Г-7 обеща да осигури 1 млрд. ваксини на по-бедните страни

Лидерите на Г-7 се срещат за първи път на живо от над година

Г-7 обеща да осигури 1 млрд. ваксини на по-бедните страни

Целта е целият свят да бъде ваксиниран до края на 2022 г.

2779 прочитания

Лидерите на Г-7 се срещат за първи път на живо от над година

© Reuters


Лидерите на икономиките от най-развитите страни Г-7, които започнаха във Великобритания своята среща на живо за първи път от над година, обещаха да предоставят 1 млрд. дози от ковид ваксините на по-бедните страни като част от план за "ваксиниране на света" до края на 2022 г.

Този ход, който беше обявен в началото на тридневната среща на върха, има за цел да отговори на критиките, че западните правителства са осигурили по-голямата част от животоспасяващите ваксини срещу коронавируса, за да имунизират собственото си население. Обещанието е и опит за противопоставяне на "ваксинационната дипломация", водена от Пекин и Москва, които бързо продават своите ваксини на развиващите се страни, съобщава Financial Times.

Домакинът на срещата на върха в Корнуол, премиерът Борис Джонсън, съобщи в петък, че Великобритания ще дари 100 млн. излишни дози ваксини в рамките на следващите 12 месеца.

След лична среща с домакина си в английския курорт Карбис бей в най-южната част на страната американският президент Джо Байдън разкри ангажимент на САЩ да закупи 500 млн. ваксини срещу COVID-19, произведени от BioNTech/Pfizer, и да ги дари на някои от най-бедните държави в света. Байдън планира да осигури 200 млн. от дозите през тази година, а останалите през първата половина на 2022 г. "Тук става въпрос за нашата отговорност, нашето хуманитарно задължение да спасим колкото се може повече животи", заяви Байдън.

И ЕС е в играта

ЕС отделно обеща 100 млн. дози за африкански и други развиващи се страни до края на годината. Изказвайки се в Елисейския дворец в четвъртък, президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че ще настоява Г-7 да "премахне пречките" за ускоряването на ваксинацията в Африка, за да се достигне 40% имунизация до края на 2021 г. и 60% до края от първото тримесечие на следващата година. Усилията на САЩ и другите членове на Г-7 ще трябва да бъдат "съчетани" с обещание от страна на производителите на лекарства да раздадат еквивалента на 10% от тяхното производство на ваксини, добави Макрон.

Британски дипломати нарекоха срещата в Карбис бей "ваксинационна среща на върха", подчертавайки, че страните от Г-7 ще илюстрират преоткрития си колективен подход, докато се справят с COVID-19. След четири години, в които клубът на богатите демокрации беше парализиран от конфронтационното и насочено навътре президентство на Доналд Тръмп, Байдън ще използва срещата на върха на Г-7 и пътуването си до Брюксел в понеделник, за да утвърди лидерството на САЩ в развития свят, както и над трансатлантическо сътрудничество. Джонсън описа взаимодействието си с Байдън като "голяма глътка свеж въздух". "Има много неща, [които] искаме да правим заедно", каза той, цитирайки сигурността, НАТО и изменението на климата.

Други теми, които са високо в дневния ред на страните от Г-7 - САЩ, Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия и Япония - включват изменението на климата (виж карето), образованието на момичетата и икономическото възстановяване. Финансовите министри на групата вече се договориха да създадат система за глобално корпоративно данъчно облагане, въпреки че подробностите все още не са напълно съгласувани.

Въпреки всичко темата за борбата срещу COVID-19 ще е в основата на срещата. Премиерът Джонсън поиска лидерите на Г-7 да насърчат фармацевтичните компании да възприемат модела на Oxford/AstraZeneca за предоставяне на ваксини с нестопанска цел по време на пандемията. Лондон обяви, че Pfizer, Moderna и Johnson & Johnson вече са обещали да споделят 1.3 млрд. дози с развиващите се страни с нестопанска цел.

Мерки срещу бъдещи пандемии

Срещата на върха също ще се опита да постигне съгласие за съвместен подход за борба с бъдещи пандемии. Борис Джонсън иска да избегне подхода, който Даунинг стрийт нарече "всеки за себе си", при който страните се надпреварваха да си осигурят жизненоважни доставки.

Премиерът покани лидерите на Австралия, Индия, Южна Африка и Южна Корея да присъстват на срещата, като британските власти се опитаха да отхвърлят идеята, че Г-7 се разширява, за да се превърне в антикитайска демократична група. "Тук става въпрос за това, което сме, а не срещу кого сме", твърди британски служител.

За Джонсън срещата на върха е шанс да изведе Великобритания на световната сцена след Brexit. Но напускането на Великобритания от ЕС виси над него - особено заради договореностите за Северна Ирландия.

Внимание и за финансирането на борбата с климатичните промени

Най-богатите страни в света са под нарастващ натиск да помогнат на бедните да се борят с изменението на климата. На срещата на върха те ще получат нов шанс да направят нещо по въпроса. Те ще дискутират как да се подпомогне финансирането на преминаването към по-чиста енергия в страните с ниски доходи. Проект на документ, видян от Bloomberg преди срещата, включва изискване за всеки член на Г-7 да увеличи своите финансови вноски, за да помогне на най-бедните страни да се декарбонизират. Спецификите все още се обсъждат. През 2009 г. развитите страни се ангажираха да отделят общо по 100 млрд. долара за климатичен преход в по-бедните страни до 2020 г. Последните данни показват, че досега не са успели да изпълнят това обещание. Конкретните действия тази седмица биха могли да съберат други държави за засилване на амбицията им на тазгодишната конференция на ООН за климата, която трябва да се проведе в Глазгоу през ноември.

"Преди COP26 в Глазгоу е важно най-напредналите икономики да изпратят амбициозно послание за амбиции относно климата и енергетиката", заяви еврокомисарят по енергетика Кадри Симсън.

Защо има значение

Въпросът кой плаща за справянето с изменението на климата е в основата на глобалните действия. Бедните страни казват, че се нуждаят от финансиране, ако искат да инвестират в технологиите, необходими за спирането на използването на изкопаемите горива, като същевременно се справят с най-тежките последици от глобалното затопляне като повишаване на морското равнище и горещи вълни.

Тази година всички държави трябва да си поставят по-високи национални климатични цели в опит да избегнат климатична катастрофа. Но някои страни заявиха, че трябва да се направи повече, за да се помогне на развиващите се страни да постигнат целите си.

Финансирането на действия в областта на климата, мобилизирано от развитите страни, достигна 78.9 млрд. долара през 2018 г., далеч от договорените 100 млрд., според последните данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Финансирането идва от комбинация от източници, включително частни и публични институции.

Малко богати държави са представили плановете си да увеличат финансирането на мерките срещу климатичните промени за страните с ниски доходи. Великобритания, Люксембург и Нова Зеландия са единствените три, които обявяват планирани многогодишни увеличения на своите климатични финанси, според доклад на Care Denmark. Неправителствената организация стигна до заключението, че международното финансиране ще се увеличи само с 1.6 млрд. долара през 2021 и 2022 г. в сравнение със сумата през 2019 г.

За да покажат ясен ангажимент, лидерите на Г-7 трябва съвместно да поемат отговорност за постигане на целта от 100 млрд. долара, като същевременно индивидуално обещават да удвоят своите финансови обещания, каза Еди Перес от Climate Action Now Canada. Страните също трябва да обявят сумите на нови дарения на срещата, каза той.

Проектът на документ на срещата на Г-7 обещава повече финансиране, за да се помогне на развиващите се страни да намалят въглеродните емисии, но подробностите все още не са ясни и нищо не е официално договорено. Една потенциална инициатива, която се очаква да бъде обсъдена на срещата на върха, е "Чистата зелена инициатива", алтернатива на китайската инфраструктурна стратегия "Един пояс, един път", заявиха двама запознати с въпроса миналата седмица.

Лидерите също така са готови да надграждат майски ангажимент от министрите на околната среда и климата от Г-7 за координиране на усилията за ограничаване на емисиите в енергоемки сектори като производството на стомана, цимент и химикали.

Лидерите на икономиките от най-развитите страни Г-7, които започнаха във Великобритания своята среща на живо за първи път от над година, обещаха да предоставят 1 млрд. дози от ковид ваксините на по-бедните страни като част от план за "ваксиниране на света" до края на 2022 г.

Този ход, който беше обявен в началото на тридневната среща на върха, има за цел да отговори на критиките, че западните правителства са осигурили по-голямата част от животоспасяващите ваксини срещу коронавируса, за да имунизират собственото си население. Обещанието е и опит за противопоставяне на "ваксинационната дипломация", водена от Пекин и Москва, които бързо продават своите ваксини на развиващите се страни, съобщава Financial Times.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Covid 19

Научавайте най-важното, без ненужна емоция и шум. Обобщение на информацията и най-важното, което засяга средата, бизнеса и вашите пари.


3 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Все повече са коментарите за потенциалните опасности от и-РНК ваксините (Пфайзер) за миокардити и пр. неясно опасни ефекти от протеините й.
    Та в този ред на мисли, новината за щедрото дарение не е добра новина.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
  • 3
    ss avatar :-P
    SS

    Обещаното не е като завещаното ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход