена от наблюдатели като самоубийствена битка между лидера на ХДС Армин Лашет и харизматичния и популярен баварски премиер Маркус Зьодер Лашет беше избран за кандидата за канцлер на консерваторите.

В деня на измъчената му победа беше оповестено социологическо проучване на Forsa, в което за първи път Зелените изпреварват ХДС/ХСС - с 28% подкрепа срещу 21%. Макар до септември да има още много време, възходът на Зелените изглежда неудържим и дори Бербок да не успее да стане канцлер, числата отсега показват, че съставянето на управляваща коалиция без нейната партия ще бъде невъзможно. Същото не важи за ХДС/ХСС и не е невъзможно те да трябва да излязат в опозиция. Както обобщава списание Economist, "по един или друг начин бъдещето на Германия изглежда по-зелено - а с него и това на Европа".

Победител, но не и фаворит

Хаотичната и изтощителна битка за определяне на наследник на Меркел беше последното нещо, от което ХДС/ХСС имаше нужда. Още преди Зьодер и Лашет да се вкопчат в публичен дуел, консервативният съюз изглеждаше деморализиран и изхабен след изборни поражения в две провинции миналия месец, корупционни скандали с депутати, спечелили солидни комисиони от сделки с предпазни маски срещу ковид-19, както и заради неубедителното управление на корона кризата и бавната ваксинация.

Към това се прибавят раните от дълбокото разделение в редиците на консерваторите, станало явно покрай двубоя между Лашет и Зьодер. И докато някои членове на ХДС описват пред германски медии последиците като "кървава баня" и "самоунищожение", други оптимистично посочват, че ожесточената надпревара е показала, че партията е жива и демократична, а не просто машина, която одобрява всичко, спуснато от ръководството.

При всички положения Лашет излиза от битката като победител, но не и като фаворит. И това важи не само за немалка част от съпартийците му, които бяха на страната на Зьодер, но и за германските гласоподаватели - според социологическа анкета от последните дни 30% от тях посочват Бербок и като най-предпочитания политик за следващ канцлер, 20% биха избрали социалдемократа Олаф Шолц и само 18% искат Лашет да поеме поста от Меркел.

Зелена светлина след изборите

Проблемите на ХДС/ХСС се задълбочават от факта, че са изправени пред реална заплаха в лицето на Зелените, които имат шанс да спечелят национални избори за първи път в 41-годишната си история. Тогава единственият път на консерваторите към оставане във властта ще минава през зелено-черна коалиция, стига формацията на Бербок да не предпочете да търси партньори за правителство вляво (което се смята за по-малко вероятна опция).

Зелените отдавна не са онези крайнолеви анархисти и радикални противници на капитализма от 60-те и 70-те години на миналия век. Фундаменталистите са изместени от реалистите като Бербок и "сега германските Зелени са прагматична центристка партия", отбелязва Улрих Шпек от офиса на German Marshall Fund в Берлин пред в. New York Times. За което свидетелства и фактът, че Зелените взимат гласове както от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), така и от ХДС.

Под ръководството на Бербок и другия съпредседател Роберт Хабек Зелените се отърсват от своя имидж на "партия на забраните" (която настоява за строги регулации за постигане на климатични цели) и разширяват електоралната си база отвъд традиционните си привърженици сред образованите елити и разпалените младежи. Освен това те вече са част от управлението в 11 от 16-те германски провинции. Тяхна своеобразна витрина е Баден-Вюртемберг, център на германската индустрия и провинцията с най-голям износ, където от 10 години "зеленият" премиер Винфрид Кречман (един от най-популярните политици в страната) показва, че опазването на околната среда може да се съчетае с иновациите и икономическия растеж.

И докато ХДС предлага запазване на статуквото и още от същото - което все още се харесва на много германци, особено на онези, които се притесняват, че Зелените продължават да са анти-бизнес - партията на Бербок предлага истинска алтернатива не само в екологичната политика, но и във външната и икономическата. Един от основните проблеми на Германия е, че нейният успешен икономически модел се е превърнал в капан, твърди Джон Корнблум, бивш американски посланик в Германия, който продължава да живее в страната. "Германия не се справя добре с дигиталната икономика, но е намерила пазар в Китай за своите продукти от XIX в. Китайците все още имат нужда от тях и ги купуват, но в някой момент ще започнат да си ги правят сами", посочва Корнблум пред в. NYT. И добавя, че Зелените са единствената партия, която не смята, че съществуването на Германия зависи от запазването на този модел. Те предлагат друга визия за икономиката - дигитална, въглеродно неутрална и по-малко зависима от старомодната индустрия.

В същото време Зелените са отворени към по-щедри разходи както на ниво ЕС под формата на европейско финансиране за по-слабите държави, така и в самата Германия, където обсесията с "черната нула" в бюджетния баланс води до хронично оскъдни инвестиции и учудващо занемаряване на инфраструктурата, особено на дигиталната. Всичко това, разбира се, ще означава по-високи данъци, което не се харесва на бизнеса. И е причина управляващият директор на германската индустриална асоциация BDI Йоахим Ланг да предупреди наскоро, че "по-високите данъци и по-голямата бюрокрация ще струват скъпо на икономиката и обществото", макар призивите на Зелените за десетилетие на инвестиции да са "добре дошли".

Освен това "новите Зелени са ястреби по отношение на човешките права и върховенството на закона", отбелязва в свой текст за Politico Торстен Бенер, директор на берлинския Институт за глобална публична политика. За разлика от ХДС те са непримирими в атаките си срещу проекта на унгарския премиер Виктор Орбан за "нелиберална държава" в сърцето на ЕС.

Също толкова непримирими са и срещу авторитарните сили навън. Както признава влиятелният депутат от ХДС и председател на комисията по външна политика в Бундестага Норберт Рьотинген, "колкото и да ми е неудобно да го кажа, Зелените имат най-ясна позиция от всички партии по отношение на Китай и Русия". И изглеждат единствените, които биха могли да предизвикат реална промяна в германската външна политика. Те са критични спрямо Кремъл и са против дострояването на газопровода "Северен поток 2", подкрепян от ХДС и ГСДП. Още по-критични са спрямо Пекин и сключеното набързо под егидата на Меркел и в края на германското европредседателство инвестиционно споразумение между ЕС и Китай.

Всичко това, разбира се, ще подлежи на компромиси и договорки в едно бъдещо коалиционно управление. Но при всички случаи надигащата се зелена вълна има потенциала да промени не само Германия, но и да зададе нова посока в Европа.