"Насочиха оръжие няколко пъти към главата ми" – разказът на една българка, евакуирала се от Кабул

С думите "Тя е с мен" Е. П. успява да преведе афганистанско момиче през пропускателния пункт към летището

Вътрешността на самолета, с който са евакуирани Е. П. и съпругът й.
Вътрешността на самолета, с който са евакуирани Е. П. и съпругът й.    ©  Е. П.
Вътрешността на самолета, с който са евакуирани Е. П. и съпругът й.
Вътрешността на самолета, с който са евакуирани Е. П. и съпругът й.    ©  Е. П.

"Не знам как оцеляхме!" Така започва разговорът ми с българката Е. П., която е успяла да напусне Афганистан на евакуационен полет в сряда през нощта. Тя и съпругът й, който е пакистански гражданин, са пристигнали в Кабул миналата година и са работели в сферата на образованието към една и съща организация. Не искат да се публикуват имената им, защото се надяват да се върнат в страната някой ден, ако ситуацията се успокои.

В момента и двамата са в безопасност в американски кризисен център в Катар, но са много стреснати. "Доставиха ни тук в сряда с американски полет. Самолетът излетя ужасно рязко, за да набере бързо височина от съображения за сигурност. При кацането ни разделиха на няколко групи - американски граждани, афганистански граждани и други. Ние сме третата група - те само извършват нашето превозване и като цяло не отговарят за нас, а са тук основно заради американските граждани и за тези афганистанци, които са успели да се качат", обяснява Е. П.

Тя разказва как отчаяни хора са се опитвали да се промъкнат в хаоса на пропускателните пунктове към летището в Кабул. "С нас мина едно момиче - афганистанка на име Париса. Тя много ни помогна при преминаването през пунктовете, държани от талибаните. И когато стигнахме до британските войници, които попитаха дали тя е с мен, аз казах: "Да". Момичето е с афганистански паспорт и никога не е работило за правителството на САЩ", казва Е. П. И допълва, че те двете взаимно са се спасили: "Надявам се да успее да стигне до Великобритания, накъдето беше тръгнала, и да я намеря някой ден."

В тълпата Е. П. е изгубила чантата си с телефон, лаптоп и всички документи - паспорт на съпруга й, брачно свидетелство и т.н. Така че съпругът й е в Катар без документ за самоличност и чака съдействие от пакистанските власти, за да могат двамата да се приберат в България. Е. П. е категорична, че няма да тръгне без него.

"В събота ядох сладолед, в неделя - хаос"

Е. П. и съпругът й са живеели в добър квартал в Кабул с големи зелени площи. Талибаните превзеха града в неделя, а в събота Е. П. казва, че всичко е било спокойно и до 20:00 ч. е яла сладолед в двора на училището: "Талибаните дойдоха толкова рязко. Всички, включително баща ми и приятели, ни казваха: Тръгвайте, тръгвайте! Но когато си там, усещаш нещата по различен начин и в Кабул всичко беше абсолютно наред."

На въпрос как афганистаците са коментирали настъплението на талибаните в страната Е. П. отговаря, че по принцип там трябва да си много внимателен какво говориш по тази тема: "Не знаеш кой какъв е. Чак когато талибаните дойдоха на власт, установихме, че хора, които са наши студенти в университета, са подкрепяли техните виждания. Така че трябва да си много внимателен - да не говориш нито против едните, нито против другите. Това е най-добрата стратегия."

В деня, в който талибаните са пред Кабул, настава паника. Е. П. изпраща съпруга си да й извади пакистанска виза, което отнема дълго време. Същевременно градът е напълно задръстен, банкоматите биват заключени, пред банките се извиват опашки от стотици хора, които безуспешно се опитват да изтеглят пари. "Ние имахме ученици в училището, родителите им не можеха да стигнат до нас, за да си ги приберат. Майки плачеха по телефона на учителите да не оставят децата. Изведнъж половината от въоръжената охрана в сградата просто изчезна. Последното дете го изпратихме в 18:30 ч.", разказва Е. П. Тя получава нареждане да събере в кашони важните документи и договори, в които има лична информация, и да ги подготви за изнасянето или за унищожаването им, защото те не трябва да попадат в ръцете на талибаните, при положение че не е ясно как ще се отнесат към служителите на образователната институция, особено към жените преподавателки.

В Кабул се установява пълно беззаконие. "Вече няма правителство, няма полицаи. Виждаш как някакви хора крадат ябълки, разбиват витрини. Няма кой да ги спре. Всички войници, които седяха на постовете, се изпариха - колите им са празни с ключовете на таблата и униформите са на земята. Просто оставиха всичко за миг. Усещането беше, че все едно са се стопили в тази униформа", казва Е. П.

Неуспешен и успешен опит за достигане на летището

На следващия ден, понеделник, тя и съпругът й решават да тръгнат с кола към летището, след като в онлайн група на пакистанското посолство става ясно, че има самолет и името на съпруга й е в списъка с хората, които могат да се качат на борда. "Облякох черна абая и сложих маска срещу коронавирус и така минахме безпроблемно през няколко пропускателни пункта. Докато стигнахме кръговото кръстовище на летището, където имаше хиляди хора, гърмежи, талибани в ATV-та. След като колата ни беше почти обърната от тълпата, взехме решение да се върнем обратно, целите треперещи", обяснява Е. П.

След това тя се обръща към българските власти, когато разбира, че се организира евакуационен полет, и поисква да се включи в него: "С мен се свърза човек от кризисния център, който ми каза, че има полет и когато получи по-точна информация, веднага ще ми се обади." Но стигането до летището е отговорност на Е. П. и на съпруга й.

Полетът се оказва във вторник. Следобед те получават обаждане с думите "Тръгвайте!", както и указание къде точно трябва да отидат. Част от пътя изминават с кола, останалата - пеша. Налага се да минат през няколко пункта, контролирани от талибаните. Е. П. казва, че няколко пъти към главата й са насочвали оръжие: "Тълпата беше абсолютно неконтролируема. Не знаеш кой има пистолет, стреля се постоянно, не знаеш кой стреля. Само повтарях, че имам паспорт и името ми е в списъка." Докато накрая стигат до последния пропускателен пункт, зад който се намират британски военни. Оттам нататък е избавлението.

"Когато се качихме на полета, си казахме: Наистина ли това се случи!", разказва Е. П. Но премеждията за тях не са приключили все още, защото за да се приберат от Катар в България, съпругът й трябва да получи документи за пътуване от пакистанските власти. А това не е ясно колко време ще отнеме.