САЩ едновременно помагат и възпрепятстват военнопромишления комплекс на Китай

Авиационното оборудване на Jianghang се опитва да изкуши инвеститори с горивните системи и подвижните бензинови резервоари, които изгражда за китайски военни самолети. Компанията, ръководена от Китайската авиационна индустриална корпорация (AVIC), най-големият въздушен и отбранителен конгломерат в страната, видя как цените на акциите й спаднаха с 50%, откакто миналата година стана публична в Шанхай. Но през първите три месеца на годината търсенето на стоките ѝ скочи. На 28 май Jianghang заяви, че нетната печалба за периода почти се е удвоила на годишна база. Впоследствие търговията с акциите ѝ трябваше да бъде спряна, след като цената им се повиши с 10%, максимално разрешения дневен ръст.

Jianghang е само една от десетките военни компании, която отчита ръст. Повечето не се търгуват публично и разкриват малко финансова информация. Държавни компании за строителство на военноморски кораби имат флотилии от регистрирани дъщерни дружества. AVIC, основната група зад китайската програма за изтребители с общо над 157 млрд. долара активи, има 24 публично търгувани подразделения. За да получат по-добра представа за индустрията, анализаторите проследяват десетки малки военни акции. Инвестиционната банка Citic Securities следи 58, а държавният брокер Everbright следва 115.

Общите продажби на оръжия на четирите най-големи фирми в Китай, от които AVIC е най-голямата, са малко над 50 млрд. долара от поне 2015 г. насам, според мозъчния тръст Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI, дори на фона на нарастващите продажби на чуждестранните им конкуренти. Но ако изброените подразделения са ориентир, нещата изглеждат добре за сектора.

Оперативната печалба на фирмите, следени от Everbright, се е увеличила с 11% през миналата година, достигайки 475 млрд. юана. Citic смята, че нетните печалби на индустрията са нараснали с около 50% през 2020 г. Икономиката на Китай процъфтяваше през първото тримесечие, особено в сравнение със строгите мерки и затваряния по време на коронакризата от миналата година, но само агробизнесът и добивните компании за цветни метали постигнаха по-бърз ръст на приходите на годишна база от китайския военнопромишлен комплекс.

Основната причина за ръста в производството на оръжие са хладните отношения на Китай със САЩ. Една бележка за инвеститорите от брокерската компания Huaxi Securities беше украсена с изображение на два юмрука, облечени в противоположни американски и китайски знамена, насочени един към друг. Опитите на САЩ да "заключат Китай от технологичния напредък", твърдят анализатори от Huaxi, стимулират нов растеж. Citic говори за "период на нестабилност, който не е виждан в последните 100 години" и предсказва "рядък период на бързо развитие" в китайския военнопромишлен комплекс. През декември SIPRI отбеляза, че китайските оръжейни групи се възползват от програма, насочена към модернизация на въоръжените им сили.

Вътрешният пазар става все по-важен за китайските оръжейни компании. Според SIPRI износът на оръжие в Китай е намалял с 8% между 2016 и 2019 г. В същото време този на САЩ, Франция и Германия е нараснал. Китайските безпилотни летателни апарати може да са по-евтини от западните, но се считат и за по-малко ефективни.

Огневата мощ на сътрудничеството

В опит да променят това положение и да подкрепят местните производители на оръжие в процеса, китайските власти говорят за "военно-граждански синтез". Този дългогодишен проект има за цел да въведе модерни граждански технологии като изкуствен интелект и полупроводници във военните вериги за доставки в съответствие с лозунга на комунистическата партия, че "цивилните и военните са членове на едно домакинство". В него се включва Hikvision, държавен производител на комплекти за наблюдение, който е реализирал 2.2 млрд. юана нетна печалба през първото тримесечие, което е с 45% повече от година по-рано.

Иронично е, че китайско-американското напрежение, което увеличава производството на китайските оръжейни компании, може в крайна сметка да подкопае тази стратегия. Идеята за гражданско-военния синтез уплаши администрацията на Доналд Тръмп и я накара да забрани на американските фирми да доставят оборудване на компании като Huawei, за който се смята, че е близък с Народната освободителна армия. Резултатът беше пагубен за Huawei. Приходите му паднаха за второ поредно тримесечие по-рано тази година. Компанията се бори да си осигури чипове и все повече западни страни се отказват от 5G оборудването ѝ.

Черният списък на САЩ може да лиши и други китайски фирми от източник на капитал. Смяташе се, че чуждестранната собственост във военни компании е ниска. Възможно е обаче скоро въобще да няма такава. От януари на американските инвеститори е забранено да притежават акции в държавната компания China Spacesat, която помага при управлението на космическата програма на страната. Същия месец американската Fidelity Investments потвърди на своите клиенти, че ще продаде някои ценни книжа в резултат на санкциите.

Наследникът на Тръмп - Джо Байдън, не показва намерение да облекчи ограниченията. На 2 юни Bloomberg съобщи, че той планира отново да затегне някои от тях за фирми, свързани с групи за наблюдение и отбрана. В неотдавнашен доклад от мозъчния тръст Център за нова американска сигурност се отбеляза, че продължаващата мания на китайското ръководство за военно-гражданско сливане отбеляза опасенията, че реформите за неговото осъществяване "не са напреднали достатъчно бързо". Американските военни стратези биха се радвали, ако усилията на Китай да ускори нещата имат обратен ефект.