Новите заплахи, които дебнат от Афганистан

Дори без активното участие на талибаните "провалената" държава е напът да дестабилизира региона, пак да стане развъдник на глобален тероризъм и да възроди ИДИЛ

Малко преди полунощ в понеделник командващият на 82-ра въздушнопреносима дивизия ген.-майор Крис Донахю стана последния щатски военнослужещ, останал "на терен" в Афганистан.
Малко преди полунощ в понеделник командващият на 82-ра въздушнопреносима дивизия ген.-майор Крис Донахю стана последния щатски военнослужещ, останал "на терен" в Афганистан.    ©  Reuters
Малко преди полунощ в понеделник командващият на 82-ра въздушнопреносима дивизия ген.-майор Крис Донахю стана последния щатски военнослужещ, останал "на терен" в Афганистан.
Малко преди полунощ в понеделник командващият на 82-ра въздушнопреносима дивизия ген.-майор Крис Донахю стана последния щатски военнослужещ, останал "на терен" в Афганистан.    ©  Reuters

"Помните ли защо изобщо отидохме в Афганистан? Защото бяхме нападнати от Осама бин Ладен и "Ал Каида" на 11 септември 2001 г. И те бяха базирани в Афганистан. Правосъдието застигна Бин Ладен на 2 май 2011 г., преди повече от десетилетие... Успяхме в това, което си бяхме поставили като цел в Афганистан преди повече от десетилетие. И останахме още едно десетилетие. Време беше тази война да приключи." С тези думи във вторник президентът на САЩ Джо Байдън официално сложи точка на близо 20-годишното американско военно присъствие в Афганистан. Малко преди полунощ на предния ден командващият на 82-ра въздушнопреносима дивизия ген.-майор Крис Донахю стана последният щатски военнослужещ, останал "на терен", преди операцията по спешната евакуация на над 123 хил. цивилни от изпадналата в хаос централноазиатска държава окончателно да приключи.

Това, че на територията на Афганистан вече официално не би трябвало да има чужди войски, обаче изобщо не означава, че войната там е приключила, както и ефектите от нея за останалия свят. "Ще продължим да водим битка с тероризма в Афганистан и в други държави. Просто няма нужда да водим сухопътна война, за да го направим", обяви в речта си Байдън. Според американския президент за целта ще се използват най-вече способности за нанасяне на удари "отвъд хоризонта", т.е. дронове. Което на практика означава, че битката срещу тероризма ще се води предимно от разстояние и без нуждата "на терен" да се изпраща нещо повече от малки подразделения на американските специалните части. Мнозина обаче се съмняват доколко всичко това ще е осъществимо на практика.

Новият противник на САЩ

"А на ИДИЛ-К ще кажа: още не сме приключили с вас", допълни Байдън, имайки предвид терористичната организация "Ислямска държава - Провинция Хорасан", извършила самоубийствените атентати срещу евакуационната мисия в Кабул преди около седмица. По време на взривовете загинаха 13 американски военнослужещи и поне 170 цивилни, опитващи се да избягат от новата власт на талибаните. В отговор САЩ извършиха серия удари с дронове, при които според тях са ликвидирани двама от командирите на ИДИЛ-К, както и беше унищожен зареден с експлозиви автомобил край кабулското летище. За жалост по време на ударите е имало между шест и десет цивилни жертви, сред които и деца.

Атентатите, извършени от "Ислямска държава - Провинция Хорасан", са нагледното доказателство, че дори след 20 години американска окупация и война срещу тероризма рискът Афганистан отново да се превърне в убежище за радикални ислямисти от целия свят продължава да е изключително висок. Дори талибаните да спазят обещанието си и да скъсат своите досегашни връзки с организацията на Бин Ладен. "Талибаните никога не са прекратявали съюза си с "Ал Каида" през последните две десетилетия независимо от военния натиск и продължилите около две години преговори в Катар, които доведоха до настоящото спиране на огъня и американско изтегляне", коментира Ричард Фонтейн, изпълнителен директор на неправителствената организация Center for a New American Security пред CNBC. Официален документ на Съвета за сигурност ООН стига до подобно залючение - че двете организации "остават близки и не дават индикации, ще прекъснат връзките помежду си". Талибаните отхвърлят тези обвинения и твърдят, че под тяхното управление Афганистан ще е неагресивен и няма да се превърне в плацдарм за терористични атаки към други държави.

Заплахата, идваща от "Ислямска държава - Провинция Хорасан" (ИДИЛ-К), обаче в момента изглежда съвсем реална и непосредствена. В случая става дума за сравнително млада терористична група, която парадоксално враждува както със САЩ и техните западни съюзници, така и със самите талибани. Основана през 2015 г. от недоволни пакистански талибани, ИДИЛ-К изповядва по-радикалната и агресивна версия на исляма, наречена салафизъм. Не признава също така международните граници и разпростира своята дейност на територията на историческия регион "Хорасан" (който се превежда като "Земя на слънцето"), обхващащ части от Иран, Афганистан и Пакистан. След ликвидирането на глобалния лидер на ИДИЛ Абу Бакр ал-Багдади през 2019 г. афганистанският клон получава сериозна автономия и започва да преследва сравнително самостоятелно свой дневен ред в Централна и Южна Азия, като вербува последователи в целия регион.

По-радикалните джихадисти

В първоначалния етап от създаването й организацията е оглавявана от Хафиз Саид Хан и бившия афганистански командир на талибаните Абдул Рауд Ализа. За кратко време ИДИЛ-К успява да измести талибаните в няколко провинциални окръга и да изгради база в източната провинция Нангархар. През 2016 г., около година след като е сформирана, организацията достига най-големия си размер от 3-4 хил. бойци. В момента се смята, че числеността й е намаляла наполовина в резултат на щатските антитерористични операции. По оценки на ООН в момента "Ислямска държава - Хорасан" разполага с между 1500 и 2200 души. По различни експертни оценки от 2017 г. досега тя е отговорна за около 250 въоръжени сблъсъка със силите на американската, афганистанската или пакистанската армия. През 2018 г. е поставена в групата на четирите най-смъртоносни организации в света, включени в индекса на глобалния тероризъм на Institute for Economics and Peace. Според доклад на ООН само за първите четири месеца на тази година "Ислямска държава - Хорасан" е извършила поне 77 нападения в Афганистан. За сметка на това талибаните нямат нито едно нападение срещу западните войски през последните около 18 месеца.

ИДИЛ-К е свързана с подготовката или осъществяването на няколко терористични акта и извън територията на Афганистан, което в настоящия контекст я превръща в потенциална глобална заплаха. Организацията извършва серия успешни операции на територията на Пакистан, а също така е отговорна за прегазването на четирима велосипедисти от Европа и САЩ в Таджикистан. През 2016 г. трима души, поддържащи контакти с джихадистите от ИДИЛ-К, са арестувани в САЩ заради подготовка на атентат в Ню Йорк. През 2020 г. пък германските специални служби арестуват четирима души от таджикски произход заради планирано нападение срещу военни съоръжения на САЩ и НАТО.

Обезглавена, но не съвсем...

По-активните усилия на САЩ да се справят ИДИЛ-К датират отпреди около 5 години. През юли 2016 г. американската армия убива основателя Хафиз Хан, а през април 2017 г. - и неговия наследник Абдул Хасиб. Три месеца по-късно е ударена главната квартира на организацията в провинция Кунар, където загива и следващият емир Абу Сайед. "До 2019 г. по един или дург начин организацията е почти унищожена - в края въпросната година над 1400 бойци и техните семейства се предават на правителствените сили в Североизточен Афганистан", коментира Андрю Майнс, изследовател по проблемите на екстремизма в Университета "Джордж Вашингтон". Атентатите срещу летището в Кабул от миналия четвъртък обаче показват, че джихадисткото движение все още е достатъчно жизнеспособно и по-скоро е преминало към по-партизански тактики. При настоящото завземане на властта от талибаните също така всички затворници на досегашната власт бяха освободени, включително и бойците на ИДИЛ-К. Доста вероятно е също така много от талибанските бойци, които не са съгласни с опитите на новите афганистански управници да си изградят по-умерен образ за пред света, да преминат в лагера на по-радикалните джихадисти, които ще консолидират своите сили, докато цари периодът на безвластие.

"Това е нов свят. Терористичната заплаха пуска метастази по целия свят далеч отвъд Афганистан. Сблъскваме се със заплахи от страна на "Ал Шабаб" в Сомалия, от филиалите на "Ал Каида" в Сирия на Арабския полуостров, от "Ислямска държава", опитваща се да създаде халифат в Сирия и Ирак и да изгради свои структури в Африка и Азия. Основното задължение на президента според мен е да защитава Америка не срещу заплахите от 2001 г., а срещу рисковете на 2021 г. и утрешния ден. Това е водещият принцип, който стои зад решенията ми за Афганистан", обобщи ситуацията Байдън в речта си във вторник. Много специалисти в сферата на сигурността обаче са скептични относно ефективността на неговата нова антитерористична стратегия и подлагат на съмнение възможностите на Пентагона да проследява и реагира на асиметрични заплахи с дистанционни средства и без достатъчно войници и разузнаване "на терен". "Вероятно около 60% от полетното време на бойните дронове Reaper ще отиде за достигане до Афганистан и връщане, ако излитат от бази в Персийския залив", коментира генералът от резерва Дейвид Петреъс, който е и бивш директор на ЦРУ. Проблем ще е и евентуалното разполагане на безпилотните апарати в съседни държави - според изслушване пред Конгреса на Дейвид Хелви, и.д. помощник секретар по отбраната за индотихоокеанската зона, става дума за "много сложен регион". На практика САЩ са в обтегнати отношения с почти всички афганистански съседи - Иран, Пакистан, Китай, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Така използването на територията им за базиране на дронове или други операции срещу потенциални терористични заплахи едва ли ще е възможно.