Защо обаче се говори за esports на олимпийските игри? Преди официалното откриване на игрите в Токио се проведе първото издание на Олимпийските виртуални серии, като съревнованието беше в спортни симулаторни игри. Въпреки липсата на медали, които да официализират гейминга като част от най-големия спортен форум, това представлява голяма стъпка по пътя на признаването му като спорт от МОК. И въпреки че видеоигрите няма да са в Париж през 2024 г., то вратата за игрите през 2028 г. е все още отворена.

Пречките не са малко

Пречките пред включването на esports в олимпийската програма не са малко. Първата, за която МОК сподели, е, че олимпийските и видео игрите са изградени на различни ценности. Докато олимпиадата възхвалява "антидискриманцията, антинасилието и мира, то видеоигрите се основават на насилие, експлозии и убийства", заявява през 2017 г. член на МОК пред Financial Times. Друга сериозна пречка представлява и фактът, че създателите на дадена видеоигра имат интелектуална собственост върху нея, която би лишила МОК от възможността за самостоятелни решения за реклама и програмиране на играта, както е във всяка друга дисциплина на игрите. Друга пречка е и невъзможността на незапознатия зрител бързо да разбере целта на играта, дори с експертен коментар от запознати хора. Неяснотата в регулациите относно допинга и забранени вещества също е причина МОК да е несигурен.

Главната причина за добавянето им в олимпийската програма е, че игрите имат нужда от привличането на млада публика. Последните няколко спорта, които бяха добавени към олимпийските програми за 2020 и 2024 г., скейтборд и сърфиране дебютираха в Токио, а брейкденсингът ще носи медали в Париж. И трите спорта са популярни предимно сред по-младата част от населението, но дори те не привличат същия интерес както League of Legends или Fortnite. МОК активно опитва да привлече интереса на подрастващите и младите възрастни. Потенциалните финансови печалби, които организационният комитет би прибрал, също са голям мотиватор.

Ясно е, че идеята ще има много противници, най-малкото заради предполагаемата липса на физическия аспект. Въпреки че професионалните геймъри не се състезават физически, то подготовката им е на сериозно ниво заради изискванията на играта. Светкавични реакции, пулс като на спринтьор и по седем натискания на различни бутони в секунда са част от изискванията за успех в различните игри. Олимпийските игри не са античната им версия, а модерен форум, който продължава развитието си с всеки следващ олимпийски цикъл. Въпросът дали тази еволюция ще включи гейминга в някой от своите етапи остава отворен, но пък президентката на организационния комитет в Лос Анджелис за игрите през 2028 г. неведнъж се е обявявала в подкрепа на идеята.