Електронните спортове на олимпиада - абсурд или неизбежен ход на МОК

Reuters

Електронните спортове на олимпиада - абсурд или неизбежен ход на МОК

Олимпийските игри имат голяма нужда от видеоигрите

2963 прочитания

Reuters

© Reuters


Церемонията по откриването на олимпийските игри в Токио се открои с интересен подбор на музика по време на излизането на различните нации. Той е бил направен от екипа на музикалния директор Кейго "Корнилиъс" Оямада, който подаде оставка 4 дни преди церемонията, и в него влизаха различни песни от видеоигри. Това е сигурен знак за един вече известен факт - Япония се отнася сериозно с esports - професионалната игра на видеоигри в конкурентен формат. Esports дори са част от програмата на Азиатските игри през 2022 г. Международният олимпийски комитет (МОК) не допусна видеоигрите в програмата на Париж 2024 г., но дали не е въпрос на време да видим League of Legends редом до плуване, спортна стрелба и скейтборд?

Официалното организиране на турнири по различни видеоигри, наричано esports, започва през 80-те години на миналия век, а Южна Корея и Китай са първите държави, който ги признават за официален спорт в началото на новия. Нарастващият глобален интерес към видеоигрите се отразява и на esport-а, през 2013 г. САЩ започват да издават спортни визи за професионалните геймъри.

Newzoo, копания за анализиране на данни от видеоигри, оценява сектора на 1 млрд. долара в края на 2021 г., като това представлява скок от 15% в сравнение с миналата година. Организации и спортни клубове формират отбори, които да се състезават в дадени игри, като често наградните фондове достигат 30 млн. долара.

Защо обаче се говори за esports на олимпийските игри? Преди официалното откриване на игрите в Токио се проведе първото издание на Олимпийските виртуални серии, като съревнованието беше в спортни симулаторни игри. Въпреки липсата на медали, които да официализират гейминга като част от най-големия спортен форум, това представлява голяма стъпка по пътя на признаването му като спорт от МОК. И въпреки че видеоигрите няма да са в Париж през 2024 г., то вратата за игрите през 2028 г. е все още отворена.

Пречките не са малко

Пречките пред включването на esports в олимпийската програма не са малко. Първата, за която МОК сподели, е, че олимпийските и видео игрите са изградени на различни ценности. Докато олимпиадата възхвалява "антидискриманцията, антинасилието и мира, то видеоигрите се основават на насилие, експлозии и убийства", заявява през 2017 г. член на МОК пред Financial Times. Друга сериозна пречка представлява и фактът, че създателите на дадена видеоигра имат интелектуална собственост върху нея, която би лишила МОК от възможността за самостоятелни решения за реклама и програмиране на играта, както е във всяка друга дисциплина на игрите. Друга пречка е и невъзможността на незапознатия зрител бързо да разбере целта на играта, дори с експертен коментар от запознати хора. Неяснотата в регулациите относно допинга и забранени вещества също е причина МОК да е несигурен.

Главната причина за добавянето им в олимпийската програма е, че игрите имат нужда от привличането на млада публика. Последните няколко спорта, които бяха добавени към олимпийските програми за 2020 и 2024 г., скейтборд и сърфиране дебютираха в Токио, а брейкденсингът ще носи медали в Париж. И трите спорта са популярни предимно сред по-младата част от населението, но дори те не привличат същия интерес както League of Legends или Fortnite. МОК активно опитва да привлече интереса на подрастващите и младите възрастни. Потенциалните финансови печалби, които организационният комитет би прибрал, също са голям мотиватор.

Ясно е, че идеята ще има много противници, най-малкото заради предполагаемата липса на физическия аспект. Въпреки че професионалните геймъри не се състезават физически, то подготовката им е на сериозно ниво заради изискванията на играта. Светкавични реакции, пулс като на спринтьор и по седем натискания на различни бутони в секунда са част от изискванията за успех в различните игри. Олимпийските игри не са античната им версия, а модерен форум, който продължава развитието си с всеки следващ олимпийски цикъл. Въпросът дали тази еволюция ще включи гейминга в някой от своите етапи остава отворен, но пък президентката на организационния комитет в Лос Анджелис за игрите през 2028 г. неведнъж се е обявявала в подкрепа на идеята.

Церемонията по откриването на олимпийските игри в Токио се открои с интересен подбор на музика по време на излизането на различните нации. Той е бил направен от екипа на музикалния директор Кейго "Корнилиъс" Оямада, който подаде оставка 4 дни преди церемонията, и в него влизаха различни песни от видеоигри. Това е сигурен знак за един вече известен факт - Япония се отнася сериозно с esports - професионалната игра на видеоигри в конкурентен формат. Esports дори са част от програмата на Азиатските игри през 2022 г. Международният олимпийски комитет (МОК) не допусна видеоигрите в програмата на Париж 2024 г., но дали не е въпрос на време да видим League of Legends редом до плуване, спортна стрелба и скейтборд?

Официалното организиране на турнири по различни видеоигри, наричано esports, започва през 80-те години на миналия век, а Южна Корея и Китай са първите държави, който ги признават за официален спорт в началото на новия. Нарастващият глобален интерес към видеоигрите се отразява и на esport-а, през 2013 г. САЩ започват да издават спортни визи за професионалните геймъри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Не знам за гейминга, но трябва да се спрат фрийкшоу дисциплини като вдигане на тежести над 87 кг. Тези щангист/kи са като ходещ инфаркт.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход