Ерата на привилегированите малки държави в Европа приключва

Правилата на играта в Европейския съюз бавно се променят.

Ерата на привилегированите малки държави в Европа приключва

Люксембург и Малта все още имат право на вето, но властта се прехвърля към големите държави

The Economist
3685 прочитания

Правилата на играта в Европейския съюз бавно се променят.


"Един човек - един глас" е добър принцип. Съотношението в Европейския съюз обаче е малко по-сложно: "Един гражданин на Люксембург или девет германци - един глас." Германия има право на един евродепутат на всеки 860 хил. граждани. За разлика от Люксембург - страна с приблизителните размери на Дюселдорф - където се избира един евродепутат на 100 хил. граждани.

Непропорционалната парламентарна тежест е едно от многото предимства, на които се радва групата от малки държави в ЕС. Три четвърти от населението на блока живее само в седем държави; останалата част се разпределя върху останалите 20. За тях членството е сладка сделка. Техните политици могат да си уредят най-добрите работни места, обикновено като компромисни кандидати. Общата валута дава право на глас на по-малките европейски икономики по паричните въпроси, вместо да бъдат размятани като парцалени кукли от Bundesbank, както се случваше преди еврото.

Що се отнася до теми като данъци, външна политика или промяна на договорите на ЕС, те имат право на вето. Това означава, че Малта (население: 500 хил.) има също толкова право на глас, колкото и Италия (население: 60 млн.). ЕС действа като геополитическа лупа, която прави малките страни да изглеждат много по-големи.

В рамките на ЕС малките държави могат за първи път да оформят историята, вместо да бъдат нейни жертви. По време на криза лидерите, свикнали да управляват държава с БВП, еквивалентен на оборота на средна компания от S&P 500, сядат около масата с Ангела Меркел и Еманюел Макрон като с привидно равни. Не е изненада, че на първата си такава среща някои лидери се държат като футболист аматьор, който се среща с Кристиано Роналдо. За големите държави смисълът на ЕС е да се придържат към останалото от предишното им влияние; за малките страни ЕС е това, което ги прави по-могъщи, отколкото някога биха могли да си мечтаят.

За нещастие за европейската армия от дребосъци, тази златна ера на малки, но могъщи държави се приближава към своя край. Да вземем за пример данъците - област, в която малките държави отдавна се ползват със своите прекомерни привилегии. В блок, където капиталите могат да се движат свободно, налагането на по-ниски данъци от тези на близкия съсед е доходоносен трик. Ирландия и Люксембург се превърнаха от нации на фермери и производители на стомана в две от най-богатите страни на планетата, като подбиха данъците на по-големите си съседи. В двете страни нахлу капитал, заедно с жалби от съседния двор. Тъй като ЕС може да приема законодателство за данъчното облагане само с единодушие, блокът не можеше да направи много. Той учтиво помоли двете държави да се променят. Те казаха не.

Времената обаче се променят. Американският президент Джо Байдън предприема действия срещу компании, които пренасочват големи части от печалбата си в юрисдикции с ниски данъци, обещавайки да наложи наказателни данъци върху тях. Ирландия, която има 12.5% корпоративен данък, се притеснява. Докато Америка води напред, други големи държави са готови да се присъединят към схемата. Ирландия и приятели не могат да направят много, за да ги спрат. Междувременно Европейската комисия все още разглежда иновативни начини за заобикаляне на ветото на дадена държава, що се отнася до данъците, като по гениален, но правно съмнителен начин използва разпоредбите в договорите на ЕС. Както и да бъде направено това, основният бонус на клуба на малките държави е на изживяване.

Гражданството - вече е проблем за ЕС

Гражданството, подобно на данъците, е друго основно право на държавите. Кой освен малтийското правителство трябва да решава кой е малтиец и кой не? Малта и Кипър са използвали тази си сила, за да печелят лесни пари, раздавайки правото на живот и работа в ЕС на всеки, който желае да похарчи няколко милиона евро за държавни облигации или скъп апартамент с изглед към Средиземно море. Но когато националният паспорт дава и гражданство в ЕС, това се превръща в проблем за всички членове, смятат някои. Комисията предприема стъпки за промяна на тази практика. Друга привилегия на малките държави - да издават паспорти както си пожелаят - също изчезва.

Паспорт от малка държава някога беше пряк път към висок пост в ЕС. В европейската политика мащабът на длъжността беше обратнопропорционален на размера на родната страна на заемащия я. Хората предпочитаха да бъдат командвани от някой от Португалия или Люксембург, отколкото от Франция или Германия. (Люксембург е произвел толкова председатели на комисията, колкото Франция и Германия, взети заедно.) Нещата продължават да се променят. Германия например сега се чувства много по-комфортно да претендира за значими ръководни позиции. Урсула фон дер Лайен е първият германски гражданин, който ръководи Европейската комисия от 60-те години на миналия век насам. Европейската централна банка, институцията, която е направила най-много за поддържането на еврото, се ръководи от по-големи държави от самото си създаване. Големите държави искат хората си на висши постове.

Ако нещо символизира огромната сила на малките държави, това е ветото. По някои теми едно единствено "не" все още може да провали всички планове. Но търпението към тази подредба започва да изчезва. Унгария например възприе обструктивен вместо просто бомбастичен подход към Брюксел. Вместо шумно да се противопоставя на ЕС, докато тихо се примирява с него, страната извърши серия от блокиращи външнополитически ходове по отношение на неща като правата на човека в Китай. И все пак всеки път, когато националист като Виктор Орбан има правото на вето, федералистите от ЕС го аплодират, аргументирайки се, че той защитава делото им вместо тях. Появява се един съюз, който разчита все повече на гласуването с квалифицирано мнозинство.

Загадката за малката държава

Една неизказана последица от това ЕС да стане по-демократичен е, че неговите малки държави членки трябва да намалят мощта си. Въпреки че националните правителства все още имат влияние в ЕС, те създават дисбаланс. ЕС е създаден, за да обуздае ексцесиите на големите европейски сили, а не да ги замени с (със сигурност по-малко кървавите) ексцесии на техните по-малки връстници. Блок, в който мнението на някои граждани имат повече тежест от мнението на други, не е здравословен. Вярно е, че други държави с континентален размер се борят със същия въпрос. В Америка Южна Дакота има същия брой сенатори като Калифорния. Но това не е оправдание да копират техните грешки. Малките европейски държави не трябва да се страхуват от загуба на влияние. Досега те поддържаха индивидуалната си власт като част от по-слабо цяло. В бъдеще те ще играят по-малка роля в един по-силен блок. Това е по-различна сделка, но все пак сладка сделка.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

"Един човек - един глас" е добър принцип. Съотношението в Европейския съюз обаче е малко по-сложно: "Един гражданин на Люксембург или девет германци - един глас." Германия има право на един евродепутат на всеки 860 хил. граждани. За разлика от Люксембург - страна с приблизителните размери на Дюселдорф - където се избира един евродепутат на 100 хил. граждани.

Непропорционалната парламентарна тежест е едно от многото предимства, на които се радва групата от малки държави в ЕС. Три четвърти от населението на блока живее само в седем държави; останалата част се разпределя върху останалите 20. За тях членството е сладка сделка. Техните политици могат да си уредят най-добрите работни места, обикновено като компромисни кандидати. Общата валута дава право на глас на по-малките европейски икономики по паричните въпроси, вместо да бъдат размятани като парцалени кукли от Bundesbank, както се случваше преди еврото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход