Новият брой: Магистрален грабеж

Политиката за трето дете в Китай: Където са две, там са и три

Разходите за отглеждането на дете в градовете са изпитание за много китайски семейства

Политиката за трето дете в Китай: Където са две, там са и три

Позволяването на двойките да имат три деца няма да проработи без мерки спрямо поскъпването на живота и половото неравенство

Марина Станева
2954 прочитания

Разходите за отглеждането на дете в градовете са изпитание за много китайски семейства

© Reuters


Китай прекрати политиката "едно семейство - едно дете" през 2016 г., заменяйки я с лимит от две деца, но това не доведе до устойчиво увеличаване на ражданията.
Сегашното решение на властите в Пекин няма нито стимулите, нито механизма, за да насърчи по-големите семейства.

Резултатите от последното преброяване на населението в Китай, оповестени миналия месец, не бяха повод за радост. Те показаха, че през 2020 г. са родени около 12 млн. бебета, което е съществен спад спрямо 18 млн. през 2016 г. и е най-ниският брой раждания от 60-те години на миналия век насам. След тази обезпокоителна новина на 31 май Пекин обяви, че ще позволи на двойките да имат до три деца.

Мярката бе одобрена от президента Си Цзинпин на среща на висши представители на комунистическата партия, а държавната информационна агенция "Синхуа" съобщи, че ще последват "подкрепящи политики, които ще подобрят структурата на нашата страна и ще изпълнят стратегията за справяне със застаряващото население".

Темата бързо се превърна в най-популярната в социалната мрежа Sina Weibo, като публикациите за новата политика имат стотици хиляди коментари. Някои потребители казват, че "животът оказва прекалено силен натиск в момента" и затова младите китайци не са склонни да имат повече деца. Други споменават "работната дилема в наши дни", тоест как жените в майчинство нямат "дори най-базовите репродуктивни помощи и привилегии". Трети се съмняват дали политиката за три деца ще означава повече новородени, след като по-ранната версия за две деца не започна внезапно да произвежда повече бебета. Четвърти пък питат защо ограниченията за ражданията изобщо остават предвид демографската тенденция. Все важни въпроси, на които лидерите в Пекин не дават отговор.

Скептицизмът преобладава

Някои експерти се съмняват в ефекта на мярката. "Ако облекчаването на политиката за ражданията беше ефективно, настоящата политика за разрешаване на две деца трябваше също да се е доказала като ефективна. Но кой иска да има три деца? Младите хора имат по две деца най-много. Фундаменталният въпрос е, че всекидневните разходи са прекалено високи, а натискът в ежедневието е прекалено голям", твърди пред Reuters икономистът от Commerzbank Хао Чжоу. От Moody's пък посочват, че новата мярка може да подкрепи фертилността, но е "малко вероятно драматично да промени равнището на раждаемостта, което означава, че застаряването ще остане негативно ограничение за страната".

През 2016 г. китайското ръководство позволи на двойките да имат две деца, за да опита да избегне рисковете за икономиката от бързо застаряващото население. Но мярката не обърна тенденцията за спадащите нива на ражданията въпреки двегодишното увеличение непосредствено след това. "Макар че политиката за второ дете имаше положително отражение върху раждаемостта, тя се оказа краткосрочна в своята същност", заявява пред британската ВВС Ю Съ, главен икономист от Economist Intelligence Unit.

Днес Китай до голяма степен е оформен от политиката "едно семейство - едно дете", която бе въведена през 1979 г., за да забави разрастването на населението. За нарушилите правилата двойки наказанията варираха от глоба, през загуба на работа, до принудителен аборт. Резултатът бе полов дисбаланс в страната, тъй като традиционното предпочитание за момче доведе до изоставяне на бебета от женски пол, до селективни аборти и дори до убийство на момичета.

Когато Пекин замени дългогодишната политика с лимит от две деца, не се стигна до устойчиво покачване на ражданията, тъй като разходите за отглеждането на дете в градовете възпряха много китайски семейства. Сега сред тези, които са готови да имат две деца, някои може да решат да имат три, но повечето западни медии, които интервюират млади двойки по улиците, обобщават, че е трудно да се намерят желаещи за по-големи семейства. Поколения китайци са живели без братя и сестри и са свикнали с по-малки домакинства, а голяма част от младите професионалисти казват, че предпочитат да дадат на едно дете повече предимства, вместо да поделят средствата си между няколко деца. Същевременно пазарът на труда се свива и младежите приемат, че трябва да работят по-дълго и повече, което оставя по-малко време за семейство. Повече жени пък избират да продължат образованието си и да се реализират професионално, вместо да се задомят в по-ранна възраст.

Не че не могат, не искат

С политиката за позволяване на трето дете се допуска една съществена грешка - ражданията са малко в страната не защото много млади китайци с две деца искат да имат повече, а не им е разрешено. Малко са, защото много млади китайци не искат второ дете или дори първо дете.

В анализ за Foreign Policy Браян И. С. Уонг, главен редактор на Oxford Political Review, посочва две основни критики спрямо новообявената мярка. Първо, само вдигането на рестрикциите не решава структурните бариери пред желанието на китайците да водят един добър начин на живот. Увеличаващите се разходи за живот, цените на жилищата и таксите за образование, особено в големите градове, правят отглеждането на дете не по силите на голяма част от населението. Предложената политика няма нито стимулите, нито механизма, за да насърчи раждаемостта, за разлика например в Сингапур, където мерките включват детски надбавки и здравни субсидии, приоритизиране на семействата с повече от две деца при получаването на общинско жилище и данъчни облекчения за младите майки. Така че ако Пекин иска да реши демографския си проблем, трябва да предложи повече на гражданите, искащи да имат повече деца.

Второ, промяната в политиката не взема предвид правата и интересите на китайските жени. При липсата на всякакви защити, които да гарантират основните им социоикономически свободи в страната, не е чудно защо те не искат да имат повече деца, когато това ще засегне в голяма степен професионалното им развитие и плановете им за бъдещето. Според данни за 2019 г. под 10% от директорите на бордове на листнатите компании в Китай са жени. Една причина за това е схващането, че жената в крайна сметка ще забременее и ще роди, затова ще е по-безопасно за компанията да инвестира в служители мъже. Така много китайки се чувстват притиснати да избират между продължаване на кариерното си развитие и създаването на семейство. Вземайки предвид тези два факта, Браян И. С. Уонг обобщава, че за да насърчи наистина раждаемостта, Пекин трябва да се фокусира върху постигането на полово равенство и върху покачващите се разходи за живот.

Според "Народния всекидневник" - издание на управляващите в Китай, нещата са далеч по-прости. В коментарен материал се признава, че има трудности в отглеждането на три деца в големите градове, но икономиката не е единственият фактор: "Еднакво важно е да се променят някои обичайни възгледи за децата и за семейните ценности в едно общество със спадащи равнища на ражданията, както и да се оформят нови очаквания и схващания за щастието." Ако само беше толкова лесно...

А може ли повече от три

Може ли Китай да премахне изцяло ограниченията за ражданията? Преди да бъдат оповестени резултатите от последното преброяване на населението, някои анализатори заговориха за цялостно вдигане на лимита за деца. Имаше обаче предупреждения, че това може да доведе до увеличаване на неравенството между градското население и провинцията. Докато жените, живеещи в градове като Пекин, може да отлагат забременяването, китайците в провинциалните райони са по-склонни да искат големи семейства. Източник на Reuters посочва, че ако рестрикциите паднат, хората в провинцията ще искат да раждат повече от тези в градовете, което "може да доведе до други проблеми", тоест да се стигне до още по-голяма бедност и безработица сред провинциалните жители.
Китай прекрати политиката "едно семейство - едно дете" през 2016 г., заменяйки я с лимит от две деца, но това не доведе до устойчиво увеличаване на ражданията.
Сегашното решение на властите в Пекин няма нито стимулите, нито механизма, за да насърчи по-големите семейства.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    popovster avatar :-|
    Петел88

    До сега едно дете бе обгрижвано от 6 човека. В бъдеще то ще трябва да се грижи за тях. Ще им трябва сериозна пропаганда, за да ги подлъже да правят семейства и деца.
    В даденият за пример Сингапур системата е добра, но дори там жените рaждат сравнително късно. Разчита се основно на чуждестранна работна ръка.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал