След изборите в Германия: Танц за трима

Сформирането на ново правителство може да отнеме дълго време. Рискът е големите компромиси да доведат до стагнация

Олаф Шолц успя да победи, влизайки в образа на естествения наследник на Меркел
Олаф Шолц успя да победи, влизайки в образа на естествения наследник на Меркел    ©  Reuters
Олаф Шолц успя да победи, влизайки в образа на естествения наследник на Меркел
Олаф Шолц успя да победи, влизайки в образа на естествения наследник на Меркел    ©  Reuters

Германия и ЕС отдавна се готвят за живота след Ангела Меркел. Но дългото й сбогуване може да се проточи още. Изборите във федералната република на 26 септември не дадоха еднозначен отговор нито кой ще е наследникът на Меркел на канцлерския пост, нито с какво правителство ще управлява. И тази неизвестност може да продължи дълго.

Няколко неща са ясни. Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и нейният кандидат за канцлер Олаф Шолц са победители. Но печелят с едва една четвърт от гласовете и със само процент и половина разлика пред Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел и неговия баварски партньор Християнсоциалния съюз (ХСС). Дали заради близките резултати, или просто защото отказва да признае грешките си, кандидатът за канцлер на ХДС/ХСС Армин Лашет настояваше в изборната нощ, че има мандат да състави правителство. Което му навлече иронични коментари от от водещия колумнист на сп. Spiegel Щефан Кузмани, че обитава "някаква странна паралелна вселена" и страда от "остра загуба на връзка с реалността".

Реалността е, че този път ситуацията е съвсем различна и процесът на започващите коалиционни преговори е обърнат с главата надолу. Обикновено победителят има привилегията да си избере партньор. Сега обаче, ако се изключи повторение на настоящата "голяма коалиция" между ХДС/ХСС и ГСДП, каквато никой вече не иска, двете по-малки партии - Зелените, спечелили 14.8% от гласовете, и Партията на свободните демократи (ПСД) с 11.5% - са тези, които ще определят кой ще е следващият канцлер и как ще изглежда правителството му. По сполучливата метафора на германски наблюдател "коалиционните преговори са като правене на любов между слонове - провеждат се на много високо ниво, съпроводени са със силни ревове и резултатът не е известен дълго време". В случая най-вероятният резултат е, че за първи път от десетилетия управленският танц в Германия ще бъде за трима.

Изборите свършиха, интересното започва

Опасението е, че Берлин ще бъде обхванат от полупарализа, както след последните избори за Бундестаг през 2017 г., когато бяха нужни шест месеца, за да успее Меркел да сформира своето четвърто и последно правителство. "Всички участници в тогавашния процес са си взели поуки и са решени да не допуснат повторение. Предположението ми е, че този път преговорите ще се движат по-бързо и ще има резултат по-скоро", казва пред "Капитал" проф. д-р Андреас Рьодер, преподавател по съвременна история от Университета в Майнц.

Двете най-вероятни коалиции, които ще разполагат с мнозинство в Бундестага, са т.нар. "Ямайка" (ХДС/ХСС, Зелените и либералите) и "Светофар" (ГСДП, Зелените и либералите) (виж графиките). Лидерът на либералите Кристиан Линднер не крие предпочитанията си към съюз с ХДС/ХСС, за да "няма "зелени" дългове и "червени" данъци". Съпредседателят на Зелените Аналена Бербок припознава като естествен партньор социалдемократите, с които имат сходни обещания за вдигане на данъците и милиони евро разходи за нови инвестиции. "При всеки от вариантите не само преговорите ще бъдат сложни, но и правителството, което ще произлезе от тях, вероятно ще бъде по-малко стабилно, отколкото сме свикнали да бъде в Германия", прогнозира пред "Капитал" Роланд Фройденщайн, директор на Wilfried Martens Centre for European Studies. Най-малкото защото вместо от две ще се състои от три партии, които освен това имат сериозни политически разминавания.

Основната разлика с 2017 г. е, че този път Зелените и ПСД първо водят разговори помежду си и след това ще поканят ГСДП и/или ХДС. Дори постигането на съгласие между малките формации, преди да се включи трети партньор, не е лека задача. "Това е сблъсък на два свята", каза в понеделник другият съпредседател на Зелените, Роберт Хабек, признавайки, че двете партии са "фактически противници". По важни теми като климатичното законодателство и данъците Зелените и либералите са на противоположни позиции - първите искат по-строги регулации и социално преразпределение, докато вторите са за по-малко регулации и повече свобода. "Но все пак в последните години възгледите им се сближиха до известна степен. Интересният и важен въпрос е дали ще се срещнат в математическата среда на принципа на най-малкото общо кратно - което ще означава запазване на статуквото - или с щипка хегелианска диалектика ще се придвижат до трета, иновативна позиция, която ще помогне за модернизирането на Германия", смята Роланд Фройденщайн.

Промяна с малко П

Ако Германия има нужда от нещо, то е точно от модернизиране. Вероятно най-голямата грешка на Ангела Меркел е, че не успя да подготви страната за дългосрочните предизвикателства - от климата до облаците, скупчени над ключовата за страната автомобилна индустрия.

По сполучливата метафора на сп. Economist след 16 години с Меркел Германия "прилича на мъркаща луксозна кола; но ако повдигнете капака й, веднага ще видите белезите на занемаряването". Те са резултат на хронично ниските публични инвестиции, оставили Германия далеч назад в сравнение с конкурентите й по отношение на изграждането на инфраструктура, особено дигитална. Водещи икономисти от години предупреждават, че страната се самоубива с фанатизма си по отношение на "черната нула в бюджета" (приета по времето на Меркел конституционна поправка, която забранява заеми за финансиране на структурен дефицит, надхвърлящ 0.35% от БВП), при положение че страната може да тегли кредити при микроскопични лихви.

Най-сериозната вътрешна криза, надвиснала над страната, е неспособността й да реформира пенсионната си система на фона на тревожно застаряващо население. По отношение на климатичните промени Германия също е сред изоставащите, като все още произвежда повече емисии въглероден двуокис в сравнение с останалите големи икономики в ЕС.

"Действително управлението на Меркел остави много области без реформи твърде дълго време, особено по отношение на дигиталната инфраструктура и на непълната и неефективна климатична трансформация. Смятам, че новото правителство има мандат да придвижи напред точно тези две теми. Зелените и либералите са в силна позиция да натискат по въпроси, които интересуват младите, като дигитализацията и климатичните промени. Защото мнозинството младежи гласува точно за тези две партии", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния аналитичен център Bruegel. Според него либералите "ще трябва да приемат бюджетните реалности в Германия и да се примирят, че големи климатични инвестиции могат да бъдат финансирани единствено с дефицити".

Фискалната строгост на ПСД предизвиква опасения и в ЕС. Един от важните въпроси, по които следващото германско правителство ще има силно влияние, е каква ще е съдбата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС, който слага таван на дълговете и бюджетните дефицити в страните членки. Пактът беше суспендиран, за да се смекчи ефектът от ковид рецесията, но влиза в сила отново от началото на 2023 г. Което означава, че в началото на следващата година в Брюксел ще започнат разгорещени разговори дали правилата да бъдат върнати в сегашния им строг вид (бюджетен дефицит до 3% от БВП и държавен дълг до 60% от БВП), при положение че почти няма държава, която да ги покрива, или да бъдат смекчени. "Много ще зависи от това дали Кристиан Линднер ще бъде следващият финансов министър. Това ще бъде от решаващо значение за фискалните политики на ЕС", посочва Гунтрам Волф.

Друга гореща тема в ЕС, пред която ще се изправи новият канцлер в Берлин, са проблемите с върховенството на закона с Полша и Унгария. Европейският парламент засилва натиска за повече строгост и обвързване на въпроса с финансирането от ЕС. В Полша вече се появиха коментари, че страната може да е сред губещите от германските избори, защото наследникът на Меркел няма да бъде толкова мек със своеволията на управляващите във Варшава. "Бих искала да вярвам, че следващото правителство в Берлин ще бъде по-строго по отношение на спазването на върховенството на закона в страните от ЕС, но се съмнявам. Меркел е считана за нерешителна и неохотна, но нейната стратегия е да не настъпва никоя от останалите държави твърде много по пръстите, за да има доверието на всички и да търси компромиси. Тази стратегия е успешна като цяло и не мисля, че ще се промени, ако Шолц стане канцлер", казва пред "Капитал" София Русак, анализатор от брюкселския Centre for European Policy Studies. Със или без Меркел, големи завои в германската политика в Брюксел не се очакват.

По темата работи и Моника Върбанова