Мнозинството в 12 страни от ЕС смята, че европейският проект е "счупен"

Неефективността на Брюксел може да постави под въпрос целта и легитимността на ЕС, особено в страните - основателки на съюза

Според нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), основан на резултатите от паневропейско социологическо проучване, начинът, по който ЕС отговори на пандемията, е подкопал доверието към Брюксел за справяне с големи кризи. В половината от обхванатите в анкетата 12 държави от съюза мнозинството от запитаните казват, че имат слабо доверие в ЕС или доверието им в него се е влошило след събитията от изминалата година. Мнозинството във Франция (62%), Германия (55%), Италия (57%), Испания (52%) и Австрия (51%) сега смятат, че европейският проект е "счупен". В България малко под половината от анкетираните (49%) вярват, че ЕС "работи добре".

Новият доклад, озаглавен "Криза на доверието: как европейците виждат мястото си в света", идва преди ключовите срещите на върха на Г-7, НАТО и САЩ-ЕС през юни и повдигат въпроса за желанието на европейците да видят по-решителни действия в изграждането на глобалната роля на ЕС. Авторите посочват, че ако не се предприемат незабавни действия срещу констатираната неефективност на Брюксел, ЕС може да се изправи пред въпрос за своята състоятелност и легитимност, особено сред страните - основатели на съюза.

Счупена политическа система

Проучването на ЕСВП, проведено от Alpha, Analitiqs, Dynata и YouGov и Datapraxis, показва голямото разочарование на гражданите от националните политически системи. Във Франция например две трети от анкетираните (66%) сега са на мнение, че тяхната национална политическа система е "счупена". В Италия (80%), Испания (80%), България (63%), Португалия (55%), Полша (60%) и Унгария (54%) значителни мнозинства също споделят тази гледна точка.

Видимо е разделението Изток-Запад по отношение на човешките права, върховенство на закона и демократични ценности.

Въпреки кризата в общественото доверие все още е широко разпространено убеждението, че е необходимо по-голямо сътрудничество на ниво ЕК, като най-честият отговор на въпроса как Европа трябва да се промени след COVID-19 е, че трябва да бъде изграден колективен отговор на глобалните кризи.

Проучването на разкрива също положителните нагласи за продължаване на членството в ЕС - респондентите в 11 от 12-те държави смятат, че то е "нещо добро" за тяхната страна. Изключение прави Франция, където най-честият отговор е, че членството не е "нито добро, нито лошо". В България 60% от анкетираните казват, че членството в ЕС е "нещо добро" за страната.

Не съюзници, а "стратегически партньори"

В отношението към други глобални участници ЕСВП установява, че европейците виждат свят със стратегически партньори, а не с естествени съюзи. Това включва САЩ, както и Великобритания. Само Дания вижда Великобритания като ключов "съюзник". Турция е единствената страна, на която мнозинството респонденти гледат като на съперник - всички останали световни участници, включително Китай и Русия, са разглеждани като стратегически партньори. Европейците обаче остават предпазливи към Китай и (както и в отношенията с Турция) предпочитат реакциите на ЕС към нарушенията на международното право да бъдат по-твърди. Интересното е, че само 17% от анкетираните разглеждат Русия като "противник" - цифра, която спада до 5-7% сред българите, италианците и португалците.

Много от анкетираните гледат на ЕС като ключов източник на подкрепа за възстановяването на страната си от пандемията. В 8 от 12-те участвали в проучването държави респондентите виждат ЕС като ключов помощник за възстановяването от ковид кризата.

Мнозинството европейци също така искат ЕС да бъде маяк за демокрацията и правата на човека на световната сцена и да дава приоритет на демократичните ценности и върховенството на закона и в рамките на собствения си съюз. Анкетираните в Португалия, Швеция, Испания и Австрия най-силно защитават това мнение. В България обаче отговорилите имат по-голямо желание ЕС да защитава европейските традиции и ценности и да поддържа националните държави силни.

Проучването на ЕСВП открива, че:

  • Европейските граждани предпочитат предимно произведените в ЕС ваксини, но също така имат доверие в тези от Великобритания и САЩ. 62% от анкетираните в 12-те държави членки изразяват доверие във ваксините, произведени в рамките на ЕС. За разлика от европейските си съседи, българите се доверяват най-много на руската ваксина (52%).
  • Въпреки усилията на администрацията на Байдън само една пета от анкетираните виждат в лицето на САЩ "съюзник", който споделя европейските "ценности и интереси". Най-често САЩ са посочвани като "необходим партньор" (44%), с който ЕС "трябва да си сътрудничи стратегически" на международната сцена. Такъв е случаят с 52% от анкетираните в България.

Като "стратегически партньори" мнозинството от респондентите определя също Великобритания, Русия и Китай.

  • Голяма част от европейците виждат Турция, а не Китай като главен противник на ЕС - Франция (53%) и Германия (52%), Холандия (45%), Дания (42%) и Швеция (40%).

Това обаче не е така в България, където 62% считат Турция за "съюзник" или "необходим партньор".

  • Много хора в Европа биха искали ЕС да критикува Турция и Китай, когато двете страни нарушават правата на човека, върховенството на закона или демократичните ценности. За разлика от тях българите не са съгласни, че ЕС трябва да заема позиция за вътрешните работи на Турция - половината от българските респонденти заявяват, че Брюксел трябва да избягва конфликт с Анкара по такива въпроси.
  • Забележимо е разделението Изток-Запад по отношение на нарушенията на международното право от страна на Китай. Респондентите във Франция, Германия, Холандия, Швеция, Дания, Португалия и Австрия са най-големите привърженици на това ЕС да заеме по-твърда позиция спрямо Пекин по отношение на нарушения на правата на човека, върховенството на закона и демократичните ценности. Противоположен е случаят с България и Унгария, където мнозинството анкетирани посочват, че биха предпочели ЕС да даде приоритет на търговията пред вътрешните работи на Китай.

  • Мнозинството респонденти във всички 12 държави виждат Русия като "необходим партньор" за своята страна. Тази гледна точка е особено силно изразена в България, където 76% от анкетираните определят Русия като "съюзник" или "необходим партньор".

В своя анализ на проучването Сузи Денисън и Яна Пуглиерин от ЕСВП твърдят, че лидерите на ЕС имат възможността на предстоящите срещи на върха на Г-7, НАТО и САЩ-ЕС да "рестартират" европейския проект и да "спечелят" доверието на европейските граждани. За да постигнат това обаче, те трябва да се въздържат от всякакви по-нататъшни сложни институционални структури и да изградят европейски суверенитет около въпроси, които интересуват гражданите: човешките права, върховенство на закона и демократични ценности. Така според тях ЕС ще може да се превърне в привлекателен и базиран на ценностите лидер на международната сцена.

Изследването е направено с подкрепата на Stiftung Mercator.