Китай внимателно следи Афганистан, докато САЩ се оттеглят
Пекин е готов да сътрудничи с талибанитe заради икономическите си амбиции в региона
С изтеглянето на САЩ от Афганистан Китай следи изкъсо западната си граница и провежда преговори с талибаните - ислямисткото движение, което беше отстранено от властта през 2001 г. В началото на месеца САЩ обявиха, че ще напуснат основната си военна база в Афганистан. Около 600 войници ще останат в страната, за да защитят американската дипломатическа мисия, съобщава Financial Times. Пентагонът очаква да завърши оттеглянето си до 11 септември, две десетилетия след като американският президент Джордж Буш обеща да победи талибаните и "Ал Кайда".
Въпросът сега е не само дали талибаните могат да запълнят вакуума, създаден от оттеглянето на САЩ, но и дали Китай, въпреки дългогодишната си политика на "ненамеса", може да се превърне в поредната сила, която ще се опита да се намеси в политиката на Афганистан.
Преговори с талибаните
По-рано този месец Пекин проведе разговори с талибаните, но не предостави детайли относно дискусиите. Правителствени служители и анализатори от Афганистан, Индия, Китай и САЩ обаче заявиха, че се оформят ключови аспекти от стратегия за сътрудничество между двете страни. Служител на индийското правителство заяви, че подходът на Китай е да се опита да възстанови разрушената инфраструктура на Афганистан чрез насочване на средства през Пакистан, един от съюзниците на Пекин в региона.
"Можем да гарантираме, че Китай ще финансира възстановяването на Афганистан чрез талибаните през Пакистан", казва той. "Китай е портфейлът на Пакистан". Помощта обаче не е безплатна. Източникът добави, че Пекин настоява талибаните да ограничат връзките си с групи, които са съставени от уйгурски терористи в замяна на китайската подкрепа. Групите, които Пекин нарича Ислямско движение на Източен Туркестан, са съществени за плановете на Китай в региона.
Съветът за сигурност на ООН обяви миналата година, че наброяват около 3500 бойци, някои от които са базирани в част от Афганистан, граничеща с Китай. И ООН и САЩ определиха членовете Ислямското движение като терористи през 2002 г., но Вашингтон се отказа от класификацията миналата година. Китай обвинява движението в извършване на множество терористични актове в Синдзян, където Пекин е държал около 1 млн. уйгури и други малцинства в интегрирани лагери досега.
Ван И, китайският външен министър, призова колегите си от централноазиатските държави - Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан, да си сътрудничат за елиминирането на групата. "Трябва решително да предприемем мерки срещу трите зли сили - екстремизъм, тероризъм и сепаратизъм, включително движението на Източен Туркестан", каза Ван през май.
Подсигуряване на "Един пояс, един път"
Нуждата Китай да надделее над уйгурското движение произтича отчасти от необходимостта да се защитят мащабни дейности и проекти, за да се създаде безопасен "път на коприната", твърди Ван. Пътят на коприната е един от термините, които китайските служители използват, когато говорят за инициативата "Един пояс, един път", основна за външнополитическата стратегия на президента Си Цзинпин за изграждане на инфраструктура и увеличаване на влиянието на Китай в чужбина.
Основна причина за китайското търсене на стабилност в Афганистан е защитата на съществуващите проекти около инициативата в Пакистан и останалите страни в региона. Стабилност в държавата потенциално отваря самия Афганистан за бъдещи инвестиции, твърдят източници на Financial Times.
Киан Фанг, директор на научните изследвания в Националния институт към университета Tsinghua в Пекин, заяви, че и Китай, и Афганистан показват силна политическа воля за разширяване на сътрудничеството си в рамките на "Един пояс, един път". Ако Афганистан е стабилен, това "несъмнено би донесло големи удобства за потока на товари между Китай и Евразия", казва Киан.
Шон Робъртс, доцент в университета George Washington, заяви, че целта на Китай да създаде сухопътни търговски пътища към Европа и Близкия изток може неизбежно да го въвлече във вътрешните конфликти на Афганистан, които успешно избягваше досега. "Афганистан е отличен пример за това как ще стане все по-трудно за Китай да избегне заплитане в местни политически въпроси и проблеми на сигурността в райони, където има значителни икономически интереси", допълва Робъртс.
Мрачни прогнози
Подобни амбиции обаче могат да останат неоправдани. Вероятно е Афганистан отново да се превърне в поле на насилие след изтеглянето на силите на САЩ и НАТО. Според дипломати от региона прогнозите за способността на Кабул да поддържа стабилност са мрачни.
Досега афганистанското правителство успяваше да запази стабилността до известна степен, главно благодарение на американската въздушна подкрепа. Талибанската армия не може да се мери с безпилотните летателни апарати, хеликоптерите и тежката въздушна артилерия на американците.
Но когато САЩ напуснат, това предимство ще се изпари въпреки обещанието на Вашингтон миналата седмица да предостави 37 хеликоптера Black Hawk на афганистанското правителство. "В 34 провинции афганистанската армия има средства да се бори само в 40% от района без въздушната подкрепа на САЩ", твърди източник на FT.
Изтеглянето на САЩ идва на фона на влошаващата се ситуация в страната, след като талибаните започнаха серия от офанзиви срещу афганистанските сили и цивилните. Преговорите между талибаните и правителството, които започнаха през септември, така и не успяха да доведат до примирие. Генерал Остин Милър, американският военен командир в Афганистан, предупреди, че страната може да влезе в сериозна гражданска война.
Осемдесет от близо 400 области на Афганистан са паднали под контрола на талибаните от май насам. "Насилието и битките се засилиха през последните месеци", казва Мир Хайдер Афзали, председател на комисията по отбрана. "Нуждаем се от подкрепата на чуждестранни войски, особено в областта на авиацията и разузнаването."
