Предизборната битка в Германия: Шах с Шолц

Силата на Олаф Шолц идва най-вече от слабостта на конкурентите му

Предизборната битка в Германия: Шах с Шолц

Стремителният възход на социалдемократите означава, че краят на ерата "Меркел" може да съвпадне с излизане на партията й от управлението

Светломира Гюрова
2905 прочитания

Силата на Олаф Шолц идва най-вече от слабостта на конкурентите му

© Reuters


Една от шегите за Олаф Шолц е, че е толкова отегчителен и подобен на робот, че го наричат "Шолцомат". Но в предизборна кампания, изпълнена с необичайно за германската политика количество гафове и погрешни ходове, скучната надеждност на кандидата за канцлер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) започва все повече да изглежда като ценен актив.

Стремителният възход на Шолц не само възкресява социалдемократите от политическото гробище, но и може да изхвърли Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и техният баварски партньор Християнсоциалния съюз (ХСС) от властта за първи път от 2006 г. насам. Ако допреди седмици въпросът беше дали ГСДП има шанс да измести Зелените от второто място на парламентарните избори на 26 септември, последните проучвания показват, че те вече водят пред ХДС/ХСС и има вероятност да са първа политическа сила. Което означава, че името на следващия германски канцлер може да бъде Олаф Шолц, а краят на ерата "Меркел" да съвпадне с излизане на партията й от управлението. "Идеята, че ХДС може да не спечели най-много места в парламента и да не участва във формирането на следващото правителство беше немислима. Сега немислимото внезапно става възможно", обобщава пред в. Financial Times Андреас Рьодер, историк от Университета в Майнц.

Спринт на финала

Изморена партия със застаряваща членска маса, разкъсвана от вътрешни конфликти, обезличена и обезкървена от две "големи коалиции" с ХДС, издигнала като кандидат за канцлер политик с харизмата на банков чиновник. Така изглеждаше "некрологът" на ГСДП, написан от социолози и анализатори в началото на кампанията, когато се очакваше, че социалдемократите са бита карта и ще играят най-много поддържаща роля в изборите. И действително до началото на август проучванията даваха на ГСДП 15%, изоставаща зад ХДС/ХСС и Зелените, които, изглежда, им бяха отнели позицията на основен съперник на партията на Меркел. В последните сондажи обаче социалдемократите вече изпреварват ХДС/ХСС (с 24% срещу 22% според данните на Wahlrecht.de, които дават усреднени стойности от проучванията на основните социологически агенции) и са във възходящ тренд на финалната права преди изборите.

Отговорът на какво се дължи този драматичен обрат е - на Олаф Шолц. Той е далеч по-популярен от партията, която го издигна, и според едно скорошно проучване 41% от анкетираните биха гласували за него, ако можеха да избират пряко канцлер, в сравнение с едва 16% за посочения за наследник на Меркел от ХДС Армин Лашет и 12% за кандидата на Зелените Аналена Бербок.

Факт е, че силата на Шолц се дължи основно на слабостта на съперниците му. Още от самото му издигане за кандидат за канцлер безличният и склонен към гафове Лашет е с нисък рейтинг, който се срина допълнително, след като през юли бе заснет с широка усмивка на лице при посещение на опустошен от наводнения район. Мнозина смятат, че ХДС направи фатална грешка с номинирането на Лашет вместо харизматичния и популярен баварски премиер Маркус Зьодер. В допълнение към бледия си кандидат ХДС изглежда като партия, която няма какво да предложи и е изчерпана откъм идеи след 16 години на власт. Като освен това продължава да бъде разкъсвана между подкрепящите Лашет и привържениците на Зьодер (според проучванията мнозинството от електората на ХДС/ХСС иска Лашет да бъде заменен от баварския премиер като кандидат за канцлер дори на този късен етап от кампанията). "Заключението на публиката е - кандидатът е слаб, а партията има вътрешни спорове. Защо да ги подкрепяме?" обобщава пред "Капитал" д-р Геро Нойгебауер, политолог от Свободния университет в Берлин.

От своя страна Аналена Бербок се радваше на кратък взрив от популярност след номинацията си през април и изглеждаше напът да стане първият "зелен" канцлер на Германия. Но не успя да се справи добре с обвиненията за плагиатство и разкрасяване на CV-то си.

На този фон Шолц стои като солиден кандидат, който не е направил нито една грешна стъпка. "Докато съперниците му се занимават с това как да се справят с проблемите си, Шолц представя качествата си на опитен политически администратор и заместник на Меркел и в същото време на кандидат, който печели от това, че партията му засега не създава неприятности" посочва Геро Нойгебауер.

Докога ще продължава спокойствието в ГСДП е друг въпрос. Когато преди две години Шолц се опита да спечели лидерския пост в партията, той бе победен от крайно-лявото крило начело с Кевин Кюнерт. Кюнерт е известен с призивите си за изземване и "колективизиране" на водещи компании като BMW, както и с твърденията, че в Германия "не трябва да има място" за частни земевладелци. За момента крайнолявата фракция, която контролира ръководството на ГСДП, е оставила центристите начело с Шолц да водят кампанията, но това примирие може да не продължи вечно.

Шолц вдъхва доверие с опита си като вицеканцлер и успехите си като финансов министър, включително съставянето и договарянето на възстановителния фонд на ЕС в размер на 750 млрд. евро. В кампанията той не пропуска да изтъкне и плана на Германия от 130 млрд. евро, помогнал за смекчаване на пандемичната рецесия и ограничаване на безработицата. Фискалната му предпазливост и обещанието за връщане на "дълговата спирачка" в германския бюджет след 2023 г. намаляват традиционните подозрения към левите, че могат само да харчат и не може да им се вярва по отношение на финансите.

Когато всичко е възможно

Драматичното възкресение на ГСДП заплита още повече интригата кой ще управлява Германия след Меркел. Допреди няколко седмици очакването беше, че ХДС/ХСС ще спечелят през септември и заедно със Зелените ще направят първата "черно-зелена" коалиция в германската политика. Сега обаче всичко изглежда възможно и има цяла плеяда от евентуални коалиции. "Никога не сме имали толкова много опции за съставяне на правителство в следвоенната история на Германия", казва пред Financial Times Манфред Гюлнер от социологическата агенция Forsa.

Ако ГСДП спечели изборите, най-вероятният път на Шолц към управлението минава през коалиция "Светофар" със Зелените и либералната Партия на свободните демократи (ПСД). Лидерът на ПСД Кристиян Линднер не крие, че предпочита съюз с ХДС/ХСС и Зелените, но не изключва и танц с ГСДП, макар че при този вариант съчетаването на политиките, особено данъчните и климатичните, ще бъде по-сложно.

Така отговорът на въпроса кой ще наследи Ангела Меркел вероятно ще стане ясен не на 26 септември, а след финала на преговорите за съставяне на правителство, които може да отнемат седмици. И да приключат не само с оттеглянето на Меркел, но и на партията й от властта.

Една от шегите за Олаф Шолц е, че е толкова отегчителен и подобен на робот, че го наричат "Шолцомат". Но в предизборна кампания, изпълнена с необичайно за германската политика количество гафове и погрешни ходове, скучната надеждност на кандидата за канцлер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) започва все повече да изглежда като ценен актив.

Стремителният възход на Шолц не само възкресява социалдемократите от политическото гробище, но и може да изхвърли Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и техният баварски партньор Християнсоциалния съюз (ХСС) от властта за първи път от 2006 г. насам. Ако допреди седмици въпросът беше дали ГСДП има шанс да измести Зелените от второто място на парламентарните избори на 26 септември, последните проучвания показват, че те вече водят пред ХДС/ХСС и има вероятност да са първа политическа сила. Което означава, че името на следващия германски канцлер може да бъде Олаф Шолц, а краят на ерата "Меркел" да съвпадне с излизане на партията й от управлението. "Идеята, че ХДС може да не спечели най-много места в парламента и да не участва във формирането на следващото правителство беше немислима. Сега немислимото внезапно става възможно", обобщава пред в. Financial Times Андреас Рьодер, историк от Университета в Майнц.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    egs16309189571074192 avatar :-?
    Jordan Radkov

    ЦДУ като че ли успя да настрои всички избиратели в Германия срещу себе си. С толерирането на изключително слаби и некомпетентни кандидати . Андреас Шойер (остана министър въпреки скандалът с винетките) , Фон дер Лайен (стана начело на ЕС въпреки скандалът с оръжията в Ирак ) , Крам-Каренбауер (загуби вътрешнопартийната битка ) , а сега и Лашет (скандалът с Тонийс в началото на пандемията, а после и прословутата му усмивка в момент в който хората бяха загубили домовете си) . Явно гласовете на членовете на партията не означават нищо за ръководството, което си назначава серия от вътрешни кадри.
    Ами най-вероятно сега ръководството ще разбере какво мислят избирателите им по въпроса. Нихтс пасиерт. Надяваме се , че ще се поучат от това ;).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход