Подновяването на иранската ядрена сделка: Да си говорим или да не си говорим

Иранският президент Ебрахим Раиси казва, че готов на преговори, но без западния "натиск"

Подновяването на иранската ядрена сделка: Да си говорим или да не си говорим

Времето за предоговарянето на споразумението от 2015 г. с Техеран изтича

Марина Станева
2491 прочитания

Иранският президент Ебрахим Раиси казва, че готов на преговори, но без западния "натиск"

© Reuters


Иран направи малка отстъпка, с която върна дипломатическия процес обратно на дневен ред.
Засега обаче разговорите продължават да са на пауза, а оптимизмът от началото на годината е занижен.

Една добра новина раздвижи застоя в опитите за подновяване на иранската ядрена сделка - в края на миналата седмица Техеран се съгласи да позволи на инспекторите от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да сервизират камерите, използвани за наблюдението на иранските ядрени съоръжения, и да сменят техните карти за памет. В резултат в понеделник Западните сили се отказаха от плановете си за резолюция, критикуваща иранското блокиране на мониторинга, осъществяван от МААЕ.

Това решение на САЩ, Франция, Великобритания и Германия избягва ескалацията на напрежението с Иран, която щеше окончателно да убие надеждите за подновяването на ядрената сделка с ислямската република, и с това непосредствената криза е предотвратена. Засега.

Но анализатори предупреждават, че времето за предоговарянето на споразумението от 2015 г. изтича. Американските и европейските преговарящи са все по-мълчаливи през последните седмици, след като изразяваха предпазлив оптимизъм по-рано през годината, че връщането към ядрената договорка е постижимо. В края на август президентът на САЩ Джо Байдън дори заяви след разговор с новия премиер на Израел Нафтали Бенет, че ако дипломацията не разреши иранската ядрена криза, той е готов да се "обърне и към други средства".

"В момента наблюдаваме затруднения в преговорите, а именно - Иран не е склонен да се върне към тях. Това не е задължително свързано с новата администрация (на Ебрахим Раиси - бел. ред.), защото вече се виждаха много проблеми и преди нея. Новият ирански президент е допълнителен слой от затруднения, но това в крайна сметка няма да е негово решение, а на върховния лидер", казва пред "Капитал" Шашанк Джоши, редактор отбрана в сп. Economist. И допълва, че предупреждението на Байдън за "обръщането към други средства" е заплаха, която той е трябвало да направи, за да е сигурен, че ще успее да възпре пълното излизане на Иран от преговорния процес: "Както виждаме в случая с Афганистан обаче, президентът на САЩ няма да иска да използва военна сила. Особено в един сценарий, при който всички знаем, че изгледите за нанасяне на сериозни щети на иранската програма в дългосрочен план са ограничени. Тя може да бъде върната назад с години, но не можеш да я бомбардираш до пълно унищожение. И Байдън знае това, но трябваше да изпрати някакво послание за възпиране на Техеран."

Временно туширане на напрежението

По време на спешна визита в Иран миналия уикенд генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси успя да постигне съгласието на Техеран за даване на достъп на неговата агенция до оборудването, с което се наблюдават някои чувствителни области от иранската ядрена програма. По думите на Гроси договорката разрешава "най-належащите проблеми" между МААЕ и Иран, но по друг притеснителен въпрос, а именно, че Техеран не успява да обясни следите от уран, открити в няколко стари, но необявени обекта, той не е получил твърди ангажименти. Съвместно изявление на МААЕ и Иран посочва само, че генералният директор на агенцията ще "посети Техеран в близко бъдеще, за да проведе консултации на високо равнище с иранското правителство".

Резултатът от договорката в неделя е, че ще се спечели време за по-широкомащабните дипломатически усилия, целящи връщането на САЩ и на Иран към ядрената сделка от 2015 г., която налагаше ограничения на иранските ядрени дейности в замяна на вдигане на санкциите срещу Техеран. През 2018 г. тогавашният американски президент Доналд Тръмп изтегли едностранно САЩ от споразумението, връщайки рестриктивните мерки. А година по-късно Иран отговори с нарушаването на много от ограниченията, заложени в сделката.

Индиректните разговори между Техеран и Вашингтон спряха през юни, дни след като хардлайнерът Ебрахим Раиси - протеже на върховния лидер аятолах Али Хаменей, бе избран за ирански президент. Западните сили призовават ислямската република да се върне към преговорите, докато Раиси казва, че страната му е склонна да го направи, но без западния "натиск". Миналата седмица в телефонен разговор с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел той дори е заявил, че "неконструктивен ход в МААЕ би попречил на преговорния процес", визирайки заплаха от евентуалната резолюция.

Път на дипломацията

Според Гроси настоящата договорка за сервизирането на камерите не е и не може да бъде постоянно решение, а е "мярка, даваща време на дипломацията". Това мнение споделя и заместник генералният секретар на Европейската служба за външна дейност Енрике Мора, който е и координатор на ядрените преговори. В социалните медии той пише, че сега е жизненоважно да се даде път на дипломатическия процес и разговорите да се подновят възможно най-скоро.

"Иран изигра добре картите си. Обещанието да продължи дискусиите на високо равнище по ключовите въпроси успя да намали натиска за резолюция, въпреки че това, което Гроси донесе от Техеран, бе малко", посочва пред Reuters пожелал анонимност дипломат, базиран във Виена. Пред агенцията анализаторът от Eurasia Group Хенри Роум също коментира, че "доста скромните отстъпки" на Иран са се оказали достатъчни, за да предотвратят резолюцията на тазседмичната среща.

Облаците над несигурните ядрени преговори обаче продължават да са все така гъсти. В понеделник говорител на външното министерство в Техеран заяви, че разговорите ще се случат "в близко бъдеще". Докато миналата седмица от иранска страна твърдяха, че вземането на решение по въпроса ще отнеме около "два-три месеца". В отговор германският външен министър Хайко Маас посочи, че "два или три месеца са период, който е прекалено дълъг за нас". Засега обаче процесът продължава да е на пауза, а оптимизмът от началото на годината е занижен.

Обратен завой

Израел ще бъде склонен да приеме връщане към договорена от САЩ ядрена сделка с Иран. Това казва пред сп. Foreign Policy израелският министър на отбраната Бени Ганц, но същевременно представители на Тел Авив настояват Вашингтон да подготви сериозна "демонстрация на сила", в случай че преговорите с Техеран се провалят. Точните му думи са: "Настоящия американски подход да се вкара иранската ядрена програма обратно в кутията бих могъл да го приема." И допълва, че Израел би искал да види "воден от САЩ план Б", включващ мащабен икономически натиск върху Техеран, ако разговорите не доведат до резултат. А пък Тел Авив ще има свой "план В", състоящ се от военни действия. Тези думи на Ганц бележат обрат в израелската политика, която по време на управлението на бившия премиер Бенямин Нетаняху бе фокусирана върху подкопаването на иранската ядрена сделка от 2015 г.
Иран направи малка отстъпка, с която върна дипломатическия процес обратно на дневен ред.
Засега обаче разговорите продължават да са на пауза, а оптимизмът от началото на годината е занижен.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Всъщност нещата са пределно ясни и се размармалочват от подобни лъжеанализи, за да се внуши някаква последователност и логичност на хаотичната американска политика и по отношение на СВПД.

    Редно е да се каже, че Тръмп оттегли САЩ от СВПД не заради ефимерни нарушения на договореностите от страна на Иран, а защото след сключването му през 2015 г една-единствена американска компания - Боинг - успя да сключи договор с Техеран за продажба на 100 самолета за средни разстояния (който впоследствие пропадна), на фона на десетките европейски концерни, които договориха инвестиции в Иран за десетки млрд долара: Тотал, БАСФ, Алианц, РД Шел, Пежо-Ситроен, Меркк и пр.

    Според тълкуванието на Тръмп, сключената по настояване на САЩ сделка просто е направила Европа по-богата и нищо не е донесла на Америка. Затова и напусна СВПД. И не само го напусна, а заплаши със санкции всички компании, които имат бизнес в Иран. Европейските се изтеглиха до една. Останаха китайските и руските, които изкупиха дяловете на европейските в най-апетитните области - нефтодобива и инфраструктурното строителство и стъпиха сериозно в Иран.

    Така страните по СВПД се разделиха на две - САЩ и неговите сателити, които гледат и подсмърчат отстрани - от една страна - и Русия и Китай от друга, на които хич не им пука от американските санкции и продължават да работят с Иран.

    Преди няколко месеца Пекин и Техеран сключиха договор за сътрудничество за следващите 25 г, според който Китай ще инвестира няколко стотин млрд долара в Иран, които ще се изплащат с петрол.
    Всъщност Китай купи Иран, както преди това беше направил с Пакистан и както се гласи да постъпи с Афганистан. Идентична е ситуацията в Мианмар, Тайланд, Бангладеж. И в Цяла Централна Африка.

    Онзи ден Иран стана пълноправен член на Шанхайското общество за сътрудничество,в което членуват практически всички азиатски държави, оглавявано от Русия и Китай.
    Така че Иран вече си е осигурил дипломатическа и "друга" закрила от двама постоянни членове на ООН и единственият му проблем е, че въпреки подписания от Обама договор през 2015 г, ирански авоари за над 55 млрд долара продължават да са блокирани в американски банки.

    В този смисъл "другите средства", с които Бай дън опитва да плаши, светът ги видя що зая страшилище са преди две седмици в Афганистан...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход