Амбициозният план на ЕС за борба с климатичните промени

Предложенията ще ускорят преминаването на Европа към въглеродна неутралност, но отварят поле за нови политически битки

"Европа сега е първият континент, който представя всестранен план за постигане на климатичните цели", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
"Европа сега е първият континент, който представя всестранен план за постигане на климатичните цели", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.    ©  Reuters
"Европа сега е първият континент, който представя всестранен план за постигане на климатичните цели", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
"Европа сега е първият континент, който представя всестранен план за постигане на климатичните цели", заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.    ©  Reuters

"Нашата настояща икономика, базирана на изкопаемите горива, достигна лимита си. Европа сега е първият континент, който представя всестранен план за постигане на климатичните цели." Това заяви председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен при представянето на пакета от обвързващи законодателни мерки в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане, чиято цел е да направи голяма крачка в опитите за отказването от изкопаемите горива. Той ще ускори преминаването на Европа към въглеродна неутралност, ще насочи климатичните усилия към нови сектори, но също така отваря поле за нови политически битки, пише Politico.

Планът ще бъде обсъждан през идващите месеци от Европейския парламент и от националните правителства. Според източници на AFP се е стигнало до сериозни вътрешни борби в ЕК при уточняването на последните подробности.

По този повод заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс коментира, че разбира, че някои мерки предизвикват опасения, но призова противниците "да измислят по-добро решение". И допълни: "Говорим за трудностите при този преход, но също така трябва да говорим за бъдещето, което той ще донесе и което ще е по-чисто, по-здравословно и по-благоденстващо. Вярвам в това бъдеще, можем да го постигнем."

Пред Reuters пожелал анонимност дипломат от ЕС посочва, че успехът на пакета ще зависи от способността му да бъде реалистичен и социално справедлив, както и да не дестабилизира икономиката: "Целта е да поставим икономиката на ново равнище, а не да я спрем."

Какви са целите

Целта на плана е да зададе курс за ЕС към намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. и към превръщането на Европа в неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. За да стане това факт, съюзът ще покачи цената на използването на замърсяващи горива и ще поиска съществени промени в начина, по който хората карат автомобили, как изолират домовете си, как произвеждат продукти като стомана и цимент и по какъв начин управляват горите и земеделските земи.

Едно от предложенията ще сложи край на продажбата на нови бензинови и дизелови коли до 2035 г., като ускори доминацията на електрическите превозни средства. ЕС също така иска да постави по-високи цели за енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници; да разшири към морския превоз въглеродния пазар на ЕС и да затегне изискванията за енергийния и индустриалния сектор; да установи отделна система за търговия на емисии за пътния транспорт и за строителния сектор; да наложи нов въглероден граничен данък за замърсяващия внос. Освен това ще бъде създаден и социален фонд за подпомагане на бедните и уязвимите домакинства, които ще бъдат засегнати от увеличените цени на горивата.

Кореспондентът по климатичните въпроси на британската ВВС обобщава: "Мащабът на този план е спиращ дъха. Вероятно той ще има отражение върху всеки гражданин в Европа в почти всеки аспект от живота му."

Какви са реакциите

Компаниите за комунални услуги, преминали към възобновяема енергия, са оптимистични. От германската RWE казват, че това е "добър ден" за околната среда и за бизнеса: "Отварят се нови възможности за ускоряване на експанзията на възобновяемата енергия."

Други първоначални реакции признават амбицията на пакета, но обръщат внимание на социалната цена на предложенията. Това изправя ЕК пред необходимостта да защити позицията си в преговорите със Съвета на ЕС и Европейския парламент, които ще определят как ЕС ще въведе мерките на практика. Тези преговори може да продължат с години. По думите на Тимерманс ЕК ще трябва да докаже, че планът "води до солидарност, защото ако не успее да го направи, отпорът ще бъде огромен".

Някои от предложенията вече срещнаха опозицията на национални правителства и на представители на гражданското общество, притеснени от ефекта на по-високите цени на горивата. Според лобистката група BusinessEurope намерението на Брюксел постепенно да намали свободните кредити за замърсяване, давани на индустрията по силата на Европейската система за търговия на емисии, "рискува да дестабилизира в огромна степен инвестиционните перспективи за тези сектори".

Сред евродепутатите също има критика. Чешкият евродепутат Александър Вондра от групата на Европейските консерватори и реформисти смята, че мерките ще разширят пропастта между бедни и богати. И допълва: "Бъдещето не трябва да става проект на елитите." Френският евродепутат Паскал Канфен от групата "Обнови Европа" заявява: "Трябва да внимаваме да не създадем нечестна ситуация, в която домакинствата ще имат по-големи сметки без алтернатива."

Най-замърсяващите са най-силно против

Най-замърсяващите бизнеси в ЕС обвиняват Брюксел, че застрашава инвестиции и иновациите. Автопроизводители, авиокомпании и представители на тежката индустрия критикуват климатичните предложения, пише Financial Times.

Германското лоби на автомобилния сектор VDA коментира, че мерките са "антииновационни" и са "почти невъзможни за постигане". От Lufthansa посочват, че защитата на климата и въглеродният данък са "правилни и необходими", но казват, че това ще ги направи по-малко конкурентни спрямо световните компании. Опасенията в сектора са, че комбинацията от постепенното премахване на въглеродните кредити, от обвързващите квоти за устойчиво авиогориво и от таксата върху керосина ще ощетят европейските авиолинии. Според организацията Airlines for Europe мерките ще оскъпят полетите и това ще бъде прехвърлено към пътниците.

Въглеродно интензивни сектори като производителите на цимент, стомана и торове също се обявяват срещу плановете за премахване на свободните въглеродни кредити до 2036 г.

Основните предложения

Поскъпване на въглеродните квоти

- Разрешителните за производство на емисии да намалеят, а безплатните квоти постепенно да се премахнат. Предлага се да се премахнат и безплатните квоти за авиацията, както и да се включат емисиите от корабоплаването.

- Създаване на втори пазар за търговия с въглеродни емисии за автомобилния транспорт и за отоплението на сградите, които произвеждат 40% от парниковите газове в ЕС. Той ще започне да действа, след като бъде инвестирано в технологии за тяхното модернизиране и бъде създаден фонд за компенсиране на уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорта.

- Да се намали броят на квотите за безплатни разрешителни за СО2 емисии за сгради, автомобилен и вътрешен морски транспорт, селско стопанство, отпадъци и малки производства.

Поглъщане на въглерода

- Държавите да споделят отговорността за намаляване на въглерода в атмосферата, затова се поставя цел за използване на естествени поглъщатели, еквивалентни на 310 млн. тона СО2 емисии до 2030 г. от ползването на земи, горите и в земеделието. ЕС трябва да се стреми да постигне климатична неутралност в земеползването, горското и селското стопанство до 2035 г. - става дума за селскостопанските емисии от използването на торове и отглеждане на добитък.

Новата енергетика

- Зелената енергия да се увеличи през следващите 10 г. и делът й да нарасне до 40%, включвайки използване на възобновяема енергия в транспорта, отоплението и охлаждането, сградите и промишлеността.

- От публичния сектор ще се изисква да обновява 3% от сградите си всяка година, за да стимулира санирането и да вземе мерки за намаляване на потреблението на енергия и разходите на данъкоплатците.

Транспорт

- Допълнително повишаване на стандартите за допустимост на СО2 емисии за леки и лекотоварни автомобили, които за новите модели трябва да намалят с 55% от 2030 г. и със 100% след 2035 г. спрямо нивата от 2021 г.

- Всички нови автомобили, регистрирани от 2035 г. нататък, ще бъдат с нулеви емисии.

- Държавите да разширят капацитета за зареждане в съответствие с продажбите на автомобили с нулеви емисии и да инсталират пунктове за зареждане по основните магистрали на всеки 60 км за електрическо зареждане и на всеки 150 км за зареждане с водород.

- На самолетите и корабите ще трябва да се осигури достъп до чисто електричество в големите пристанища и летища, а доставчиците на горива ще бъдат задължени да увеличават дела на устойчивите авиационни и корабни горива.

- С предвиденото преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергията се предлага насърчаване на чисти технологии и премахване на намалените ставки върху използването на изкопаеми горива. Ще бъде променен и начинът за изчисляване на акцизите според степента на замърсяване от различните видове горива.

Въглероден данък

- За да намали загубите на европейските производители, се предлага да се въведе и нов данък, който ще бъде събиран по европейските граници за внос на стоки, произведени с енергоемки технологии. Облагането цели и да се предотврати изнасяне на производства от Европа заради високите зелени разходи.

Компенсиране на поскъпването

- За да обезщети домакинствата и бизнеса, които ще бъдат засегнати от очакваното поскъпване на енергията и горивата от зелените мерки, ЕК предлага да се създаде Социален климатичен фонд. Той ще се финансира от бюджета на ЕС, като се използва сума, еквивалентна на 25% от очакваните приходи от търговия с емисии за горива в строителството и автомобилния транспорт, или около 72.2 млрд. евро за 27-те държави между 2025 и 2032 г. Правителствата трябва да осигурят още толкова във фонда под формата на национално съфинансиране.

Предстои 13-те законодателни предложения да бъдат внесени в Европейския парламент и в Съвета на ЕС, които трябва да ги приемат, преди те да започнат да се прилагат, като се очаква това да отнеме около две години.