Подновяването на иранската ядрена сделка: Да си говорим или да не си говорим
Времето за предоговарянето на споразумението от 2015 г. с Техеран изтича


Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
1 коментар
Всъщност нещата са пределно ясни и се размармалочват от подобни лъжеанализи, за да се внуши някаква последователност и логичност на хаотичната американска политика и по отношение на СВПД.
Редно е да се каже, че Тръмп оттегли САЩ от СВПД не заради ефимерни нарушения на договореностите от страна на Иран, а защото след сключването му през 2015 г една-единствена американска компания - Боинг - успя да сключи договор с Техеран за продажба на 100 самолета за средни разстояния (който впоследствие пропадна), на фона на десетките европейски концерни, които договориха инвестиции в Иран за десетки млрд долара: Тотал, БАСФ, Алианц, РД Шел, Пежо-Ситроен, Меркк и пр.
Според тълкуванието на Тръмп, сключената по настояване на САЩ сделка просто е направила Европа по-богата и нищо не е донесла на Америка. Затова и напусна СВПД. И не само го напусна, а заплаши със санкции всички компании, които имат бизнес в Иран. Европейските се изтеглиха до една. Останаха китайските и руските, които изкупиха дяловете на европейските в най-апетитните области - нефтодобива и инфраструктурното строителство и стъпиха сериозно в Иран.
Така страните по СВПД се разделиха на две - САЩ и неговите сателити, които гледат и подсмърчат отстрани - от една страна - и Русия и Китай от друга, на които хич не им пука от американските санкции и продължават да работят с Иран.
Преди няколко месеца Пекин и Техеран сключиха договор за сътрудничество за следващите 25 г, според който Китай ще инвестира няколко стотин млрд долара в Иран, които ще се изплащат с петрол.
Всъщност Китай купи Иран, както преди това беше направил с Пакистан и както се гласи да постъпи с Афганистан. Идентична е ситуацията в Мианмар, Тайланд, Бангладеж. И в Цяла Централна Африка.
Онзи ден Иран стана пълноправен член на Шанхайското общество за сътрудничество,в което членуват практически всички азиатски държави, оглавявано от Русия и Китай.
Така че Иран вече си е осигурил дипломатическа и "друга" закрила от двама постоянни членове на ООН и единственият му проблем е, че въпреки подписания от Обама договор през 2015 г, ирански авоари за над 55 млрд долара продължават да са блокирани в американски банки.
В този смисъл "другите средства", с които Бай дън опитва да плаши, светът ги видя що зая страшилище са преди две седмици в Афганистан...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.