В рамките на ЕС малките държави могат за първи път да оформят историята, вместо да бъдат нейни жертви. По време на криза лидерите, свикнали да управляват държава с БВП, еквивалентен на оборота на средна компания от S&P 500, сядат около масата с Ангела Меркел и Еманюел Макрон като с привидно равни. Не е изненада, че на първата си такава среща някои лидери се държат като футболист аматьор, който се среща с Кристиано Роналдо. За големите държави смисълът на ЕС е да се придържат към останалото от предишното им влияние; за малките страни ЕС е това, което ги прави по-могъщи, отколкото някога биха могли да си мечтаят.

За нещастие за европейската армия от дребосъци, тази златна ера на малки, но могъщи държави се приближава към своя край. Да вземем за пример данъците - област, в която малките държави отдавна се ползват със своите прекомерни привилегии. В блок, където капиталите могат да се движат свободно, налагането на по-ниски данъци от тези на близкия съсед е доходоносен трик. Ирландия и Люксембург се превърнаха от нации на фермери и производители на стомана в две от най-богатите страни на планетата, като подбиха данъците на по-големите си съседи. В двете страни нахлу капитал, заедно с жалби от съседния двор. Тъй като ЕС може да приема законодателство за данъчното облагане само с единодушие, блокът не можеше да направи много. Той учтиво помоли двете държави да се променят. Те казаха не.

Времената обаче се променят. Американският президент Джо Байдън предприема действия срещу компании, които пренасочват големи части от печалбата си в юрисдикции с ниски данъци, обещавайки да наложи наказателни данъци върху тях. Ирландия, която има 12.5% корпоративен данък, се притеснява. Докато Америка води напред, други големи държави са готови да се присъединят към схемата. Ирландия и приятели не могат да направят много, за да ги спрат. Междувременно Европейската комисия все още разглежда иновативни начини за заобикаляне на ветото на дадена държава, що се отнася до данъците, като по гениален, но правно съмнителен начин използва разпоредбите в договорите на ЕС. Както и да бъде направено това, основният бонус на клуба на малките държави е на изживяване.

Гражданството - вече е проблем за ЕС

Гражданството, подобно на данъците, е друго основно право на държавите. Кой освен малтийското правителство трябва да решава кой е малтиец и кой не? Малта и Кипър са използвали тази си сила, за да печелят лесни пари, раздавайки правото на живот и работа в ЕС на всеки, който желае да похарчи няколко милиона евро за държавни облигации или скъп апартамент с изглед към Средиземно море. Но когато националният паспорт дава и гражданство в ЕС, това се превръща в проблем за всички членове, смятат някои. Комисията предприема стъпки за промяна на тази практика. Друга привилегия на малките държави - да издават паспорти както си пожелаят - също изчезва.

Паспорт от малка държава някога беше пряк път към висок пост в ЕС. В европейската политика мащабът на длъжността беше обратнопропорционален на размера на родната страна на заемащия я. Хората предпочитаха да бъдат командвани от някой от Португалия или Люксембург, отколкото от Франция или Германия. (Люксембург е произвел толкова председатели на комисията, колкото Франция и Германия, взети заедно.) Нещата продължават да се променят. Германия например сега се чувства много по-комфортно да претендира за значими ръководни позиции. Урсула фон дер Лайен е първият германски гражданин, който ръководи Европейската комисия от 60-те години на миналия век насам. Европейската централна банка, институцията, която е направила най-много за поддържането на еврото, се ръководи от по-големи държави от самото си създаване. Големите държави искат хората си на висши постове.

Ако нещо символизира огромната сила на малките държави, това е ветото. По някои теми едно единствено "не" все още може да провали всички планове. Но търпението към тази подредба започва да изчезва. Унгария например възприе обструктивен вместо просто бомбастичен подход към Брюксел. Вместо шумно да се противопоставя на ЕС, докато тихо се примирява с него, страната извърши серия от блокиращи външнополитически ходове по отношение на неща като правата на човека в Китай. И все пак всеки път, когато националист като Виктор Орбан има правото на вето, федералистите от ЕС го аплодират, аргументирайки се, че той защитава делото им вместо тях. Появява се един съюз, който разчита все повече на гласуването с квалифицирано мнозинство.

Загадката за малката държава

Една неизказана последица от това ЕС да стане по-демократичен е, че неговите малки държави членки трябва да намалят мощта си. Въпреки че националните правителства все още имат влияние в ЕС, те създават дисбаланс. ЕС е създаден, за да обуздае ексцесиите на големите европейски сили, а не да ги замени с (със сигурност по-малко кървавите) ексцесии на техните по-малки връстници. Блок, в който мнението на някои граждани имат повече тежест от мнението на други, не е здравословен. Вярно е, че други държави с континентален размер се борят със същия въпрос. В Америка Южна Дакота има същия брой сенатори като Калифорния. Но това не е оправдание да копират техните грешки. Малките европейски държави не трябва да се страхуват от загуба на влияние. Досега те поддържаха индивидуалната си власт като част от по-слабо цяло. В бъдеще те ще играят по-малка роля в един по-силен блок. Това е по-различна сделка, но все пак сладка сделка.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved