Силата на лобистите нараства в Брюксел и Берлин

Shutterstock

Силата на лобистите нараства в Брюксел и Берлин

Европейската политика става все по-мътна

The Economist
2421 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Европейските граждани отдавна предполагат, че прекаленото лобиране е проблем само в САЩ. Но през последните 15 години Брюксел се превърна във втората столица на тъмни изкуства след Вашингтон, следвана от Берлин. Те се напълниха с нови организации, които са по-настоятелни и използват по-усъвършенствани техники от старомодните асоциации като Федерацията на германските индустрии или организацията Business Europe. Слабите правила в двете локации не са пригодени да се справят с голямото нарастване на активността.

Тъй като международните фирми за връзки с обществеността влязоха на пазара, големите компании също подобриха своите лобистки дейности (виж графиката). Google и Facebook отвориха офиси в правителствения квартал в Берлин в близост до парламента, както и в района Quartier Léopold в Брюксел, който е близо до Европейската комисия.

Ефективен ли е лобизмът

Според международната организация Transparency International (TI) това добавя "армия от войници" на чужда територия. В Брюксел 25 хил. лобисти с общ годишен бюджет, грубо изчислен на 3 млрд. долара, се опитват да повлияят на европейското законодателство. Почти 7500 от тях са акредитирани в Европейския парламент, което означава, че могат редовно да се срещат с депутати. Смята се, че Берлин е домакин на 7 хил. лобисти, чийто годишен бюджет е над 1 млрд. евро.

В Брюксел действат 25 хил. лобисти с общ годишен бюджет от 3 млрд. долара.

Това не означава непременно политическо влияние. "Дълбоките джобове не са равни на ефективен лобизъм", твърди Ник Айоса от TI. Някои компании плащат на вътрешни лобисти, консултантски и маркетингови компании, но без особен резултат. Но добрите лобисти се опитват да бъдат част от дебата, на който искат да повлияят възможно най-бързо, за да оформят дневния ред. Тъй като силата на Европейския съюз е разпръсната, а решенията му са резултат от сделките на комисията, съвета и парламента, добрите лобисти, които могат да управляват цикъла на решения на тези три институции, могат да бъдат безценни.

Въпреки че ефективността на лобистите все още е спорна, серия от скандали в Брюксел и Берлин принуди законодателите да затегнат правилата. През 2011 г. журналисти от британското издание Sunday Times, представящи се за лобисти, заснеха тайно четирима членове на Европейския парламент да договарят сделка за предлагане на промени в законодателството в замяна на 100 хил. евро годишно. Европейският съюз впоследствие представи регистър за лобисти, но той е доброволен. А от 2015 г. срещите на еврокомисарите и екипа им, както и тези на старши членовете на парламента трябва да са публични и с регистрирани лобисти. Остават 705 евродепутати, които не разкриват отношенията си с тях.

Промени в Германия

Германия изоставаше с регулациите в сравнение с други европейски страни до миналата година, когато седмичникът Der Spiegel разкри, че най-младият евродепутат Филип Амтор е в борда на американския стартъп Augustus Intelligence и лобира силно за компанията в министерството на икономиката. Първоначално Амтор отрече да е получавал каквато и да е компенсация от фирмата, но впоследствие си призна, че са му предлагани опции за акции, подробностите за които не разкри. Разразилият се фурор възобнови дебата за регулиране на лобизма.

Закон, приет през март, ще изисква членовете на Бундестага да декларират редовна лобистка дейност. След скорошни скандали с евродепутати, прибиращи съществени комисиони от компании, които произвеждат предпазни маски или получаващи пари от лобисти от Азербайджан в замяна на гласове в полза на проазербайджански предложения, правителството изготви законопроект с по-строги етични правила за парламентаристи, който си проправя път в германския парламент. Той забранява на депутатите да извършват лобистка работа, да приемат дарения в брой или да изнасят платени речи.

Тези стъпки са в правилната посока, но не са достатъчни. "Следващият скандал само чака да се случи", твърди Ханс-Мартин Тилак, който е автор на книгата за нарастващия корпоративен лобизъм в Германия Die Lobby Republik. "Плащанията са проблем", казва той. Корпоративните дарения за политически партии остават незасегнати от новото законодателство. Депутатът от левицата Фабио де Маси се застъпва за пълна забрана на корпоративните дарения за политически партии и за граница на партийните дарения от частни лица. Тимо Ланге от организацията LobbyControl също отбелязва, че лобистите няма да е необходимо да докладват за срещи с членове на правителството, които не са депутати.

Европейският съюз ще трябва да обмисли допълнително затягане на своите правила, казва Айоса. Законодателите в Брюксел ще имат по-голяма роля от всякога в европейския бизнес, когато трябва да изплатят милиарди евро от фонда за възстановяване от пандемията. Предложенията за промени включват законодателите да се срещат само с регистрирани лобисти например и да посочват тези срещи в централизирана платформа вместо на 88 различни уебсайта, както в момента. Необходимо е да бъде създаден и независим етичен орган, който да следи за евентуален конфликт на интереси и за "въртящата се врата" на европейски политици, които се присъединяват към частния сектор.

Лобистите, които оставят следа в европейските столици, не са непременно лоши. По-голямата част от тяхната дейност е легитимна, дори необходима за демократичния процес на балансиране на конкуриращи се интереси в политиката. Но увеличаване на прозрачността в сектора ще направи чудеса за репутацията на професия, която често е опетнявана.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Европейските граждани отдавна предполагат, че прекаленото лобиране е проблем само в САЩ. Но през последните 15 години Брюксел се превърна във втората столица на тъмни изкуства след Вашингтон, следвана от Берлин. Те се напълниха с нови организации, които са по-настоятелни и използват по-усъвършенствани техники от старомодните асоциации като Федерацията на германските индустрии или организацията Business Europe. Слабите правила в двете локации не са пригодени да се справят с голямото нарастване на активността.

Тъй като международните фирми за връзки с обществеността влязоха на пазара, големите компании също подобриха своите лобистки дейности (виж графиката). Google и Facebook отвориха офиси в правителствения квартал в Берлин в близост до парламента, както и в района Quartier Léopold в Брюксел, който е близо до Европейската комисия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход