Курсът на историята понякога има странно чувство за хумор. Когато в началото на юли репортер запита президента на САЩ Джо Байдън дали падането на Афганистан в ръцете на талибаните е неизбежно, твърдият отговор беше: "Не, не е." Според американския държавен глава 300-хилядната афганистанска правителствена армия е "по-добре обучена, по-добре екипирана и по-компетентна по въпроса как се води война" в сравнение с бунтовническите сили.
Само пет седмици по-късно реалността го опроверга. Същата тази уж добре смазана военна машина, погълнала десетки милиарди долари и тренирана в продължение на 20 години от въоръжените сили на САЩ, се разпадна за броени дни пред смаяния поглед на света и капитулира почти без бой под напора на настъпващите талибани. "Афганистанските политически лидери се предадоха и избягаха от страната. Афганистанската армия колабира, понякога дори без да се опита да се бие", беше принуден да признае и Байдън в първото си официално изявление след неочаквано бързото превземане на столицата Кабул миналия уикенд.
Въпреки всичко щатският президент продължи да твърди, че все още стои категорично зад решението си за напускане на страната - защото "никога не е добър момент да изтеглиш американските войски" и защото "американските войски не могат и не трябва да се бият и умират във война, която афганистанските сили сами не желаят да водят". "Всичко това се случи по-бързо, отколкото очаквахме", все пак отбеляза държавният глава на САЩ. Суровата истина обаче е, че настоящите събития са кулминация на дълги години изцяло погрешна стратегическа визия, прикриване на реалната картина и тотален провал на американските специални служби да прогнозират курса на събитията в раздираната от граждански конфликт централноазиатска държава. А картините на паническата евакуация от кабулското летище дълго време ще подкопават имиджа на Вашингтон като водеща световна суперсила.
Как се срина афганистанската армия
Най-общо казано, основната грешка на САЩ е, че се опита да моделира местната армия по свой образ и подобие, като наля в нея поне 88 млрд. долара. През последните две десетилетия обаче афганистанските въоръжени сили станаха фатално зависими от САЩ, що се отнася до всички по-сложни и критично важни елементи от военното планиране, като например огнева поддръжка от въздуха, разузнаване, логистика, оперативно и стратегическо планиране и т.н. За много военни армията не беше кауза, а просто сигурно средство за препитание с държавни средства и за незаконно обогатяване. И така, след като настоящият американски президент Байдън потвърди решението на своя предшественик Тръмп и разпореди изтеглянето на последните 3000 щатски военнослужещи (а с тях си тръгнаха още 8000 съюзници и 11 хил. военни контрактори), ситуацията бързо започна да става неудържима. През последните седмици афганистанската армия се оказа без специалисти, които да поддържат нейните военновъздушни сили и без логистика, която да снабдява с храна, гориво и боеприпаси бойните части, разпръснати из страната.
В интерес на истината някои бойни части, особено от специалните сили за бързо реагиране, се сражаваха почти до последния момент, но като цяло след началото американското изтегляне моралът на военнослужещите тотално се започна да се срива. Виждайки, че трябва се бият за загубена кауза и в подкрепа на корумпирана централна власт, скъсала връзка с реалността, по-голямата от войските предпочетоха да сключат сделка с талибаните, да се предадат или просто да дезертират, вместо да рискуват живота си. Казусът с бързия разпад на афганистанската армия не е прецедент - подобен беше курсът на събитията през 2014 г., когато ИДИЛ нахлу в Ирак. Тогава около 1500 бойци на радикалната групировка успяха да обърнат в отстъпление 30 хил. правителствени войници, превзеха втория по големина иракски град Мосул и се добраха до най-големите оръжейни складове на иракската армия.
Модернизират ли се талибаните
За разлика от предишното си управление, когато прилагаха ислямските закони по възможно най-суровия начин, този път талибаните се опитват да си изградят поне първоначално много по-умерен имидж. Първото нещо, което те направиха след почти безкръвното влизане в Кабул през уикенда, беше да обявят обща амнистия за всички държавни служители и за афганистанците, които са работили за американските и натовските сили през последните години. Също така обещаха спазване на правата на жените и включването им в управлението "съобразно ислямските закони". "Помилвахме всички, които са се сражавали срещу нас. Не искаме повече повторение на конфликтите. Не искаме никаква вътрешни или външни врагове", обяви говорителят на движението Забихула Муджахид пред журналисти в Кабул във вторник. "Ще позволим на жените да работят и учат. Това, разбира се, ще става в определени рамки. Жените ще бъдат много активни в обществото, но в рамките на ислямското право", каза също той.
Забихула Муджахид твърди също така, че новата власт няма да позволи територията на Афганистан да бъде използвана като плацдарм за атаки от страна на терористични организации срещу други държави, а също така и че отглеждането на опиумен мак и производството на наркотици ще бъде спряно. Според говорителя на талибаните първоначалните планове на бунтовниците са били да останат в покрайнините на Кабул, докато протичат преговорите за предаването на властта и сформирането на ново управление, но бягството на президента Ашраф Гани зад граница и колапса на силите за сигурност са ги принудили да навлязат, за да предотвратят дестабилизация, безредици и мародерство.
По неофициална информация в афганистанския град Кандахар се е завърнал и молла Абдул Гани Барадар, който е ключов лидер на движението и един от най-вероятните кандидати за бъдещ ръководител на новия режим, който талибаните вече наричат Ислямски емират. "Той не е главната фигура в талибанското движение, а ръководител на политическия офис в Доха. Начело е лидерски съвет, в който Барадар изпълнява функциите на нещо като външен министър. Ръководителите на военния и лидерския комитет обаче са различни хора", разяснява пред телевизия "Ал Джазира" Харун Рахмани, преподавател в американския университет в Афганистан, базиран в момента в Турция. Според него първоначално е имало очаквания да бъде сформирано неутрално преходно правителство, но след бягството на президента Гани талибаните са били принудени веднага да запълнят вакуума. Така целият политически процес оттук нататък ще е под контрола на талибаните, независимо че те твърдят как искат да сформират "инклузивно" ислямско правителство с широко участие. Според Рахмани за бунтовниците все пак е важно да получат международна легитимация, както и да се опитат да наберат вътрешна популярност, включвайки в управлението представители на колкото се може повече различни общности. По неофициална информация на агенция Associated Press в столицата е дошъл висшият лидер на движението Амир Хан Мутаки, който преговаря за сформиране на преходно правителство с местни политически лидери като бившия президент Хамид Карзай и бившия ръководител на преговорния съвет за национално помирение Абдула Абдула.
Колко ще издържи "въздушният мост" към Кабул
Твърденията на талибаните, че няма да бъдат извършвани гонения и вендети, обаче бяха приети с много сериозно недоверие от жителите на Кабул. Още в понеделник хиляди се струпаха около градското летище, което междувременно беше отцепено от около 7000 американски и британски военни, спешно изпратени да подсигурят евакуацията на западния дипломатически персонал и местните им сътрудници. Струпването на огромни тълпи от паникьосани хора, които разбиха терминала и нахлуха на пистата за излитане и кацане, доведе до поне 12 човешки жертви, някои от които бяха на афганистанци, опитали се да се хванат за излитащите самолети и впоследствие паднали от тях. Всичко това доведе до временно спиране на евакуацията в понеделник, като полетите бяха възобновени ден по-късно, след като щатските военни успяха да установят периметър за сигурност и да изчистят полосата на летището от тълпи. По информация на агенция Reuters около 5000 души са били евакуирани по въздуха през следващите 24 часа. Не е ясно обаче колко време ще издържи крехкото споразумение между американските сили и талибаните летището да остане под западен контрол. Според досегашните договорки САЩ бяха поели ангажимент да изтеглят всички свои войски от страната до края на август.
Обещанията на талибаните за умереност също така започнаха да се пропукват още в сряда, след като в провинциалната столица Джалалабад избухнаха протести заради свалянето на държавното знаме и замяната му с флага на талибаните. По време на безредиците представителите на ислямисткото движение са открили огън по тълпата, като свидетели съобщават за поне трима убити и дузина ранени. Така че вероятно е въпрос на време да се види, че всички обещания за умереност за били само имиджов ход за пред света в търсене на международна легитимност.
Курсът на историята понякога има странно чувство за хумор. Когато в началото на юли репортер запита президента на САЩ Джо Байдън дали падането на Афганистан в ръцете на талибаните е неизбежно, твърдият отговор беше: "Не, не е." Според американския държавен глава 300-хилядната афганистанска правителствена армия е "по-добре обучена, по-добре екипирана и по-компетентна по въпроса как се води война" в сравнение с бунтовническите сили.
Само пет седмици по-късно реалността го опроверга. Същата тази уж добре смазана военна машина, погълнала десетки милиарди долари и тренирана в продължение на 20 години от въоръжените сили на САЩ, се разпадна за броени дни пред смаяния поглед на света и капитулира почти без бой под напора на настъпващите талибани. "Афганистанските политически лидери се предадоха и избягаха от страната. Афганистанската армия колабира, понякога дори без да се опита да се бие", беше принуден да признае и Байдън в първото си официално изявление след неочаквано бързото превземане на столицата Кабул миналия уикенд.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
9 коментара
Всъщност САЩ имат докторска степен по бабуване на емирати:
1. След бомбардировките в центъра на Европа и убийството на Югославия през 1999 г, под Австрия се "роди" мюсюлманския анклав Босна и Херцеговина;
2. В началото на Милениума изродиха един сунитски емират в Ирак, след като бастисаха светската секуларистична държава и подложиха на гонение 18" от населението и по верски признак;
3. Десет години по-късно убивайки изключително богатата, светска и секуларистична джамахирия, САЩ помоганаха да се родят купища ислямистки банди, които продължават да проливат кръв;
4. Организирайки гражданската война в Сирия през 2012 г САЩ разпростряха емирата на ДАЕШ и там;
5. Финансираните и организирани от ЦРУ арабски пролети в Египет, Алжир и Тунис, които пометоха светските правителства ги замениха с новородени марионетки на Мюсюлмански братя.
Толкова да ислямистките акушерски умения на САЩ: тръгнат ли да бабуват някъде, задължително на бял свят се появява ислямистки уруд.
Силно се надявам, че след пароксизма в Афганистан светът най-накрая ще оцени вредоносното акушерство на Америка и ще намери механизми да й скъса самонаписаната диплома.
До коментар [#] от "":
18" да се чете 1/4, моля.
Ха ха, докторе, просто си представих юесдедото да изражда и вместо бебе да вади калашник.
До коментар [#] от "D-r D":
+++++++ Написаното от Вас напълно съвпада с моето мнение по темата!
До коментар [#] от "":
Разбирам критиката ви към американската външна политика, и в много отношения съм съгласен с нея. В същото време искам, с цел обективност, да посоча, че идеята за "ислямски емират" в региона не принадлежи на американците, а е доста стара, и се засилва с разпадането на отоманската империя и британските имперски амбиции. Загубата на "третата война" в Афганистан от Великобритания води до признаването им през 1926 на "Емирата Афганистан". 1929 година еиратът е заместен от Кралство Афганистан с Надир шах, следван от синът му, Захир шак, съборен 1973 година от братовчеда Дауд (всички са Мохамед) който пък става президент на републиката.
Едновременно тази идея с емиратите получава реален тласък в периода на студената война и целта на американските правителства да разрушат СССР използвайки мюсюлманите от републиките на Централна Азия и Кавказ, така нареченият "мек корем на съветите".
Оттам е и поддръжката на пакистанския президент, генерал Зия ул-Хак с идеята му да създаде ислямски емират който да обедини мюсюлманите от региона.
С поддръжката на финансиране от ЦРУ през 1978 г. се осъществява свалянето от власт и убийството на президента Дауд, и се установява просъветско правителство с Хафизула Амин. Те започват политика на секуларизация, с което предизвикват масово недоволство в ислямската страна с архаична племенна структура. Руснаците (съветите) са недоволни от независимия и непостоянен в решенията си Амин и така започва съветската инвазия, на която САЩ противодействат със създаването на движението на муджахедините и привличането на Бин Ладен. Е, от там нататък след изгонването на съветите са и преплетените проблеми, и възникването на талибан като фундаменталистко движение на младежите от емигрантскте мюсюлмански училища (медресетата) в Пакистан по границата с Афганистан. Афганистан става база за Бин Ладен, следва атака 1998 на лагера му по заповед на Клинтън, а след 9/11 и американската интервенция от 2001 г.
Re: amidalaa
Принцесо, Джоузеф е без вина виновен. Просто каквото и да направеше, щеше да бъде разкъсан от политическите си противници вътре в Америка. Защото външната политика на САЩ е функция на вътрешната. Куп влиятелни бивши генерали призоваваха за векуване в Афганистан. Защо им е? Не знам.
Бившият хегемон го чака Голгота. Ама Възкресение няма да има.
Re: gidxo11
Това, че след всяка американска инвазия се пръква краен ислямизъм, е лема. Нужда от доказване няма.
Чуденето ми е защо янките събуждат демона на религиозните крайности, а не елементарен национализъм, например? Политинженерите им пипат на по-дълбоко място ли? И защо го правят? Ако е за едната дестабилизация, струва ли си, да пускаш абсолютно непознат дух от бутилката?
Като говоря за войни, религии и човешки трагедии, преди време попаднах на един френски филм, препоръчан ми от познат руснак: Ce que le jour dont à la nuit.
Не много познатата ми алжирска война, пречупена през живота на един млад мъж. Филмът ме пипна много фино и остави много интересно усещане за нещата.
Просто не смея да го гледам повторно, за да не разваля внушението от първия път.
Re: daskal1
Разбрал сте ме прекалено буквално: САЩ с намесите си в изброените страни не създават емирати, а събуждат чудовища.
Емиратът е духовна общност на мюсюлманите, а не държавоподобна структура. Османските султани до 1918 г са били духовни водачи (емири) на ислямския свят, без значение дали конкретните мюсюлмани са живеели в или извън границите на Османската.
В този смисъл съвременните емирати - афганския, ДАЕШ - са квазидържавни структури, които се вместват в границите на конкретна държава, копират структурата и функциите й, като налагат ограниченията на крайните тълкувания на Свещения Коран.
Може би ми и професионално изкривяване, но търся причините. Въпросът "защо?" е сигурна най-често употребяваната ми дума.
И в този смисъл нямам отговор защо образовани, влиятелни, мислещи хора в САЩ оставиха 20 г. военните си в Афганистан? Това е все едно да ти ръгнат нож в бедрото и 20 г да го оставят там...Инфекция, гангрена, смърт. Това са етапите. Америка е в началото на втория...
Просто нормален разум не го схваща защо им беше:
1. Нито окрадоха природните богатства на Афганистан, както окрадоха петрола на Ирак;
2. Нито спечелиха някакво стратегическо геополитическо предимство, както руснаците с Крим;
3. Нито създадоха полезни връзки с околните държави. Напротив, изостриха отношенията си с целия Голям Бл.Изток.
За какво им беше това?
Има една стара приказка, че когато Господ иска да погуби някого, му отнема разума.
Май това е.
Има един много поучителна документална серия на британеца Адам Къртис - Силата на кощмарите / The power of nightmares
https://www.youtube.com/watch?v=7O90svFKdjQ
Гледайте я и много ще се проясните защо.
Има и друго от него - Bitter Lake и Hypernormalization - засягат точно тези теми. Има ги на ютуб
Сега се развива конфликта по далеч подобно на сирийския - имаме държавни сили и войски, политически противници талибани и трета, джихадистка група, завръщаща се след съветския крах.
Жална им майка на обикновените афганистанци, но няма място за тях в Европа вече. Американците да им плащат да пребивават в съседните страни - или да се местят към ЮАмерика ..