В последните няколко месеца военният конфликт и геополитическите интереси в Афганистан бяха във фокуса на световните медии, но има и друг голям проблем, който засега остава на заден план - снабдяването с ток.
Електроенергията в страната идва главно от водни централи, които или не функционират на пълни обороти, или страдат от насъбралите се години суша. Това прави държавата изключително зависима от външни партньори - за внос на електричество, което е сериозно предизвикателство за способностите на талибаните за дипломация, с който и да било отвъд Пакистан.
География на региона
Образно Афганистан може да се раздели на две географски и идеологически части. Пащуни и останали, пустиня и сняг, провинцията Логар и долината Панджшир, които са от двете страни на Кабул. По-голямата част от функциониращите язовири са именно около столицата и на север, където Талибанското движение никога не се е радвало на голяма популярност. Провинцията Панджшир е единствената, където доскоро присъствие на радикалистите почти нямаше, характеризирайки с таджикското население и призиви за автономност (имаше сепаратистки мотиви по време на правителството на Ашраф Гани). Контрастно на Панджшир, провинцията Логар се намира в регион на суша, известен с липсата на каквато и да е вода сред местните. Най-основният язовир в южния регион - Kajaki Dam, е строен преди съветската окупация от Американска компания през 50-те, като многобройни източници сигнализират, че в момента се намира в лошо състояние. Преди няколко години документалният филм на Адам Къртис Bitter Lake излезе с кадри и проучване, че изграждането на язовирната стена е предизвикало активен процес на засоляване на почвите, което от своя страна е провокирало бърз растеж на отглеждането на опиум наоколо - единственият процъфтяващ отрасъл в региона и генератор на сила за охраняващите го терористични движения.
Разликата между севера и юга показва къде държавата е успяла да се развие и инфраструктурно, и енергийно, докато в останалите части всичко остава подчинено на маковото семе. В исторически план терористичните саботажи на талибаните често са налагали северът да покрива енергийно юга, откъдето така или иначе идва вносната електроенергия.
Електричество в Афганистан
Към 2016 година, откогато са последните достъпни данни, потреблението на електроенергия в страната е 5.5 тВтч. За сравнение - в България през 2020 година е било 40 тВтч, което е около 8 пъти повече. Въпреки че населението на Афганистан е почти четворно по-голямо от българското, ⅔ от хората нямат постоянен достъп до електричество. Например основни градове като Кандахар са имали периоди с 10-часов режим на тока на ден през последните 15 години. От общото си потребление Афганистан внася 4.4 тВтч, или 80% от общото потребление. Енергията идва главно от съседните държави като Таджикистан, Иран и Узбекистан.
Гробница за ток?
Радикалният апарат на Талибаните продължава с назначенията си на духовници на мястото на или избягали, или съкратени специалисти в редица важни предприятия. Това не подминава и държавния монополист на пазара за електроенергия DABS.
Отгоре на това компанията е поставена в неприятната ситуация 74% от потребителите през август просто да не са заплатили сметките си. По тази причина DABS не може на свой ред да изплати задълженията си към Таджикистан и другите страни за внесената оттам електроенергия. Твърди се, че общите дължими суми са 62 млн. долара.
Казусът дори ескалира в последните седмици до ООН, защото дори и управлението на талибаните да може да покрие тези задължения, афганистанските международни активи са замразени. Засега обаче не изглежда, че международната общност е готова да отпусне каквато и да е помощ, имайки предвид каква репутация има радикалното управление.
Ситуацията за средностатистическия афганистанец все още не е станала критична, защото ток има и поне жителите на Кабул споделят, че ритъмът на живота от лош не е станал по-лош. Роля играе и това, че талибаните вече не атакуват международните електропроводи, а откакто обявиха своето емирство, големи консуматори като военният комплекс и индустрията не работят. Това позволява стандартните електрически нужди да са задоволяват поне в големите градове с условие, че когато икономиката заработи и зимата застане, това ще се промени. Какво ще се случи обаче след това, все някой ще трябва да подеме непопулярната идея дa преговаря с терористи.
В последните няколко месеца военният конфликт и геополитическите интереси в Афганистан бяха във фокуса на световните медии, но има и друг голям проблем, който засега остава на заден план - снабдяването с ток.
Електроенергията в страната идва главно от водни централи, които или не функционират на пълни обороти, или страдат от насъбралите се години суша. Това прави държавата изключително зависима от външни партньори - за внос на електричество, което е сериозно предизвикателство за способностите на талибаните за дипломация, с който и да било отвъд Пакистан.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
2 коментара
Правилно ! И пророкът е живял без това сатанинско изобретение и се е топлил и светил с камилски фъшкии ...
Също като зелените либерал-талибани в ЕС.