Какви технологии иска Китай

Какви технологии иска Китай

Появяват се очертанията на генералния план на комунистическата партия за технологичната индустрия

The Economist
2059 прочитания

Идеята става ясна. Ако комунистическата партия направи нещата по своя начин, Китай ще се превърне в технологична утопия с китайски характеристики, пълна с "дълбоки технологии" като облачни изчисления, изкуствен интелект (AI), самоуправляващи се автомобили и произведени в страната модерни чипове. Сегашните технологични гиганти като Alibaba и Tencent ще са наоколо, но ще са по-високомерни и не толкова печеливши. Политиките за ограничаване на пазарната им мощ ще преразпределят част от печалбата им към по-малки търговци и разработчици на приложения, както и към техните служители. Градовете от второ ниво ще се похвалят със собствени технологични индустрии с местни услуги, конкурентни на не толкова великите титани. Данни ще пулсират в системата, която ще е налична за фирми от всякакъв порядък, под зоркото око на правителството в Пекин. Китайският интернет ще укрепи авторитарния й дизайн.

Промяна на правилата

По-ясен е начинът, по който китайският президент Си Цзинпин иска да превърне тази визия в реалност. Освен дълбоки технологии тя включва и промяна в тона на институциите. През последните девет месеца регулаторите взеха мерки срещу нажежената технологична обстановка в страната, която, макар да създаде световни иновации и поразителна стойност за акционерите, вече не се смята за подходяща. На 11 август властите обявиха, че регулациите за всякакъв вид технологичен бизнес ще бъдат засилени през следващите пет години. Вследствие на това най-горещите технологични компании в страната загубиха общо 1 трлн. долара от пазарните си капитализации от февруари насам.

Чуждите инвеститори, подкрепили китайските онлайн фирми, се оттеглят, а местните инвеститори са притеснени. Индексите, проследяващи китайските технологични акции в Хонконг и китайските групи в Ню Йорк, са се понижили с 40-45% от средата на февруари. Но няма значение, защото това може би е част от плана. Потребителски ориентираните интернет компании съставляват поне 40% от големите китайски акции в индекса MSCI China. Подобно на техните американски колеги - Apple, Alphabet, Amazon, Facebook, Netflix, тези фирми са донесли много пари на своите акционери. Но партията, изглежда, мисли предимно за злоупотребата им с пазарна власт, експлоатирането на работници и промиването на мозъци.

Списъкът с пострадали е съставен от китайски технологични компании: подразделението на Alibaba - Ant Group, чието първично публично предлагане (IPO) за 37 млрд. долара беше прекратено дни преди да изтече срокът за него; Didi Global, чието приложение за споделено пътуване беше премахнато от китайските пазари на приложения дни след дебюта на борсата в Ню Йорк за 4.4 млрд. долара; Tencent, глобена от регулаторите заради сексуално съдържание и нелегални практики и посъветвана да прекрати ексклузивните сделки за лицензиране на музика; индустрията за онлайн обучения, която през миналия месец беше силно ограничена от това да е на печалба.

Списъкът става все по-дълъг. Съобщава се, че китайският антитръстов регулатор се готви да наложи глоба за 1 млрд. долара на компанията за доставка на храна Meituan. На 9 август Financial Times съобщи, че групата за онлайн развлечения NetEase реши да отложи планираното IPO в Хонконг на своя бизнес за стрийминг на музика заради притеснения от страна на инвеститорите относно регулаторните мерки.

Потенциалните печеливши

Списъкът с потенциални печеливши обаче не е толкова добре дефиниран. Вицепремиерът на Китай Лю Хъ наскоро заяви, че страната преминава към нова фаза на развитие и си поставя като ръководещ принцип да приоритизира социалната справедливост и националната сигурност, а не манталитета за растеж на всяка цена от последните 30 години. Той отбеляза още, че правителството ще ръководи "подреденото развитие на капитала", за да отговори по-добре на "изграждането на нов модел на развитие". Бари Наутън от Калифорнийския университет нарича това "голямо управление". Декстър Робъртс от мозъчния тръст Atlantic Council разпознава привкус на икономическата политика на Мао Дзедун. Така или иначе, това е скъсване със стария модел на растеж и началото на "истински държавен капитализъм", както един инвестиционен банкер описва ситуацията.

Чуждите инвеститори, подкрепили китайските онлайн фирми, се оттеглят, а местните инвеститори са притеснени.

Да започнем с данните. Европа и някои американски щати като Калифорния имат закони, които целят да предпазят потребителите от злоупотреби с лични данни от големи компании. Китай въведе подобни правила, които в някои случаи са по-тежки от тези на Запад. Но китайските регулатори отиват по-далеч. През април миналата година в силно игнориран, пълен с жаргонни думи, документ на Държавния кабинет за данните се говори като за "фактор на производството" заедно с капитала, труда, земята и технологиите. Това намеква за значението, което китайската държава придава на информацията, отбелязва Кендра Шефер от консултантската компания Trivium.

Китай продължава да работи по нова политика за данните. Законът за сигурността на данните ще влезе в сила на 1 септември, а Законът за защита на личните данни трябва скоро да бъде приет от китайския парламент. Не е ясно как те ще бъдат прилагани, макар че специалистите предполагат, че много видове данни, които понастоящем се обработват от технологични гиганти, ще бъдат търгувани на частни или подкрепяни от правителството борси. Ant например е подтиквана от институциите да отвори огромните си запаси от финансови данни за подкрепяни от правителството компании и по-малки технологични конкуренти. Няма конкретни правила за финансово-технологичните компании, но всички ги чакат, казва Ден Джисун от адвокатска кантора Dentons.

Друга част от стратегията на държавата е да преразпредели богатството и властта, натрупани от големите технологични компании през последното десетилетие. Онлайн търговците като Alibaba, JD.com и Pinduoduo са под прицела на Държавната администрация за пазарно регулиране (SAMR), новия китайски антитръстов регулатор, който ги обвинява в монополно поведение. Търговците, използващи тези платформи, често плащат огромни такси и трябва да избират между това да продават в едната или другата. Системите за разплащания, управлявани от Tencent и Alibaba, предотвратяват обмена на информация помежду им, което доведе до раздвояване на пазара.

Сега гигантите са принудени да преминат към по-отворени модели, при които разплащанията и пазаруването вече не са ексклузивни само за една платформа, което ще позволи на търговците да възвърнат известен контрол върху цените на стоките. Анализаторите вярват, че промените ще доведат до по-високи маржове за продавачите и по-ниски цени за потребителите, но до по-бавен растеж за технологичните гиганти. Alibaba предупреди инвеститорите в началото на август, че дългосрочните данъчни облекчения скоро може да приключат, което би довело до разходи за милиарди долари.

Служителите също ще се възползват от трансфера на богатство. Компании като Didi и Meituan, които имат армии от нископлатени шофьори и складови работници, са изложени на риск. Властите вече се насочиха към Meituan заради това, че не осигурява адекватни грижи на такива служители. Тя ще бъде принудена да увеличи заплатите и да застрахова шофьорите по-адекватно. Откакто мерките бяха обявени в края на юли, пазарната капитализация на Meituan се понижи с една пета до 42 млрд. долара.

Последният аспект на китайския план е трансфер на ресурси от интернет компании към фирми, които да постигнат осезаем напредък в технологиите. Това би представлявало значителна промяна в китайското икономическо управление, което от 1990 г. насам наложи бързо развитие и преди всичко привличане на преки чужди инвестиции. Недостатъчно регулираните интернет фирми са отличен пример. Местните власти намалиха данъците и им отдадоха имоти, за да привлекат онлайн гигантите в своите градове и провинции.

Сега правителството иска да използва такива примамки, както и антитехнологични такива, за да създаде по-малко непокорен и фокусиран върху хардуерните технологии сектор, който да му помогне да надмине САЩ и останалата част от Запада по икономическа мощ, пише съветникът на американския президент Руш Доши в книгата си "The Long Game: China's Grand Strategy to Displace American Order". Си Цзинпин се позовава на "големи промени, невиждани от един век", в сектори като изкуствен интелект и квантови изчисления. Той предполага, че двете технологии ще въведат нов глобален икономически ред, който се върти около Китай. Висшите служители са на мнение, че ако страната получи предимство да бъде първата страна на върха на технологиите, то тя ще се превърне не само в икономическа суперсила, но и в геополитическа и военна такава, пише Робъртс от Atlantic Council.

Много американски и европейски политици биха искали да оформят технологичната си индустрия подобно на визията на Си Цзинпин: по-малко социални мрежи и други "опиуми за духа", както наскоро описаха китайските държавни медии видеоигрите; повече стратегическо развитие на технологичната инфраструктура от XXI век. Това включва компютърни чипове, чиста енергия и много други, отчасти като противодействие на усилията на САЩ и съюзниците й да ограничат износа на полупроводници и други критични технологии за Китай. Ето защо, когато започват нов бизнес, предприемачите и инвеститорите трябва да попитат: "Как това решава проблемите на Китай?", обобщава Лю Дзин от Cheung Kong Graduate School of Business в Пекин.

Няма гаранция за успех

И все пак начинът, по който китайският режим върви към прехода, не е гаранция за успех. Един от проблемите произтича от това кой извършва регулациите. Комунистическата партия има образ на единна сила с набор от цели. Но всъщност, както всяка голяма бюрокрация, китайските власти са фрагментирани и могат да действат самостоятелно.

Пекин приоритизира социалната справедливост и националната сигурност, а не растежът на всяка цена.

Политиките зад негативната реакция към технологиите възникват по най-високите етажи на правителството, където липсват познания в повечето целеви сектори. Но специалистите в органи като SAMR и Администрацията на киберпространството на Китай (CAC) трябва да изпълнят тези цели. А с увеличаване компетенциите на регулаторите шансовете за сблъсък намаляват.

Вече възникнаха някои спорове. Неотдавнашна политика на централната банка, насочена към разрушаване на силни финтех компании, се базира на антитръстова територия, прилагана от SAMR, отбелязва Ангела Чанг от университета в Хонконг. След забраната на приложението на Didi и мерките срещу някои платформи за онлайн уроци, в които CAC участва, Комисията за регулиране на ценните книжа на Китай (CSRC), която от години убеждава глобалните инвеститори, че китайските пазари са стабилни, трябваше да се свърже с банкери и инвестиционни фондове, за да ги увери, че отношението към други индустрии няма да е толкова строго. Ходът на CSRC беше тълкуван от някои като знак, че регулаторите преосмислят тактиките си на "опожарената земя". Вместо това ситуацията подчертава колко некоординирани са ходовете на моменти.

Друго притеснение е, че строгите мерки плашат предприемачите и рисковите капиталисти. Най-иновативните китайски стартъпи имаха възможността да продадат бизнеса си на тех гигантите или да се изправят пред бърза и брутална смърт, казва Лю. Според него фрагментацията на онлайн монополистите е благодат за много обещаващи млади ръководители, които отдавна се борят с натиска на технологичните компании. А предприемачите се насочват към одобрените области на дълбоките технологии - само през миналата година китайците са основали 22 хил. фирми за чипове, 35 хил. компании за облачни изчисления и 172 хил. стартъпа за изкуствен интелект.

Но основателите на онлайн гиганти като Джак Ма все още са дълбоко уважавани от другите шефове на технологични компании. Много директори в индустрията се страхуват, че годините упорит труд и жертви са останали незабелязани от техните регулаторни господари. Партията съобщи бегло за своите намерения и цели на поколение талантливи бизнесмени, споделя изпълнителен директор на малък стартъп. Ако настоящата суматоха се запази, то Китай може да се окаже пазар, отворен за свободна и чиста конкуренция, "но няма да има кой да управлява компаниите", казва друг директор.

Инвеститорите имат подобни притеснения. Известен дялов финансист е напълно съгласен с целите на регулаторната кампания. Ако се извърши правилно, тя би могла да намали несправедливостта, като същевременно се превърне в глобален модел за регулация на технологичните компании. Но той добавя, че тактиката не е дообмислена. Финансистът предупреждава, че "щетите върху китайските технологии вредят и на Китай като нация". Равнопоставените условия могат да позволят на по-малките тех компании да успеят. Но "кой би инвестирал в тях в момента", пита Чен Лонг от Plenum, изследователска група, базирана в Пекин.

Първичното публично предлагане на ByteDance ще бъде тест за отношението на инвеститорите. Компанията, оценявана на 180 млрд. долара, притежава TikTok и подобно китайско приложение за кратки видеа. Но рисковите капиталисти се страхуват. Набирането на капитал от частни технологични компании достигна своя пик от 28 млрд. долара през последното тримесечие на 2020 г. и съвпадна със зараждането на негативни реакции към тех индустрията, показват данни на CB Insights. През второто тримесечие на тази година китайските стартъпи са набрали едва 23 млрд. долара, а тези в САЩ дори повече. По-голямата част от миналогодишния бум на компании за дълбоки технологии вероятно предшества ограничителните мерки. Техните перспективи и лесният достъп до капитал остават несигурни.

Китайските медии без ирония оприличиха правителствения натиск за ускоряване производството на чипове в страната с икономическия план "Големият скок напред". През 1958 г. Мао постановява фермерите да сложат пещи в задния си двор, за да помогнат на Китай да задмине британските производители на стомана. Медиите обаче забравят да споменат, че получената стомана е предимно неизползваем чугун. Междувременно милиони китайци гладуват, защото земите остават необработени. Технологичният скок на Си Цзинпин към модерни чипове и други дълбоки технологии няма да бъде толкова пагубен, защото Китай вече е достатъчно просперирала в това отношение. Но не е имунизирана срещу закона на непредвидените последици.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Идеята става ясна. Ако комунистическата партия направи нещата по своя начин, Китай ще се превърне в технологична утопия с китайски характеристики, пълна с "дълбоки технологии" като облачни изчисления, изкуствен интелект (AI), самоуправляващи се автомобили и произведени в страната модерни чипове. Сегашните технологични гиганти като Alibaba и Tencent ще са наоколо, но ще са по-високомерни и не толкова печеливши. Политиките за ограничаване на пазарната им мощ ще преразпределят част от печалбата им към по-малки търговци и разработчици на приложения, както и към техните служители. Градовете от второ ниво ще се похвалят със собствени технологични индустрии с местни услуги, конкурентни на не толкова великите титани. Данни ще пулсират в системата, която ще е налична за фирми от всякакъв порядък, под зоркото око на правителството в Пекин. Китайският интернет ще укрепи авторитарния й дизайн.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход