Без круизни кораби, моля, ние сме Венеция
От 1 август те няма да могат да влизат в лагуната на града, за да се защитят местната екосистема и културното наследство от масовия туризъм
"Намесата не можеше повече да бъде отлагана." Така италианският министър на културата Дарио Франческини коментира решението на правителството да забрани от 1 август на круизни кораби да влизат в лагуната на Венеция, за да защитят местната екосистема и културното наследство от негативните ефекти на масовия туризъм.
За това от години настояваха както венецианците, така и природозащитниците. Но тези искания срещаха отпора на пристанищните оператори и на туристическия сектор, които подчертаваха икономическите ползи от круизната индустрия.
След обявяването на новината говорителят на организацията "Не на големите кораби" заяви, че "тази победа е почти невероятна". Пред "Капитал" жителят на Венеция Гуидо Казанова казва, че също е доволен: "Хората желаеха това от много дълго време и малцина бяха съгласни с навлизането на круизните кораби. Може да има някои негативи за местните магазини, но доколкото знам, ще има компенсации. И в крайна сметка Венеция ще спечели."
Черен списък на ЮНЕСКО
През последните 10 години Венеция бе арена на сблъсък между тези, които представляват интересите на круизния сектор, наемащ хиляди хора в областта, и онези, които смятат, че има риск от непоправими щети за околната среда и за крехките постройки. Миналия месец круизен кораб с 2500 пасажери влезе в лагуната - първият след началото на пандемията от коронавирус, и това възобнови дебата за ползите и вредите от масовия туризъм, а недоволни венецианци излязоха на протест в малки лодки и развяха протестни флагове.
В миналото Рим е прокарвал неколкократно законодателство, ограничаващо достъпа на големите кораби до града, но алтернативното място за акостиране все още не е готово. През април правителството на Марио Драги обяви, че планира да забрани навлизането на круизните кораби в каналите Джудека и Сан Марко, но не беше определена конкретна дата. Освен това като условие за забраната бе поставено построяването на ново пристанище, където туристите да могат да слизат на брега и да посещават Венеция. Този проект обаче може да отнеме години.
Сегашното решение на управляващите премахва това условие, така че забраната може да влезе в сила до седмици, а не до години. Така на практика правителството постави исканията на венецианците и на културните организации над интересите на туристическия сектор. Но всъщност истинската причина бе, че в противен случай имаше реален риск градът да бъде поставен от ЮНЕСКО в черен списък заради това, че пътнически кораби акостират в обект от световното културно наследство. През 2019 г. ЮНЕСКО предупреди Венеция относно "щетите от постоянния поток от круизни кораби" и призова за намирането на "по-устойчиво управление на туризма". Точно преди предстоящото заседание на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, на което градът можеше да бъде включен в списък с места, които могат да загубят статута си на културно-исторически паметници, италианското правителство одобри указ, според който венецианските плавателни канали стават национални паметници - статут, обикновено даван на исторически сгради, който поставя лагуната под по-голяма държавна защита.
Каква е алтернативата
Сегашната забрана се отнася за кораби с водоизместимост над 25 000 тона, дължина над 180 м и височина над 35 м. Те няма да могат да навлизат в канал Джудека, водещ към известния площад "Сан Марко". Лимитът означава, че само малки пътнически фериботи и плавателни съдове, превозващи стоки, ще могат да използват канала, а не и огромните круизни кораби, които обикновено са поне четири пъти по-големи. Правителството на Драги също така обяви, че ще има компенсации за круизните компании, засегнати от мярката, както и за другите бизнеси, свързани с туристическия поток във Венеция.
Управляващите решиха да упълномощят регионалните пристанищни власти да определят как да бъдат построени пет временни дока на близкото индустриално пристанище Маргера, което обслужва карго плавателни съдове и в момента не разполага с подходяща инфраструктура за посрещане на лайнерите, превозващи хиляди пасажери. За целта ще бъдат инвестирани 157 млн. евро. От круизния сектор се надяват, че новите докове ще бъдат готови през следващата година, когато се очаква завръщане на туристите към този вид почивка. Преди три месеца италианското правителство одобри план за изграждането на постоянен терминал извън лагуната, където да могат да акостират контейнеровози и круизни кораби с водоизместимост над 40 000 тона, а на 29 юни бе публикувана обява за подаване на оферти за строителството.
Пред Reuters Алесандро Санти, ръководител на националното корабно лоби Federagenti, посочва, че властите не са взели предвид индустрията с този "непростим и пораждащ възмущение подход". Той ги обвинява, че са послушали ЮНЕСКО и международните културни организации, а са пренебрегнали "местните хора и бизнеси".
За Гуидо Казанова обаче напливът от туристи е едновременно "благословия и проклятие". "Туристите идват и преизпълват града. Цените се вдигат, повечето услуги са предназначени само за тях, а не за венецианците. Това е като нож с две остриета - от една страна, постъпват добри пари, но от друга, взема толкова много", казва той. Негови съграждани посочват, че свръхтуризмът изтласква от центъра местните жители, унищожава работните места, които не са директно свързани с посетителите на града, и покачва цените на жилищата. Щом място, което е толкова зависимо от туризма и в което крузната индустрия допринася за около 3% от местния БВП, се оплаква от това, значи нещо наистина не е наред.
Проблемът основно е, че круизните кораби стоварват наведнъж хиляди туристи във Венеция, които изпълват историческия център, но не допринасят чак толкова много за него икономически. Според изследване на Boston Consulting Group един пасажер инжектира около 200 евро в икономиката на града, но по-голямата част отиват за пристанищни такси, а не за бизнеси като ресторанти и музеи. "Хората са разтоварвани тук като чувал с картофи, мотаят се с хиляди за два часа, купуват парче пица и се връщат обратно. Като се прибавят щетите за околната среда, това е чисто насилие над Венеция", посочва пред New York Times венецианката Силвия, която работи в сферата на културните събития.
