Германските "Зелени" искат промяна на строгите фискални правила

"Пандемията изкара на показ всички недостатъци в страната, особено в дигитализацията и публичната администрация. Това е в резултат на "дълговата спирачка". И затова след коронавируса не можем да се върнем към старите правила", посочва говорител на "Зелените" в Германия, на които социологическите проучвания дават около 20% от вота три месеца преди федералните избори.

Те смятат, че за модернизирането на страната и за достигането на целите за въглеродна неутралност до 20 години, публичните инвестиции трябва да се вдигнат с 50 млрд. евро на година през следващото десетилетие. Затова искат реформа на т.нар. дългова спирачка, или стриктното ограничение на нови заеми, съдържащо се в германската конституция.

Дали ще успеят да го постигнат, предстои да се види. Ако изборите доведат до коалиция между християндемократите и "Зелените", както мнозина очакват, отпорът на консерваторите срещу "зелените" планове за реформа ще бъде силен, пише Financial Times.

Необходимост от инвестиции

Планът на "Зелените" за повече инвестиции е подкрепян от някои германски икономисти. "Не те са измислили идеята. Съществува широк консенсус, че подобни инвестиции са необходими", казва Марсел Фратчер, ръководител на Германския институт за икономически изследвания.

Дори преди пандемията много германци са изразявали недоволство от инфраструктурата в страната. Според различни изчисления инвестиционните нужди, или парите, необходими спешно на общините за обновяване на мостове, училища и басейни, са около 149 млрд. евро. В разгара на корона кризата пък голяма част от тези, които се оплакват от бавната ваксинация или от бюрокрацията при записване на преглед, установяват, че службите по обществено здраве все още поддържат комуникация чрез факс.

За да решат тези проблеми, "Зелените" искат да ограничат германската "дългова спирачка" само до разходите за потребление, когато правителството придобива стоки и услуги за настояща употреба, а да изключат от мярката разходите за инвестиции. Според тях трябва да се позволят нови заеми за разходи, които създават нови обществени активи. От партията твърдят, че годините на липса на достатъчно инвестиции са довели до друг вид дълг - "дълг, който не фигурира в отчетите, но който застрашава нашия напредък". И продължаването на тази политика, особено в областта на климата, би имало още по-голяма цена и би довело до още по-голям дълг в бъдеще.

Шолц и Лашет са против

Мярката, която "Зелените" искат да променят и която ограничава новите заеми до 0.35% от БВП, предизвиква полемика. Финансовият министър Олаф Шолц я прекрати заради пандемията, което му позволи да набере 370 млрд. евро свързан с корона кризата дълг от 2020 г. насам. Наскоро стана ясно, че Германия ще вземе назаем допълнителни 100 млрд. евро през 2022 г.

Но Шолц, който е кандидатът на социалдемократите за канцлер, иска да върне "дълговата спирачка" през 2023 г. и отхвърля призивите да я премахне изцяло. Той коментира, че "Зелените" са напълно наясно, че няма парламентарно мнозинство за промени в конституцията. Кандидатът на християндемократите за канцлер Армин Лашет също се обяви против бъдещи промени.

Сред противниците на идеята на "Зелените" в икономическите среди е Андреас Майер-Швикерат, ръководител за Германия на икономическия институт OMFIF. "Техните планове се основават на идеята, че нулевите лихвени равнища ще продължат. Но какво ще стане, ако се вдигнат с 1-2%? Ще се озовем в дългов капан", предупреждава той.