Въпреки това голяма част от медикаментите за подобряване на представянето имат странични ефекти. Спортисти, вземали стероиди, давани от Източна Германия по време на студената война, впоследствие се оплакват от здравословни проблеми, най-сериозните от които са спиране на растежа и тежки чернодробни проблеми. Жените, при които тези вещества действали най-ефективно, са преминали през удебеляване на гласовете и окосмяване на цялото тяло.

Премахването на забраната би възнаградило тези, които са готови да вземат безотговорно количество от химичните субстанции. Възрастните няма да са единствените, които страдат, тъй като спортните кариери започват още в детството, наблюдавани от треньори, които имат много да печелят и нищо да изгубят.

Опит за подобряване на правилата

По-добре да се направи опит за подобряване на правилата. Позволение за вземане на допинг е сравнимо с позволение за грабеж. Усилията срещу нечестното подобряване на спортните възможности все пак дават резултат - атлетите, използващи подобни субстанции, трябва да го правят по-внимателно и незабележимо. Три неща биха помогнали на системата да стигне следващото ниво в развитието си.

Първото е промяна на подхода. Науката за борба с допинга се е развила доста. Тестовете засичат вещества, чиито нива в тялото са поне едно на трилион. Разузнавателната работа може да бъде също толкова успешна. Доносници, подозрително поведение и сигнали на фармацевтични компании са помагали за разкриването на допинг скандали в миналото. Усилията в тази посока трябва да се увеличат.

Това би изисквало пари, което е и втората стъпка. Световната антидопингова агенция (WADA) е финансирана от правителства и спортни федерации. Годишният й бюджет е 40 млн. долара, което е по-малко от доходите на някои елитни атлети за същия период от време. Държавните агенции, които прилагат правилата на WADA, имат дори по-малки възможности. Спонсори и някои спортни федерации имат възможността да променят това драстично.

Третото, и най-трудно за изпълнение, е интегрирането на нови лица. Управлението на спортове често е чумократично (термин, използван за описване на група от ръководители с еднакво елитарно социално възпитание и образование, като дадените управляващи са приятели), а най-често просто корумпирано. Хващането на твърде много спортисти, използвали неетични методи за подобряване на спортната си форма, може да развали продукта, който федерацията и спонсорите се опитват да продадат. Това създава притеснение от пресъхване на кладенеца, от който всички пият. Контролът върху антидопинговите агенции трябва да попадне в ръцете на външни лица, адвокати или бивши полицаи например. Самите агенции трябва да са максимално независими, както е случаят с Отдела за цялостна атлетика, който оперира независимо от Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (МАЛФ), която по принцип отговаря за допинг контрола.

Промяната идва във всеки случай. В САЩ се разработва закон, който би позволил на органите на реда в Щатите да се произнасят по случаи на допинг, дори когато състезанието не се е провело на територията на държавата, а е имало американски състезатели или компании. Колко добре би работил този закон все още не е ясно. Справянето с допинг проблема е усилие, което разчита на международно сътрудничество, а надали другите държави биха били съгласни Америка да се разпорежда, особено когато местните спортове, които не са непознати на допинга, не влизат в законовия текст. Идеята може поне да стимулира промяна. Алтернативата, за всички спортове, е безкрайното съмнение, под което са подложени колоездачите в Тура днес.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved