Може ли да се справим с климатичните промени, без да жертваме икономическия растеж

Може ли да се справим с климатичните промени, без да жертваме икономическия растеж

Решаващият въпрос е как да се постигне зелен растеж

3844 прочитания

© Reuters


Икономическият растеж досега подхранваше глобалното затопляне. Механиката на тази неудобна истина е ясна: по-високите нива на икономическа активност имат тенденция да вървят ръка за ръка с допълнително използване на енергия и потребление на природни ресурси. Изкопаемите горива все още представляват 80% от световния енергиен микс и така потреблението на енергия остава тясно свързано с емисиите на парникови газове, а оттам и с климатичните условия.

По принцип, за да се постигнат дълбоки съкращения на емисиите на парникови газове, каквито са необходими за справяне с климатичната криза, светът има две възможности - да отдели глобалните емисии от икономическия растеж или просто да се откаже от икономическия растеж.

Разделянето очевидно е най-желаното, тъй като както развитите, така и развиващите се страни искат да се разрастват. Икономическият растеж е от централно значение за развитието и има голямо влияние върху важни социални въпроси, включително социалното осигуряване, пенсиите и устойчивостта на дълга. Но разделянето е трудно: настоящите прогнози за размера на глобалното население и брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението показват, че светът трябва да намали процента на емисиите на CO2 на единица реален БВП средно с около 9% годишно, за да достигне нетната нула до средата на века. За сравнение - между 1990 и 2016 г. глобалните емисии на единица реален БВП намаляха само с 1.8% годишно.

Изправени пред тази отрезвяваща реалност, икономистите са на различни мнения дали човечеството може реално да отдели растежа и емисиите. "Зелените, вярващи в растежа", са оптимисти, че подходящите политики и технологии ще позволят емисиите да бъдат намалени до устойчиви нива, като същевременно ще дадат възможност за продължителен или дори засилен икономически растеж. Това мислене се споделя от някои правителства и институции. Например Европейската комисия определя своя Зелен пакт като "новата стратегия за растеж на Европа". От друга страна, "Антирастежниците" отхвърлят това и твърдят, че глобалната икономика трябва да бъде свита, за да се намалят емисиите, и че са необходими системни промени и преразпределение, за да се постигне това по социално устойчив начин и да се отговори на "приказките за вечния икономически растеж", както Грета Тунберг каза пред световните лидери още през 2019 г.

Смятаме, че този дебат е до голяма степен теоретичен. Свиването на икономиката просто не е вариант, който ще бъде предприет и от бедните, и от богатите страни. Следователно решаващият въпрос е как да се постигне зелен растеж, като се има предвид, че ще бъдат необходими масирани промени в технологичния капацитет и обществената организация на нашите икономики. Четири фактора ще бъдат от решаващо значение за ускоряване на отделянето на емисиите от растежа: зелени инвестиции, пробивни иновации, поведенчески промени и адаптация към климата.

Необходими са огромни инвестиции в декарбонизацията на енергийните системи. Международната агенция по енергетика (МАЕ) изчислява, че настоящото годишно ниво на инвестиции в енергийни системи от 2.5% от световния БВП ще трябва да се увеличи до 4.5% през 2030 г. Правителствата ще трябва да поемат част от сметката, особено за големи проекти за зелена енергийна инфраструктура или зелени технологии, които все още се разработват. Но частният сектор ще трябва да покрие по-голямата част от инвестициите. Следователно правителствата трябва да създадат стимули и да улеснят инвестициите, по-специално чрез ценообразуване на въглерода, но също така и чрез регламенти. Ясните и надеждни политически ангажименти също помагат, като намаляват несигурността, която възпира фирмите да инвестират.

Технологичното развитие също трябва да се осъществи, за да се достигне нетната нула. Водородът, произведен с възобновяема електроенергия, и увеличеният капацитет за съхранение на батериите са забележителни примери за технологии, за които разходите все още са прекалено високи. Технологиите, които извличат CO2 от въздуха или го улавят при изпускане от отработените газове, също са част от решението в повечето сценарии за декарбонизация, но все още са твърде скъпи, за да се използват в широк мащаб. За да ускорят развитието, както частният сектор, така и правителствата трябва да увеличат значително финансирането за научни изследвания и иновации.

Междувременно ще е необходима и промяна в поведението за бързо и достъпно намаляване на емисиите от сектори, които са по-трудни за декарбонизация, като въздушните пътувания, селското стопанство и използването на земя. Промените в поведението също могат да намалят разходите за зеления преход - Европейската комисия изчислява, че промените в поведението могат да намалят допълнителните годишни инвестиции, необходими за достигане на нулева нетна стойност, с една трета.

И накрая, изменението на климата вече е с нас. Инвестициите в адаптация към климата са необходими за справяне с пожари, наводнения и други екстремни метеорологични явления, предизвикани от изменението на климата. Но инвестициите за адаптация не трябва да идват за сметка на незабавното смекчаване на изменението на климата. Отсега са необходими много повече от двете и са спешни, тъй като контролирането на изменението на климата - особено възможността да се поддържа глобалното покачване на температурите до 1.5°C над нивата от преди индустриализацията - ще стане толкова по-трудно, колкото по-дълго се чака.

Като цяло окончателният отговор на въпроса дали изменението на климата може да бъде преодоляно, без да страда икономическият растеж, зависи от желанието ни да засилим масово климатичните действия. Ще бъдат необходими изключителни усилия и огромни инвестиции в технологии и инфраструктура, за да се постигнат необходимите ни климатични цели. Надеждите човечеството да жертва растежа не изглеждат особено реалистични.

* Симоне Талияпетра е старши изследовател в Bruegel. Гунтрам Волф е директор на Bruegel. Текстът е базиран на новото им изследване "Can technology save us from degrowth?" и е предоставен на "Капитал" от Bruegel.

Икономическият растеж досега подхранваше глобалното затопляне. Механиката на тази неудобна истина е ясна: по-високите нива на икономическа активност имат тенденция да вървят ръка за ръка с допълнително използване на енергия и потребление на природни ресурси. Изкопаемите горива все още представляват 80% от световния енергиен микс и така потреблението на енергия остава тясно свързано с емисиите на парникови газове, а оттам и с климатичните условия.

По принцип, за да се постигнат дълбоки съкращения на емисиите на парникови газове, каквито са необходими за справяне с климатичната криза, светът има две възможности - да отдели глобалните емисии от икономическия растеж или просто да се откаже от икономическия растеж.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход