Горещо: Новият климат ще променя политиката и икономиката в следващите години

Reuters

Горещо: Новият климат ще променя политиката и икономиката в следващите години

Най-амбициозните варианти за ограничение на емисиите обаче изглеждат почти невъзможни заради неспазване на съществуващите ангажименти

Деян Димитров
2843 прочитания

Reuters

© Reuters


Миналата седмица Сицилия отбеляза новата най-висока температура за Европа - 48.8 градуса по Целзий. Този уикенд Испания също отбеляза нов рекорд от 47.2 градуса. През това време Португалия постави 14 от 18-те региона в страната в състояние на тревога заради опасност от горски пожари, съобщава Associated Press. В Италия положението беше по-леко - температурите през уикенда достигнаха само 37 градуса, но опасността от пожари заради горещия похлупак, идващ от Сахара, остана висока.

Според доклада на Междуправителственият панел за климатичните промени (IPCC) на ООН, който беше публикуван на 9 август показва, че това е новата реалност - дори в най-добрите варианти сегашните промени в климата са необратими, а науката е напреднала достатъчно, за да свързва подобни събития с човешка дейност с много висока сигурност - липсващ елемент в минали доклади на панела за климата на ООН.

Главният секретар на ООН Антонио Гутериш определя доклада като "червен код за човечеството". Дори със стриктно спазване на вече сключените в Парижкото споразумение мерки, увеличение на средните глобални температури от 1.5 градуса над доиндустриалните нива най-вероятно е много вероятно до 2040 г. Между 2011 и 2020 г. увеличението спрямо доиндустриалните нива е било 1.09 градуса. Моделите в доклада сочат, че всяко забавяне на увеличението в температурите си струва - всеки 0.5 градуса по-високи температури ще водят до значително зачестяване на горещи вълни, наводнения и суша по света. "Последиците стават все по-лоши и по-лоши, когато ставаме все по-топли и по-топли. Всеки тон CO2 е от значение", смята британският климатичен изследовател Ед Хокинс от Университета в Рединг, един от авторите на доклада на IPCC. Други ефекти от затоплянето са увеличаващи се щети върху главните системи, поддържащи живота на планетата, увеличаване на киселинността на повърхността на световните океани, все по-големи приливи, дългосрочно повишаване на морското равнище и още.

Нужда от политическа воля

Дори средните варианти за емисиите показват силно вероятно увеличение в средните глобални температури от над 2 градуса до 2100 г. В песимистичните сценарии на доклада на IPCC, затоплянето от над 2 градуса може да се случи още между 2041-2060 г. В същото време поне засега някои от катастрофалните последствия от измененията в климата - като рязкото забавяне на океански течения и бърз разпад на ледени пластове, все още изглеждат малко вероятни през 21-ви век, особено в амбициозните и средните сценарии, изготвени от учените. "Много по-малко вероятно е да имаме късмет и да се затоплим по-малко, отколкото предвиждахме преди. В същото време шансовете да се окажем в още по-катастрофална ситуация, отколкото очаквахме, ако успеем да намалим емисиите си, са значително по-ниски", коментира за AP Зийк Хoсфадър, изследовател на климата и един от авторите на доклада на IPCC.

Това прави поемането на ясни политически ангажименти за намаляване на емисиите и въглеродната зависимост още по-неотложни на предстоящата през ноември Конференция за промяната в климата (COP26) на ООН, в която ще участват около 200 държави и се очаква целите от Парижкото споразумение да бъдат най-малкото препотвърдени, а вероятно и допълнени.

Най-амбициозният сценарий

Според доклада на IPCC е възможно затоплянето да бъде намалено обратно до 1.4 градуса до 2100 г. при успешно следване на най-амбициозния сценарий на абсолютна въглеродна неутралност и много ниски емисии на парникови газови. Според данните на IPCC човечеството генерира около 40 млрд. тона CO2 в атмосферата годишно. До 2050 г. тази цифра трябва да падне до около 5 млрд. тона CO2 на година, което при сегашните политически ангажименти изглежда като прекомерна задача.

Повечето държави с високи доходи вече са обновили плановете си и нямат много място за маневриране. САЩ планират да намалят емисиите си с 50% до 2050 г., а за същия период ЕС планира намаление от 55%. Това означава, че държавите със средни доходи и развиващи се държави трябва да положат най-големи ангажименти за постигане на положителния сценарий, което е трудно постижимо от политическа гледна точка, тъй като означава и намаляване на индустриалните им обороти. Някои от най-големите развиващи се икономики като Бразилия и Индонезия не само не напредват в постигане на климатичните си цели, ами поради правителствата на власт дори вървят в обратната посока, сочи пред New Scientist Питър Бетс, експерт по климата в тинк-танка Chatham House и бивш главен преговарящ за климата на ЕС.

Според Джори Рогелж от Imperial College Лондон, друг автор на доклада, цитиран от NS, тъй като значителна част от вече поетите ангажименти по Парижкото споразумение не са реализирани като твърди политики, Земята най-вероятно се е запътила някъде между сценариите за средни или високи емисии тоест затопляне между 2.7 градуса и 3.6 градуса до 2100 г.

Големият въпрос е Китай

Всеки опит за постигане на ниски емисии на глобално ниво минава през амбициозни мерки от страна на най-големите замърсители в света - САЩ, ЕС, Китай и Индия, които заедно отговарят за 50% от глобалните емисии. САЩ, ЕС и Индия всички заявяват амбициозни цели, като Индия флиртува и с идеята да предложи пълен въглероден неутралитет. Китай засега обаче не променя старите си обещания да продължи да увеличава въглеродната си стъпка поне до 2030 г. и да постигне въглеродна неутралност през 2060 г. - цел, която според активисти, включително и Greenpeace, не е отразена в реалните политики на авторитарната страна.

През първата половина на 2021 г. Китай рязко е увеличил задвижваното от въглища производство на стомана, показва анализ на финландската активистка група "Център за изследвания за енергетика и чист въздух (CREA). Само за 2021 г. Китай планира да построи пещи за производство на стомана, чиито годишни емисии, около 150 млн. тона CO2 годишно, ще надминават общите емисии на икономиката на Нидерландия, посочва Financial Times. Стоманопроизводството е вторият най-голям източник на емисии от икономиката на Китай и продължава да се разраства. Дори обявената цел пикът на китайските емисии да се случи през 2030 г. е непостижима без намаляване в сегашното производство с 30%, смята главният анализатор на CREA Лаури Миливирта.

В същото време анализ на Greenpeace от юли сочи, че 90% от всички стимули за икономиката на Китай по време на пандемията са насочени именно в традиционни инфраструктурни проекти, които също са високо въглеродно интензивни, а разпространението на Делта варианта на коронавируса най-вероятно предвещава още държавни стимули.

Миналата седмица Сицилия отбеляза новата най-висока температура за Европа - 48.8 градуса по Целзий. Този уикенд Испания също отбеляза нов рекорд от 47.2 градуса. През това време Португалия постави 14 от 18-те региона в страната в състояние на тревога заради опасност от горски пожари, съобщава Associated Press. В Италия положението беше по-леко - температурите през уикенда достигнаха само 37 градуса, но опасността от пожари заради горещия похлупак, идващ от Сахара, остана висока.

Според доклада на Междуправителственият панел за климатичните промени (IPCC) на ООН, който беше публикуван на 9 август показва, че това е новата реалност - дори в най-добрите варианти сегашните промени в климата са необратими, а науката е напреднала достатъчно, за да свързва подобни събития с човешка дейност с много висока сигурност - липсващ елемент в минали доклади на панела за климата на ООН.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


3 коментара
  • 1
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Всичко живо помпи петрол, копае въглища и всичко това се гори, та щели да се следват някакви си имагенерни цели... ама друг път. На никое правителство не му се иска да си отреже клона, на който е седнало, освен ЕС разбира се, а е повече от сигурно, че никакви парижки цели няма и не могат да бъдат достигнати, по никакъв начин.Промяната на климата е факт и решението е много просто - свиквайте!

  • 2
    ss avatar :-|
    SS

    Винаги накрая планетата се саморегулира ...

  • 3
    hqy1507267224534503 avatar :-|
    Plamen Kinev

    До коментар [#] от "":

    Абе, с една дума, серем си на килимчето. Ама като засъхне, вече не може да се почисти ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход