Макар изменението на климата да отвори нови възможности за винопроизводителите на север, то нанесе щети на лозарите на юг, които сега са изправени пред по-големи заплахи от суша и пожари. Преминаването към сортове, по-устойчиви на новите климатични условия, обаче заплашва да наруши вековни традиции и повдига въпроси за това как жадните за вода лози могат да се отглеждат устойчиво занапред.

Лозарството все повече се разпространява в Англия, Белгия, Нидерландия, дори Швеция. "Те определено могат да бъдат считани за победители. А тези в най-топлите райони вероятно ще бъдат губещите", смята ван Леувен.

Сортовете се сменят, за да се спаси виното

Изменението на климата увеличава вероятността от суша в горещите райони, намалява реколтата и застрашава възможността за производство на вино на места като Южна Испания, Франция, Кипър и Сицилия. Изправени пред все по-сухи сезони, фермерите често прибягват до напояване на лозите, но това от своя страна натоварва водоизточниците и затова се оказва краткосрочно решение. Потреблението на вода за напояване в Испания се е увеличило шест пъти от 1995 до 2015 г., а 70% от повишението се дължи на напояването на лозите в Ла Манча - сухо, но плодородно плато.

Леувен сравнява използването на вода с невъзобновяемия петрол. Вместо това той смята, че фермерите първо трябва да опитат други методи за приспособяване, като например промяна на сорта на лозята, които отглеждат. Но това пък означава оспорване на основополагащи норми на винопроизводството.

Лозарство в Европа и преди е претърпявало драстични промени, за да се адаптира - по-голямата част от сега отглежданите сортове грозде са присадени върху подложка от Северна Америка след болест по растенията от XIX век, която унищожила лозята в целия континент, но не можела да навреди на издръжливите лози от Новия свят.

Днес европейските вина са силно регулирани и защитени във външнотърговските сделки на ЕС чрез така наречените наименования, или марки, определени според техния произход и вид грозде. Например, за да етикетира бутилка като вино Barolo, производителят трябва да се намира в точно определена зона на хълмовете Монферато в Пиемонт, Италия и да използва само грозде небиоло. Същото важи и за други гурме марки като Chianti, Bordeaux или Rioja. Наименованията са кулминацията на вековната история на винопроизводството, резултат на търсене на растенията и техниките, които най-добре отговарят на специфични климатични условия. Но нестабилното време и повишаването на температурите правят така, че лозите, които се използват отдавна, вече да не са най-подходящите за местоположението им в сравнение с по-устойчиви сортове.

Някои производители се подготвят за тази промяна. През 2019 г. производителите на Bordeaux въведоха седем нови сорта - повечето характерни за по-суха Испания - в списъка с видове, разрешени под защитеното наименование. Въвеждането на това ново грозде в началото ще бъде постепенно, ограничено до 10% от сместа, в опит да се помогне на потребителите постепенно да приемат новите вкусове.

"Хората ще трябва да се приспособят. В противен случай, много региони, произвеждащи вино, са обречени", каза Ван Леувен.

Екстремното - новото нормално

Обратно към Wijntuin Ronja, където се отглеждат хибридни сортове, смесващи добре познато грозде с диво, което дава на растенията по-висока устойчивост към болести като плесен и черно гниене. Но дори и така много от лозовите листа са потъмнели от вид гъбички, които оцветяват повърхностите им, причинени от обилния дъжд и малкото слънце тази година. Докато 2020 г. беше белязана от суша, тази година донесе рекордни количества валежи. Времето става все по-непредсказуемо, оплаква се Ван Кревел.

Нидерландското винопроизводство все още е млад сектор, обхващащо само 300 хектара - малка част от 3.2 млн. хектара лозя в ЕС. А тези, които проправят пътя, са изправени пред по-големи рискове.

Винарната Ronja управлява рисковете, на които е изложена, като използва система, позната като "подкрепяно от общността земеделие". При нея се дават под наем 10 растения на участващ "лозар" на цена от 245 евро за селскостопански сезон. Това лице трябва да работи пет пъти по половин ден във фермата и в замяна получава виното, произведено от лозята му, както и достъп до обучения по лозарство и винарство. Това помага да се смекчи ударът, ако реколтата е лоша, а също така запознава жителите на града с удоволствията от фермерската работа и им дава възможност да прекарат време сред природата - нещо, което мнозина жадуваха по време на локдауните.

Редно е рискът от променливите метеорологични условия да се споделя с потребителите и с партньорите по веригата на стойността, смята Ван Кревел. Тази несигурност - един от отличителните белези на изменението на климата - е предизвикателство за винопроизводителите както на север, така и на юг.

65-годишният Ричард Уайт, британски пенсионер и любител винар, е виждал реалните последици от тази непредсказуемост. Трите хектара лозя сира и каринян, които отглежда заедно с приятели в южните Пиренеи във Франция, са станали жертва на необикновена късна слана тази година. Местните хора не са виждали подобни условия от 30-40 години, споделя той. През 2020 г. изключително сухо и горещо време е намалило добивите им от 2000 бутилки, произведени през 2019 г., до само 500. Уайт казва, че не знае какво да очаква тази година.

Промени в търсенето

Друга грижа за експертите е как по-голямото търсене на европейско вино, до голяма степен задвижвано от нарастващата средна класа в Китай, в съчетание с разширените възможности къде да се засаждат лозя, може да изостри екологичните щети.

Изследванията на Хана и нейни колеги установяват, че изменението на климата нетно ще увеличи потенциалните региони, пригодни за лозарство. Такива се очаква да има включително сред големи торфени площи в Русия и Канада, но ако те бъдат превърнати в земеделска земя, проблемът може да се засили. Ако бъдат разработени, биха могли по същество да допринесат за толкова парникови газове, колкото емисиите на САЩ за един век, твърди Хана. "Субсидирането на селското стопанство в тези райони би довело до експлозия на непланирано разрастване, което да има много негативни последствия за климата", допълва тя.

Други се надяват, че все по-видимите последици от изменението на климата като наводнения и пожари ще подтикнат потребителите да купуват домашно отглеждани бутилки с по-малък въглероден отпечатък спрямо вносните алтернативи.